С приближаването на празниците българската трапеза се превръща в символ на изобилие, уют и традиция - но често и в изпитание за организма. Богати на мазнини, захари и алкохол, празничните дни нерядко оставят след себе си не само спомени, но и изострени здравословни проблеми. Защо тялото ни реагира толкова чувствително на “празничното изкушение” и какви рискове се крият зад навика да компенсираме липсата на емоции с обилна храна - говори ендокринологът д-р Цветан Гатев.
Визитка♦ Д-р Цветан Гатев завършва Медицинския университет в София като първенец на випуска си с отличие "Златен Хипократ" и придобива специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. След дипломирането си продължава да работи в Клиниката към УМБАЛ Александровска. Преподава на български и чуждестранни студенти по медицина в Катедрата по Вътрешни болести на Медицинския факултет. Член е на Българското дружество по ендокринология, Европейската асоциация за изучаване на диабета и Българския лекарски съюз. Участва в научни проекти, национални и международни конгреси и семинари по специалността. Има множество публикации. |
- Д-р Гатев, защо празничното преяждане се превърна в своеобразна национална традиция? Това е културен навик, биологична нужда или социален натиск да сме весели и сити по празниците?
- Този феномен се наблюдава не само в нашата страна, а е и световен проблем. Свързан е с нарастващия брой метаболитни заболявания. Все по-често празненствата и различните чествания са свързани с някакви „тежки трапези”. Резултатът е, че все по-често ни се налага да консумираме храна, когато реално не сме гладни, а само за да изпълним някакво социално задължение. Това от здравословна гледна точка е неблагоприятен феномен и е една от причините заболяванията на обмяната на веществата да се увеличават.
- Кои са най-честите физиологични реакции на организма след обилно хранене?
- Основната реакция след нахранване е повишеното отделяне на инсулин. Когато приетата храна е в по-голямо количество или е погълната за по-кратко време, това може да има и неблагоприятни последици, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Когато приетата храна е в повече от физиологично нужната, се усеща тежест, може да има болка в областта на корема, дори гадене. Много често след това е нарушен и сънят.
След преяждане с мазни храни, съчетано с консумация на алкохол, особено при предразположени хора с предшестващи жлъчно-чернодробни заболявания има риск за развитие на някои остри състояния като възпаление на панкреаса, жлъчния мехур, състояния, които могат бъдат животозастрашаващи. И със сигурност едно преяждане е не само козметичен проблем. То може да създаде реален здравословен риск, както непосредствено след преяждането, така и дългосрочно, ако това се превърне в навик.
- Повечето от нас си казват: все пак е празник, после ще се върна към режима си. Какво се случва при това поведение с хората с инсулинова резистентност, диабет и метаболитен синдром?
- Проблемът не е да се консумира повече храна между Коледа и Нова година, а когато се консумира повече храна между Нова година и следващата Коледа. Така че реално веднъж или два пъти събиране на по-големи трапези не би могло само да създаде дългосрочен риск, но трябва да се спазват правилата за рационално хранене, при които е необходимо количеството да бъде съобразено както с обичайния хранителен режим при конкретния човек, така и с придружаващите заболявания.
Инсулиновата резистентност е състояние, при което има нарушение в обмяната на въглехидратите. При хора с нарушения в обмяната на веществата се препоръчва да не консумират големи количества въглехидрати, да внимават с мазните и с висококалоричните храни заради затрудненото обработване на тези нутриенти, което може да навреди на здравето им. И още - при преяждане се получава подуване, тежест в корема, замайване, промяна в кръвното налягане. Съветът ми е акцентът да не е върху храната и трапезата, а към общуването с близките и празничното настроение.
- Какво се случва с хормоните, които регулират апетита, ситостта, инсулина, лептина и грелина след няколко дни на тежки трапези и алкохол?
- Когато има серия от празници и преяждане, тези хормони излизат извън обичайните си норми, което може да прерасне в заболяване. Инсулинът участва в регулацията на кръвната захар, лептинът се произвежда от мастната тъкан и дава информация на мозъка какво е количеството й в организма, а грелинът е хормонът на глада. Те са в много тясно взаимодействие и информират централната нервна система за моментното състояние на организма.
Когато са свръхстимулирани в условията на такива диетични грешки, е възможно да доведат до трайни отклонения в метаболитните показатели. Нормализирането им понякога отнема и повече от седмица при няколко поредни дни на преяждане. Така че е необходима умереност при храненето – особено на вечеря, тъй като след това обикновено се изразходва по-малко енергия и обработването на хранителните вещества е затруднено. Нарушава се цялостният хормонален баланс и циркадният ритъм на организма.
- Кои органи и системи страдат най-много от празничното преяждане?
- На първо място това е стомашно-чревният тракт, тъй като преяждането чисто механично води до прераздуване на стомаха. Отделно се свръхстимулират панкреасните и стомашните ензими, жлъчните киселини, моториката на червата. Много често след преяждане се наблюдават и жлъчни кризи, свързани с повишена консумация на мазни, сладки храни, фруктозни разтвори, газирани напитки, алкохол. Особено предразположени за такива проблеми са хората с предшестващи възпаления на жлъчно-чернодробната система или с жлъчни камъни.
На втория етап настъпва промяна в нивото на кръвната захар, инсулина, чревните хормони, стига се до покачване на стресовите медиатори, което води до ефекти върху кръвното, сърдечната честота и ритъм. При хората със сърдечносъдови заболявания и множество рискови фактори - тютюнопушене, дислипидемия, хипертония, захарен диабет, всичко това може да тласне към остър инцидент с реална опасност за здравето. Системното преяждане може да се превърне в отключващо звено на по-тежки заболявания, затова е необходимо то да се избягва, особено в периоди около празниците.
- Има ли безопасна доза алкохол, особено при пациенти с диабет и метаболитни нарушения или всяка глътка носи риск?
- Обикновено на въпроса: какво количество алкохол консумирате, пациентите отговарят – „колкото е нормално“. Истината е, че според здравословните препоръки нормалното количество алкохол е нула - той не е есенциална съставка за човека. И по никакъв начин неговото отсъствие не би навредило на здравето. Точно обратното, редовната му консумация е свързана с множество рискове. При хора, които обичайно не консумират алкохол, епизодичните консумации в по-голямо количество могат да бъдат особено опасни
Алкохолът по-скоро трябва да е силно ограничен и да се пие, когато има повод или празник, а не да е ежедневен навик. Най-често вечер със салатата или на среща с приятели се изпива поне чаша алкохол. Това не е препоръчително заради метаболитните ефекти, които са натрупват при епизодичната алкохолна консумация. Тези хора не са алкохолици, но дългосрочно консумацията на дори малки количества има кумулативен риск за обмяната на веществата и е фактор за покачване на килограми, макар и незабележимо в начало.
- Виното е еликсир на младостта и здравето - то ли трябва да пълни чашите по празници?
- За виното има различни данни, че е с антиоксидантни свойства, че подобрява храносмилането. При условие че празнуваме, нека в чашите да има по-скоро вино, по-рядко концентрат. За жените – една, за мъжете до две чаши като напитка към празника. Не се препоръчва да се смесват различни видове алкохол и да се превишават тези минимални количества, тъй като отново рисковете започват да надвишават ползите.
- Какво е мнението ви за постпразничния детокс и бързите диети след Нова година?
- По-скоро бих ги определил като мит. Всяка една рязка промяна в хранителния режим излага организма на стрес и предизвиква различни компенсаторни механизми. Затова бих препоръчал хората да се въздържат от такива резки промени в режима на хранене. Една добра практика са православните коледни пости, които дават възможност да се въздържаме от мазни, тежки храни известен период преди празничните трапези и са добър начин да се подготвим цялостно за светлите празници.
- Какви са специфичните хормонални промени при хронично преяждане?
- На първо място се разширява стомахът, по-късно настъпва чувството на засищане, покачва се теглото за сметка на мастната тъкан, нарушава се чревния микробиом. Когато има голямо количество мастна тъкан в организма, се покачва образуваният от нея лептин. Физиологично това е хормонът на ситостта, който потиска апетита. При дълготрайно завишени нива на лептин се стига до лептинова резистентност, свързана с чувство на глад. Високовъглехидратните, солените и мазните храни предизвикват нарушения в обмяната на въглехидратите и липидите.
Често се стига до завишен общ холестерол, триглицериди и инсулин и при предразположени хора до предиабет и захарен диабет. На първо място превенцията на тези състояния е в ръцете на самите хора и в начина им на живота. Не бива да се забравя тук и физическата активност, която е много важен елемент от метаболитното здраве. Въздържането от тежкото прехранване и поддържането на редовна физическа активност – всеки, според способностите си, са начин да се погрижим добре за здравето си и да избегнем рисковете около празничните трапези.
- Вярно ли е, че трябва да спрем да се храним, когато ни е най-сладко, защото сигнала за ситост идва по-късно?
- Точно така е, затова е много важно да се храним бавно и не пред екран - компютър, телевизор или телефон. Когато се храним бързо, успяваме да погълнем по-голямо количество храна, отколкото имаме реална нужда; закъснява сигналът, който ни казва, че сме сити. Обикновено, когато вече усетим засищането, реално сме преяли. Същото се получава и когато се разсейваме от някакви електронни устройства, от филм или предаване, защото тогава вниманието ни не е съсредоточено върху това, което поглъщаме, а върху това, което следим с очи. Препоръката е да се храним и да дъвчем бавно, да отделяме поне 20 минути за основното хранене. И когато усетим първите белези на засищане, да направим пауза за 10-15 минути и да видим дали още ще изпитваме глад.
- Всеки от нас е виждал слаби хора, които не си налагат никакви ограничения и не напълняват. На останалите всичко им се „лепи”. Защо е така?
- Съвременното разбиране е, че затлъстяването е хронично рецидивиращо заболяване, в което основна роля играе регулацията на апетита и темпът на обмяната на веществата. Тя е различна при всеки човек и наистина се наблюдава как някои хора ядат по-голямо количество, дори вредна храна, и не покачват тегло, а при други се стига до по-бързо натрупване на мастна тъкан.
Може да има и различни хормонални отклонения, които водят до напълняване, а може и първичният проблем да е центърът за глад и ситост. Хората с наднормено тегло нямат адекватна сигнализация от централната нервна система за това реално какви калорийни нужди имат в даден момент. Дори и когато организмът няма нужда от допълнителна енергия, те могат да изпитват глад в резултат на което да погълнат излишни калории. При хората със затлъстяване се оформя „порочен кръг“ - покачването на теглото ограничава физическата активност, ограничената физическа активност отваря вратата на множество рискове.
Един от тях е депресията, при която храната се превръща в източник на удоволствие, стига се до емоционално хранене, водещо до още по-голямо покачване на килограми и още по-голямо обездвижване. За щастие в днешно време разполагаме с медикаменти, които влияят на тези центрове на апетита, но лекарствата трябва да се приемат само ако са предписани от специалист.
- Защо често децата са копие на родителите си по структура на тялото – закръглени или слаби?
- Категорично има наследственост за тези метаболитни отклонения, но има и епигенетични фактори, които влияят върху наследствеността и поколението - околната среда, стилът на живот - как се храни и как се движи човек. Наблюдава се съчетание от генетични и епигенетични фактори. Метаболитните заболявания за съжаление се появяват във все по-ранна възраст – честотата на затлъстяването при децата се увеличава драстично през последните десетилетия. Стратегически елемент от борбата с този проблем е възпитанието на подрастващите в подходящи хранителни навици и редовна физическа активност.
Децата в ежедневието си са заобиколени от множество хранителни изкушения, предимно вредни. И затова основна роля тук има семейството, като създаде подходящи хранителни предпочитания на детето – да консумира достатъчно плодове, зеленчуци, да избягва бързите храни, да спортува редовно, да прекарва достатъчно време на открито и по-малко - пред екрана, да има достатъчно сън. Така ще се изгради добро метаболитно здраве при възрастния човек.
- Споменахте за емоционалното хранене - как реагира ендокринната система на това?
- Това е много често срещан фактор при затлъстяването и при покачването на килограмите. Наистина е добре, ако можем по време на празниците да поставим акцента върху общуването и близостта с хората, а не върху тежките трапези. Има и случаи, в които хората се чувстват депресирани, тъжни и прибягват до храната, за да си доставят положителна емоция. Един много ефективен антидепресант в този случай е физическата активност и различните социални занимания, танци, вид групов спорт. Това може да се отрази благоприятна не само на здравето, но и ще доведе до отделяне на хормони на щастието – ендорфин и серотонин, които ще заместят нуждата от нездравословното хранене.
- Ако трябва да обобщите формулата на здравословната празнична трапеза, как би звучала?
- Здравословната празнична вечеря е тази, около която са се събрали хора в добри взаимоотношения, която не е много късна, не е твърде продължителна и изобилства повече доброто настроение, а не многостепенните ястия. Да е с най-много едно питие и да завършва с десерт, който да е плод.
Милена ВАСИЛЕВА
