Международен екип от учени е направил важна крачка към разбирането на процесите на стареене. Изследователите са открили молекулярни маркери, които могат да покажат колко бързо старее организмът и какъв е рискът от преждевременна смърт.
Резултатите от проучването са публикувани в престижното научно списание Nature.
Анализ на хиляди проби
Учените са анализирали повече от 11 000 тъканни проби от мишки, плъхове, макаци и хора. В хода на изследването те са открили общи биологични признаци на стареене, които се проявяват при различни видове и различни типове клетки.
Особено внимание привличат два гена – CDKN1A и LGALS3. Според авторите на изследването активността им е свързана както с процесите на стареене, така и с по-висок риск от развитие на хронични заболявания.
Как старее организмът?
Проучването показва, че стареенето е резултат от няколко взаимосвързани процеса:
- хронично възпаление;
- натрупване на увреждания в ДНК;
- намаляване на клетъчната активност;
- забавяне на метаболизма;
- нарушения във функцията на митохондриите.
Според учените именно комбинацията от тези фактори постепенно води до влошаване на здравето с напредването на възрастта.
Създаден е „часовник на стареенето“
За по-прецизно измерване на биологичната възраст изследователите са разработили специален алгоритъм, наречен „часовник на стареенето“.
Той позволява да се оцени кои клетъчни системи и органи стареят по-бързо от останалите. Анализите показват, че хроничните заболявания ускоряват стареенето най-вече чрез поддържане на постоянни възпалителни процеси в организма.
Възможно ли е стареенето да се забави?
Експериментите върху клетки и животни сочат, че някои интервенции могат да забавят или частично да обърнат определени процеси, свързани със стареенето.
Сред тях са клетъчното препрограмиране, различни методи за подмладяване на тъкани и подходи, насочени към подобряване на работата на митохондриите и метаболизма.
Изследователите смятат, че откритията могат да помогнат за разработването на нови терапии, насочени към удължаване на здравословния период от живота и намаляване на риска от възрастово обусловени заболявания.
Въпреки обещаващите резултати учените подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, преди тези технологии да намерят широко приложение при хората.
