Основателят на едно от основните течения в психотерапията - психоанализата, започва кариерата си като лекар във Виена. Той обединява цяло поколение терапевти, които налагат новата област като дисциплина от хуманитарните науки в годините между двете световни войни.
Фройд разработва теорията, че умът е сложна енергийна система, а психоанализата, получила това име през 1896 година, се основава на поредица хипотези и концепции. Централно място сред тях е техниката на лечение. Зигизмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 година в еврейско семейство в град Фрайберг (днес Пршибор) в Моравия, Чехия, по това време част от Австрийската империя.
Баща му е скромен търговец на вълна. Един от неговите биографи пише, че „животът му е пример за постепенно обществено издигане от долната средна класа до най-висшата буржоазия“. Младият Зигмунд не е възпитаван в стриктно следване на еврейските традиции образованието му е повлияно от философията на Просвещението. Първите си уроци получава от майка си, а след това и от баща си, след което е изпратен в частно училище и още осемгодишен чете Шекспир, Омир, Шилер и Гьоте
Отличен ученик, той е първенец на класа си през всичките години в гимназията. След краткотраен интерес към правото се насочва към кариерата на зоолог, но все пак решава да учи медицина във Виенския университет, където става привърженик на дарвинизма. Дипломира се осем години след началото на своето следване, тъй като прекъсва на няколко пъти заради военната си служба и заниманията си с научни изследвания извън рамките на редовното обучение.
През 1876 година, с финансовата подкрепа на Министерството на просветата, той провежда изследвания върху жизнения цикъл на змиорките в станцията по експериментална морска биология в Триест. Постъпва във Физиологическия институт като асистент, където се занимава с изследвания в две области, които малко по-късно привличат широко обществено внимание – невроните и кокаина
През 1881 г. получава докторска степен по медицина и впоследствие работи в лабораторията по мозъчна анатомия на виенска болница, където провежда интензивни изследвания върху наркотика. Установява, че веществото има положителен ефект при умора и симптоми на неврастения и препоръчва употребата му при различни проблеми. През този период той става привърженик и на теорията за биологичните процеси като детерминистично определени от физико-химичните сили.
Работи съвместно с други лекари по случая на „Анна О.“, което го води до разработването на „терапия с разговори“ - първата стъпка към психоанализата. Тогава той за първи път говори за този метод, при който лекарят помага за разрешаването на проблемите и елиминиране на симптомите на пациента, като му позволява да преживее травмата и противно на „доброто възпитание“ – да говори за тях. Нараняващи преживявания, обиди и чувства като отвращение и срам вече било позволено да бъдат назовавани.
След това професорът по патоанатомия Жан-Мартен Шарко го запознава с истерията, сугестията и хипнозата и през 1885 г. Фройд става професор и преподавател по невропатология във Виенския университет. По-късно се сблъсква с пост хипнотичната сугестия по време на участието си в поредица експерименти и от това прави извода, че съществува „несъзнавано“ – нещо, отговорно за голяма част от човешкото поведение
Оттогава нататък Фройд карал пациентите си да изследват личните си преживявания, които ги правели неспокойни, тревожни и застрашавали здравето им. Така стига до извода, че произходът на психологическите разстройства се крие в неконтролираните и инстинктивни фантазии на детето за неговите родители. След самоанализ той първо разработва теорията за „Едиповия комплекс“ – несъзнателните връзки с майката и съперничеството с бащата. Фройд разработва техниката на свободните асоциации.
Анализира твърденията на своите пациенти и ги интерпретира. От своите наблюдения развива теорията за психиката като трикомпонентна структура: То, Аз и Свръх-Аз. „Ид“ е несъзнателният елемент на психиката. В него се намират импулсите (глад, сексуално желание, нужди и афекти като омраза, любов, завист и доверие). Аз-ът е периферната област на То. То позволява самокритично мислене и чувстване и дава възможност за критично-рационални норми и ценности.
Действа по начин, ориентиран към решения, и посредничи между То и Свръх-Аз. Свръх-Азът представлява норми, идеали, роли и ценности, наложени от заобикалящия свят. Това е мястото на съвестта и морала. Свръх-Азът е антиподът на То.
90% от решенията на човека са несъзнателни само „върхът на айсберга“ е съзнателно възприеман, казва Фройд. Трите елемента са създадени да функционират в хармония, която да осигурява и осмисля живота на човека в света, който го заобикаля от раждането до смъртта му. Дисхармония, конфликт между тях, опит да се потиска или да се преувеличава ролята на един от тях, причиняват проблемите в психиката впоследствие - и във физическото здраве.
Фройд работи в химическа лаборатория, където прави изследвания в областта на хистологията, проучвайки основно гръбначния мозък като хирург във Виенската болница - един от медицинските центрове със световно значение. Решава да започне и собствена лекарска практика, за да подобри материалното си положение, тъй като по това време се запознава с Марта Бернайс, дъщеря на заможен еврейски търговец, за която има намерение да се ожени.
Започва да приема само изключително богати хора. Такава е Фани Мозер, която има репутацията на най-богатата жена в Централна Европа. Фройд приема единствено плащания в чужда валута, а цените му достигат 10$ за сеанс, като при това предписвал между 6 и 12 сеанса на седмица на всеки пациент, а лечението им продължава с години.
Един пример - Елфриде Хирсфелд страда от обсесивно-компулсивно разстройство, посещавала Зигмунд в продължение на 7 години с общо 1600 сеанса. Лечението й обаче не дало никакъв резултат, въпреки астрономическата сума, похарчена от нея.
Първоначално Фройд смята, че шест месеца психоанализа за пациент ще са напълно достатъчни. Но за съжаление, при някои това не е достатъчно. Често предписва на пациентите си като част от лечението да му дават скъпи подаръци като изтъква, че за психическото им здраве е добре да демонстрират така благодарността си към него.
Любопитен факт е как провежда лечението на баронеса Мари фон Ферстел. Тя отишла при него, защото страдала от запек, а той я посрещал при всяко посещение със следния съвет: „Трябва да се научите да не се стискате! Например, като ми давате повече пари!“.
Баронесата му подарява вила в известен курорт. Той много бързо я продава, но дори и този подарък така и не довежда до желания слабителен ефект. Има данни, че състоянието на повечето пациенти на Фройд се влошава постепенно. От 31 души трима се самоубиват, а четирима извършват опит за самоубийство. Не е документиран нито един случай на успешно излекуван от него пациент и много от тях свършват в лудница.
Фройд е чичо на известния и влиятелен PR гуру Едуард Бернайс, който използва идеите на своя роднина за безсъзнателните, ирационални човешки импулси за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.
Създателят на психоанализата започва да пуши тютюн на 24 години – отначало само цигари, а впоследствие и пури. Той смята, че пушенето засилва капацитета му за работа, въпреки предупрежденията за вредата от този навик. Влошаването на здравето също не го отказва и през 1922 г. се разболява от рак на небцето. Все пак живее още 17 години с болестта. Умира през 1939 в Париж.
Карина ХРИСТОВА
