Какво представляват автоимунните заболявания, какви са техните причини и рискови фактори, възможна ли е превенцията? На тези въпроси отговори имунологът д-р Екатерина Куртева по време на открита лекция - част от кампанията “Код: превенция”, организирана от дирекция Спорт и младежки дейности и дирекция Здравеопазване на Столична община, в партньорство с Фондация “Рестарт”.
Визитка♦ Д-р Екатерина Куртева завършва Медицинския университет - София през 2014 г. През 2014-2015 г. специализира Ортопедия и травматология. От 2016 г. е редовен докторант към Катедрата по Клинична имунология на МУ-София и специализант по “Клинична имунология” в Лабораторията на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. През 2019 г. защитава докторска степен по имунология, а през 2022 г. придобива специалност „Клинична имунология“. Специализира също хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи. Д-р Куртева е асистент към Катедрата по клинична имунология на Медицинския университет в София. Част от екипа е на Имунологичната лаборатория на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Работи в областта на диагностиката и проследяването на автоимунните заболявания и вторичните имунни дефицити, както и в сферата на имунонутриционистиката и човешкия микробиом. |
- Д-р Куртева, какво представлява имунитетът и как възникват автоимунните заболявания?
- Имунитетът е система в човешкия организъм, която ефективно ни защитава от бактерии, вируси и от различни токсични агенти. Когато имаме имунен толеранс, тя реагира умерено както срещу свои структури, така и срещу външни агенти. Погрешно е да смятаме, че имунната система не реагира срещу свои тъкани и органи. Защото така очиства клетките, които не са необходими на нашия организъм. Това е част от защитата ни срещу ракови заболявания.
Ако имунната система толерира прекалено свои собствени изродени структури, възникват онкологични заболявания. Когато обаче имунната система е насочена прекалено към свои структури, възникват автоимунни заболявания. Те са нарушения в регулаторните механизми на имунната система, когато тя погрешно разпознава свои структури като чужди и реагира патологично срещу тях. Този патологичен отговор във времето създава постоянно възпаление, което е в основата увреждането на даден орган или система.
- Какви са общите симптоми на автоимунните заболявания?
- Това е хроничната умора – от лека, фонова умора в началото до толкова силна, че болният да не може да стане сутрин от леглото. Друг симптом е субфебрилната температура (около 37 градуса), която продължава с месеци, понякога и повече от година. Може да се появят неспецифични кожни обриви, които не можем да припишем на алергично състояние. Пациентите имат косопад, който понякога е толкова интензивен, че косата опада на кичури или изцяло. Може да има и неспецифични симптоми като алтралгия (болка в стави и сухожилия) и миалгия (болка в мускулите, мускулна слабост).
Конкретните симптоми зависят от съответното автоимунно заболяване
Например при щитовидните заболявания има отклонения във функцията на щитовидната жлеза с умора, наддаване на тегло, студова непоносимост. Неврологични симптоми може да има при голям брой автоимунни неврологични заболявания.
Например при МС има мускулна слабост, проблеми с концентрацията, зрителни нарушения. При диабет тип 1 е засегнат панкреасът и специфичните симптоми са повишена жажда, често уриниране, загуба на тегло. Разделяме най-общо автоимунните заболявания на системни, когато например имунната атака е насочена към съединителната тъкан (системен лупус, ревматоиден артрит, системна склероза и др.), и орган специфични, когато имунната система атакува клетките на конкретен орган (диабет тип 1, множествена склероза, цьолиакията, автоимунен хепатит, много от болестите на щитовидната жлеза и др.).
Д-р Екатерина Куртева
- Каква е честотата на автоимунните заболявания?
- През последните години се увеличи честотата на множествената склероза (МС) – над 200 случая на 100 000 души население в Европа, а в САЩ са 362 случая на 100 000. Системният лупус – 65 до 85 случая на 100 000 души в Европа и 72 случая на 100 000 в САЩ. Диабет 1 тип – 2,7 милиона души в Европа, 1,6 млн. в САЩ. С възпалителните чревни заболявания са около 0,2% от хората в Европа и 1,3% в САЩ, като нарастващата честота се дължи на нездравословното хранене и начин на живот.
За някои от болестите имаме данни и за България. От автоимунния тиреоидит на Хашимото са засегнати около 23% от жените и 9,6% от мъжете. Абсолютният брой случаи на диабет тип 1 са 9244 възрастни пациенти и около 1481 деца. С МС са около 121,2 случая на 100 000 души население.
- Кои са рисковите фактори за автоимунитет?
- Няма как човек да развие дадено автоимунно заболяване без съответната генетична предразположеност. Но и само генетична предразположеност не е достатъчна, за да доведе до автоимунна болест. Често идват пациенти с пълно геномно секвениране, вложили сериозни средства в тези генетични изследвания, и питат например: „Ще развия ли болест на Крон, защото имам съответната генна мутация?“ Не, генетичната мутация сама по себе си не е достатъчна, за да развиете дадено заболяване. Нужно е сложно взаимодействие между различни фактори. Ето защо е важно да сме информирани и да знаем кои от тези фактори подлежат на контрол от наша страна и кои – не.
Носителите на съответните генни мутации са с по-висок риск да развият автоимунно заболяване. Жените – също. Те са два до три пъти по-засегнати от автоимунитет от мъжете, а за хашимото – до десет пъти повече. Това е така, защото влияят както Х-хромозомата, така и естрогените.
Балансът между естроген и прогестерон е крехък в някои периоди от живота на жените. Първият такъв период е пубертетът, когато стартира менструалният цикъл. Някои автоимунни заболявания се отключват в този период. Друг период е бременността, особено в края й, когато отпада протективната роля на плацентата.
След раждане настъпват пикове на естроген, което води до хашимото или до обостряне на вече съществуващ автоимунен тиреоидит. Важна е и генетичната предиспозиция в семейството. Ако имаме близък родственик с диагностицирано автоимунно заболяване – майка, баща, братя, сестри, това увеличава риска. Затова трябва да насочим усилията си към начина на живот, към онези фактори, които зависят от нас и можем да контролираме.
- Как да намалим риска от автоимунни заболявания чрез управление факторите от средата?
- Най-значима роля от факторите на средата играят инфекциите. Част от вирусните и бактериални инфекции може да отключат автоимунен процес по механизма на молекулярната мимикрия. Доказана роля за МС, системен лупус и автоимунен тиреоидит има Епщайн-Бар вирусът; за автоимунни артрити – Borrelia burgdorferi (лаймска болест); за синдрома на Гилен-Баре – Campylobacter jejuni и SARS-CoV-2; за реактивен артрит и ревматизъм – Streptococcus pyogenes, и много други. Начинът на хранене е важен фактор, защото влияе на чревния микробиом. Дисбиозата на чревната флора има отношение например за възникването на МС и ревматоиден артрит.
Излагането на тютюнев дим е изключително висок рисков фактор
Някои лекарства, макар и рядко, може да индуцират автоимунни заболявания. Например интерфероновите препарати, които се използват при лечение на хронични вирусни инфекции, може да индуцират лупус. Недостигът на витамин Д е рисков фактор за МС и диабет тип 1.
Хората все по-малко се излагат на пряка слънчева светлина и когато го правят, са намазани от горе до долу със слънцезащитен фактор 50+. А витамин Д не може да се навакса само с капки и таблетки. Излагането на слънце преди 11 ч. и след 16 ч., без да сме намазани със слънцезащитни кремове (да прощават дерматолозите), е изключително важно за нашето здраве.
Хроничният стрес е тригер за възникването на лупус
ревматоиден артрит, псориазис и др. За да избегнем автоимунно заболяване, трябва да се храним с качествена храна; поне веднъж в седмицата да излизаме сред природата, на чист въздух, далече от досег с фини прахови частици; да се движим, тъй като липсата на физическа активност е свързана с нискостепенно възпаление и автоимунитет. Особено важен за превенцията на автоимунните болести е отказът от тютюнопушене.
Мара КАЛЧЕВА
