Д-р Даниела Стоянова: Животинските мазнини и протеини – фактор за заболявания на червата

Д-р Даниела Стоянова е специалист по вътрешни болести и гастроентерология. Завършила е медицина с отличие през 2002 г. в Медицински университет - София. Специалностите си придобива през 2008 г. и 2012 г. Специализирала е в Холандия, Великобритания (Единбург, Оксфорд) и Германия.

Професионалните й интереси включват възпалителни и онкологични заболявания на храносмилателната система, функционални нарушения на гастроинтестиналния тракт и тяхното лечение; лечебно хранене; модерни ендоскопски и образни методи за диагностика и лечение на заболяванията на храносмилателната система. 

Организира в пълен обем програмата за биологично лечение на болест на Крон и улцерозен колит към Клиниката по гастроентерология на ВМА от 2010 г. 

През последните 50 години заболеваемостта от хронични възпалителни чревни заболявания в България е нараснала пет пъти, като това представлява изключителен социален проблем, тъй като засяга предимно млади хора в активна възраст. Много от пациентите неглижират проблема или са насочвани прекалено късно към компетентна помощ, което забавя диагнозата, алармира гастроентерологът д-р Даниела Стоянова.

- Д-р Стоянова, какво представляват  възпалителните чревни заболявания и какви са техните симптоми? 

- Възпалителните заболявания на червата (накратко ВЧЗ) включват улцерозния колит (УК) и болестта на Крон (БК) и представляват особена група възпаление на червата, свързано с дефекти в имунната система. Те имат разнообразна клинична картина. Хронични са – т.е. с доживотна еволюция, нарушават в различна степен качеството на живот, с риск от инвалидизация при тежките форми. 

Възпалението при болестта на Крон може да засегне всеки сегмент на храносмилателния тракт, докато улцерозният колит ангажира само лигавицата на дебелото черво. Протичат с редуващи се тласъци и затихване на лигавичното възпаление, а по-рядко - с непрекъсната активност.

Някои добавки в храните се подозират в отключване на Болестта на Крон

Водещи в симптоматиката са диарията с примеси на кръв, фалшиви позиви за изхождане, коремна болка, отслабване на тегло, обща отпадналост и повишена температура, съпътствани нерядко от афти в устата и ставни болки. Тези оплаквания могат да започнат остро или да се натрупат постепенно, поради което пациентите търсят медицинска помощ доста късно.

- Каква е честотата на тези заболявания и има ли тенденция те да се увеличават?

- Разпространението на ВЧЗ е глобално и понастоящем в Европа има  повече от  2 милиона, а в САЩ - 3 милиона болни; в целия свят са близо 7 милиона. Най-висок е общият брой на пациенти с УК в Норвегия, Германия и в САЩ, а за БК -  в Германия и в Канада. 

За България липсва регистър на заболелите, но се смята, че общо са над 5000 с предимство за УК. Традиционно се смята, че ВЧЗ са типични за държавите с т.нар „западен” начин на живот, характеризиращ се с висок жизнен стандарт, добро хранене и високо ниво на стрес. През последните 30 години скок при новозаболелите се отбелязва в развиващите се и новоиндустриализирани държави в Източна Европа, вкл. България; Азия, Африка. Заболяването най-често дебютира във възрастта от 15-30 г. за БК и между 20-30 г. за УК, с втори пик след 65 г. Пациентите с БК често са пушачи, а с УК – бивши пушачи. 

- Какви са най-сериозните рискови фактори за възникване на заболяванията? 

- Генетичното предразположение при тези болести е не повече от 30% и е по-изразено при БК. При фамилната БК например, болестта се изявява при децата на възраст по-ранна от тази на болния родител и може да протича по-усложнено.

Факторите на околната среда, като тютюнопушене, инфекции, някои медикаменти, стрес, замърсяване на въздуха и водата, особености на храненето, имат централна роля за „отключване” на заболяването, отразяват се върху активността му, повишават риска от рецидив след операция при БК, въпреки че точните механизми на въздействие върху имунната система не са изяснени. 

Набедени като съучастващи фактори са свръхконсумацията на преработени животински мазнини и протеини, хранителни добавки и подобрители (особено набухватели, емулгатори)  и недостиг на фибри и витамин D в диетата. Дисбактериозата, която представлява качествена и количествена промяна в чревната микрофлора, е предпоставка за възпалението при БК, а до нея водят някои ранни събития в живота, например начин на раждане (секцио), липса на кърмене и употребата на антибиотици в най-ранна детска възраст. 

Д-р Даниела Стоянова

- Като „съучастващи фактори“ за поява на ВЧЗ споменахте и някои видове храни. Това означава ли, че пациентите ви трябва да се придържат към определен режим на хранене?

- В общ план диетата по време на тласък на заболяването се подбира така, че да не обостря симптомите, като същевременно осигурява достатъчно калории, протеини за възстановяване на загубите от възпалението, витамини, минерали и лесно смилаеми фибри. В спокойните периоди на заболяването храненето е разнообразно, без ограничения и според предпочитанията на пациента. 

Популярни напоследък са и т.нар. противовъзпалителни протоколи за хранене при пациенти с автоимунни и имуномедиирани заболявания, но не всички могат да ги понесат добре. Преди няколко години гастроентеролози от Израел разработиха специална диета, която без лекарства, в рамките на 3-4 месеца, би могла да намали рязко активността на болестта на Крон.

Особено подходяща е за деца и юноши, но също и за млади хора с трудно за медикаментозен контрол заболяване. За съжаление, основният компонент на диетата - съставка, базирана на млечен протеин, не е налична в България. 

- Как се диагностицират възпалителните заболявания на червата?

- Трудността при поставянето на диагнозата се дължи на разнообразието на оплакванията при двете форми на ВЧЗ, както и припокриването им със симптомите при редица други, по-често срещани заболявания сред българите. Основният диагностичен метод е ендоскопията (изследване на лигавицата на червата), с хистологично изследване на променените участъци.

В допълнение често се включват рентгенови или магнитно-резонансни образни изследвания на засегнатите части на червата, а също и за уточняване на извънчревните форми за ВЧЗ, засягащи меки тъкани, стави, черен дроб и жлъчна система. 

Д-р Камен Данов: Най-модерното лечение при колит е биологичната терапия с антитела

В България има възможност за изследване на тънкото черво с капсулна ендоскопия и с ентероскопия. Широко навлязоха в диагностиката и възпалителните маркери в изпражненията (фекален калпротектин, лактоферин), които винаги трябва да се включват в „преслушването“ на по-младите пациенти с проблемни чревни оплаквания.

- Какво е лечението?

- Терапевтичните опции включват базисни средства, като месалазин/сулфасалазин, кортикостероиди, имуномодулатори, антибиотици, биологична терапия и оперативно лечение в най-тежките форми. За съжаление, колкото по-мощни са препаратите, толкова по-значими и дълготрайни са страничните им ефекти, а същото не може да се каже за ефективността им.

В последните години  широко се експериментира с алтернативни методи, като фекална микробна трансплантация, трансплантация или локално инжектиране на стволови клетки, хипербарна оксигенация, диетолечение при БК. 

- Каква е прогнозата за пациенти с подобни състояния?

- В еволюцията на двете заболявания са идентифицирани няколко фактора, отчитани като негативни  предиктори. Те са млада възраст в дебюта на болестта, обширно засягане на червата, стесняване или фистули при БК, позитивни маркери за възпаление на целия организъм, необходимост от употреба на кортикостероиди още при първия тласък на заболяването.

Установяването им налага по-агресивно лечение от специалист-експерт в тази област, съответно по-бързо достигане до биологично или оперативно лечение. Работи се усилено да се въведат достъпни и надеждни биомаркери, които да позволят начално групиране на пациентите на „леки“ и „сериозни“, и да се предопредели изборът на идеалния медикамент за всеки от тях. 

Румяна СТЕФАНОВА