Алергиите са едно от най-разпространените хронични заболявания в съвременния свят, засягащи както деца, така и възрастни. Те се проявяват от лека непоносимост до тежки, животозастрашаващи състояния. Дали алергията е “грешка” в имунната система или защитен механизъм - въпросът остава без категоричен отговор. В интервюто с алерголога д-р Мирослава Рашева обсъждаме съвременното лечение на хранителни и медикаментозни алергии, предизвикателствата при овладяването на тежките алергии и възможностите за окончателно справяне с тях. Специално внимание отделяме и на алергията към фъстъци - едно от най-сериозните и трудни за контролиране състояния.
Визитка♦ Д-р Мирослава Рашева завършва МУ Плевен през 1992 г. Придобива специалност по детски болести, обща медицина и клинична алергология през от 2001 г. до 2013 г. Има магистратура по Клинична и консултативна психология. ♦ Преминава квалификационни курсове, участва в конференции и конгреси във Великобритания и Ирландия. Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по алергология, British Society of Allergy and Clinical Immunology, International Suspected Perioperative Allergy Reaction Group, European Academy of Allergy and Clinical Immunology, World Allergy Organization. От 2019 г. е консултант алерголог в Hillingdon Hospital, Лондон, а до 2024 г. - в QMC, Нотингам, Великобритания, както и в момента. Отскоро приема пациенти в УМБАЛ Александровска, където извършва провокационни тестове за храни и медикаменти, както и индивидуална терапия за алергия към фъстъци. |
- Д-р Рашева, алергиите са често срещан проблем. Какво представляват те в своята същност – грешка в имунната система или защитен механизъм на организма?
- Алергията е своеобразен "парадокс" – имунната система, която трябва да ни пази от реални заплахи, като вируси, бактерии, гъбични инфекции, паразити и токсини, реагира прекалено бурно на иначе безобидни вещества – полени, храни, домашен прах и др. В този смисъл това е промяна на разпознаването на "приятел" и "враг". Тоест има реакция, която по същество е "правилна", но е насочена в грешна посока.
- Защо организмът реагира бурно на иначе безопасни вещества?
- Причините са комплексни, доколкото ги познаваме, с оглед на постоянното развитие на науката с цел опознаване на фините механизми и реакции на сложната имунна система в тялото ни. Влияят фактори на средата – замърсяване, храна, добавки, инфекции и т.н. Често алергията е резултат от комплексни фактори, като в някакъв момент се задейства имунната система, без да може да предвидим кога и защо това се случва.
- Възможно ли е човек да има "скрити" алергии, без клинична картина?
- Да, това е възможно. Често виждаме положителни тестове без клинично изразена алергия – това е т.нар. сензитивност без алергия. Може да има също дискретни и неясни симптоми. Например чести хреми, кашлица, умора, храносмилателни проблеми, но както пациентите, така и лекарите да не предполагат, че се касае за алергия. Понякога доказването на алергията е трудно и времеемко, затова е важно да се проведе консултация с алерголог с опит, който да успее да помогне на пациента.
- Има ли връзка между наследственост и алергия?
- Да, има такава връзка, но тя не е "присъда". Ако някой от родителите е алергичен, а дори и двамата, то не е 100% сигурно, че ще имат алергично дете. Рискът е по-висок за детето да има алергия, ако единият родител е алергичен, а още по-висок – ако и двамата са с алергия. Някои проучвания дават до 50%, а други – дори да 70% риск при двама алергични родители. Тук обаче е важно да се знае, че детето може да има съвсем различна алергия от родителя, а в допълнение – напълно възможно е и да няма алергия. Затова и не бива да се взимат прибързани решения, че детето е алергично към нещо, само защото майка му или баща му имат такава алергия.
- Какво представляват методите за медикаментозна и хранителна провокация, които прилагате, и защо са толкова важни за точната диагноза?
- Тези тестове са 100% доказващи дали пациентът е наистина алергичен. Те са последна и най-достоверна стъпка в диагностиката. Всички други тестове имат процент грешка, т.е. сензитивност под 100% и риск за пропускане на алергията и даване на грешно становище. Тези провокации не пропускат алергия, а я отхвърлят или доказват с абсолютна точност. Затова са много важни, особено при рискови пациенти. Правят се под строг контрол с близко наблюдение и мониторинг на пациента по време на теста. Те са "златен стандарт". Без тях има много примери за тежки диети с дълговременно спиране на храни без нужда, а също и рестрикция от прилагане на необходими медикаменти.
- Имате богат и ценен опит от практиката си в чужбина. Какво от наученото там бихте искали да наложите и в България по отношение на диагностиката и лечението на алергиите?
- В чужбина се работи със стриктни протоколи, които са изработени на базата на многогодишен опит с хиляди пациенти от стотици лекари и тези протоколи се обновяват, в зависимост от най-новите научни постижения. Работи се с мултидисциплинарен подход и усилия от много специалисти, за да се направи най-доброто за пациента. Опитвам се да пренеса този модел и тук, като консултирам пациенти със специалисти от България и Обединеното кралство на най-високо ниво с оглед индивидуалните нужди на всеки пациент.
- Коя алергия според вас е най-опасна и защо?
- Най-опасна е алергията, която предизвиква животозастрашаваща реакция. Това е индивидуално за всеки, затова и няма нужда да се "сатанизират" хранителни групи, медикаменти или инхалаторни алергени. Ако пациентът е алергичен например към картофи и има тежки реакции от тях, за тази конкретен човек картофите са и в графата "най-опасни".
- Каква е разликата между хранителна непоносимост и алергия? В ежедневието като пациенти често бъркаме тези две понятия...
- Алергията е имунен отговор, включващ антитела, както и други имунни механизми. Непоносимостта е затрудняване на храносмилането поради ензимна недостатъчност. Симптомите може да си приличат, но причината за тях е различна.
- Кои са най-често срещаните алергии в България?
- В България най-чести са алергиите към полени (например треви), домашен прах, плесен, котки и кучета, мляко, яйца, ядки. За съжаление, през последните години климатичните промени разширяват периода на поленовите алергии.
- Забелязвате ли тенденция към зачестяване на алергиите?
- Да, броят на алергичните пациенти расте във всички развити страни. Причините са комплексни: промяна в начина на живот, прекомерна употреба на антибиотици, замърсен въздух, урбанизация, липса на контакт с нормални бактерии.
Освен това днес живеем в един "стерилен" свят. Дезинфекцираме с химикали, имаме редуциран контакт с природата в градска среда, подложени сме на всякакъв стрес.
- Често говорим за алергии, но напоследък се споменава и за т.нар. ко-фактори. Какво означава това?
- Когато говорим за ко-фактори, имаме предвид обстоятелства или фактори, които сами по себе си не причиняват алергия, но могат да усилят или отключат симптомите при вече сенсибилизиран човек. Представете си, че имаме пациент с хранителна алергия към фъстъци – обикновено той знае какво да избягва. Но в някои ситуации реакцията може да бъде по-тежка, отколкото очакваме, именно заради тези съпътстващи фактори.
- Това означава ли, че пациентите трябва да внимават не само с алергените, но и с начина си на живот?
- Да, така е. Ние не искаме хората да живеят в постоянен страх, но е важно да знаят кога рискът е по-висок. Например: ако дете с алергия към ядки е болно от вирус и приема противовъзпалителни лекарства, дори минимален контакт с алергена може да доведе до по-сериозна реакция.
- В тази връзка какви съвети бихте дали на пациентите?
- Да обсъдят с алерголога си кои ко-фактори са особено рискови при тяхната алергия. Да избягват физическо натоварване непосредствено след хранене и винаги да информират лекуващите лекари, че имат алергия. Важно е да имат подръка и предписаните им лекарства за спешни случаи – антихистамини, адреналинов автоинжектор. Да бъдат наблюдателни – ако забележат, че реакциите им се засилват при определени ситуации, да го споделят с лекуващия лекар. Или, казано по-просто, алергията не е само въпрос на контакт с даден алерген, а и на обстоятелствата около него. Именно затова образованието на пациентите и добрата комуникация с лекаря са толкова важни.
- С какво са опасни алергиите, освен с влошеното качество на живот?
- Алергиите могат да доведат до хронични болести като астма, социална изолация и депривация като хранителните алергии, както и до животозастрашаващи симптоми.
- Може ли да очакваме съвременната медицина да ни помогне да се справим веднъж и завинаги с алергията си, наслаждавайки се пълноценно на живота, или това е възможно само за определен период от време?
- Днес имаме възможността да осигурим нормален живот на повечето от нашите пациенти. Разполагаме с много нови медикаменти и методи на лечение – както конвенционалната фармакотерапия, така и имунотерапия и биологично лечение.
- Разкажете ни за случай от практиката ви, който е бил особено предизвикателен и е имал щастлив край.
- Съвсем наскоро едно малко момиченце получи шанса да живее пълноценно и да яде ядки, след като беше диагностицирано с алергия към тях.
- Алергията към фъстъци се смята за една от най-опасните. Как по-точно прилагате имунотерапията към фъстъците и други храни?
- Имунотерапията е иновативен подход за привикване към протеин, за който е доказано че предизвиква различна по тежест алергична реакция. Прилага се по определен протокол, като целта е да се „приучи" имунната система на пациента да спре да реагира на определени храни или медикаменти. Процесът е труден и изисква строго наблюдение от опитен алерголог, като понякога отнема и повече от една година при храните.
- Разкажете ни повече за същността на метода за десенсибилизацията с фъстъци и други храни?
- Първо искам да отбележа, че методът за десенсибилизациите с ядки и фъстъци е уникален и не се прави нито на Балканите, нито някъде другаде в Източна Европа, освен сега в България – по-конкретно единствено в Александровска болница. Аз го провеждах от страна на Великобритания, но дори и там не се прилага на много места, ако не се лъжа, бяхме само два такива центъра там.
Важно е читателите ви да знаят и това, че десенсибилизацията с фъстъци и други рискови храни се прави само в Александровска болница и никъде другаде, в перфектни условия и на световно ниво, покривайки най-висок стандарт. И това е уникална възможност за всички хора, които търсят решение на този проблем.
- Провеждате и уникален тест за обща анестезия, който отново не се прилага на Балканите. Разкажете ни повече и за това какво представлява тестът за поносимост към обща анестезия?
- Уникалното на тестовете за обща анестезия е, че е нещо, което се прави от около 6 години в света изобщо. А аз съм член на една международна организация по този повод. Не се прави на Балканите, има само една лекарка в Румъния с правоспособност да го прилага. Това е специален диагностичен метод, който се нарича провокационен тест. Използваме го, когато има съмнение, че пациент може да е алергичен към лекарства, прилагани по време на операция – например упойващи вещества, мускулни релаксанти, антибиотик или контрастно вещество
Тестът ни помага да разберем кое точно лекарство може да предизвика реакция и кое е безопасно за използване. Прави се само в болнични условия и под строг контрол. В залата има апаратура за наблюдение и готовност за моментално лечение, ако възникне реакция. Започваме с много малки, безопасни дози, които постепенно се увеличават. Така шансът за сериозна реакция е минимален, а ако все пак се появи – можем веднага да реагираме. Най-важното е сигурност при бъдеща операция. Ако имате история на реакция или рискови симптоми, тестът ни показва кое лекарство е безопасно за вас. Така хирургът и анестезиологът могат да планират упойката спокойно, без риск от тежка алергична реакция по време на операция.
- Има ли възможност за алтернативни варианти – тоест този тест да се замени с друг?
- В някои случаи можем да използваме само кожни тестове или кръвни изследвания, но те невинаги са достатъчно точни. Провокационният тест е златен стандарт, защото показва реалната реакция на организма.
- Какъв е вашият съвет: как е правилно да постъпим, ако ние или наш близък човек получи тежка алергична реакция?
- Незабавно трябва да се инжектира адреналин и да се извика линейка от „Спешна помощ“. За съжаление се налага да отбележа, че в България не се внасят адреналин автоинжектори и нашите пациенти трябва да си ги купуват от Гърция, Турция, както и от Германия или други страни, дори от Сърбия... Само в България ги няма по аптеките от цяла Европа. Невероятно, но факт...
- Какво е личното ви послание към читателите ни?
- Ако имате съмнение за алергия, потърсете специалист!
Милена ВАСИЛЕВА
