Алергиите към животни могат да се появят на всяка възраст. Склонността към това често е свързана с генетиката и с повишената чувствителност към цветен прашец.
Реакцията възниква, когато имунната система погрешно атакува безвредни вещества, като произвежда антитела срещу тях. Многократният контакт с алергена провокира подобни симптоми поради „тренираната“ агресивна реакция на организма.
Ако откриете, че имате алергия към котки, невинаги е нужно да се разделяте с домашния си любимец. Основният алерген при мъркащите животни е протеинът rFeld1, който се съдържа в секрецията на мастните жлези, епитела и урината, но липсва в слюнката.
Повече от 80% от пациентите с алергии са чувствителни към този протеин. Симптомите на алергия варират. Респираторните включват запушен нос, кихане, кашлица, задух и сълзене на очите. Кожните реакции се проявяват със сърбеж, обриви или уртикария.
Най-опасен е отокът на Куинке, който засяга лигавиците на гърлото и ларинкса.
Експертите опровергават мита, че породите без козина, като сфинксовете, са хипоалергенни. Дори при котки без козина rFeld1 присъства по кожата на животните и се пренася върху предметите вкъщи. За лечение се използват антихистамини от ново поколение, локални средства за дерматит и антиалергични назални спрейове.
На хората, които нямат котки, се препоръчва да ограничат контакта с домашните любимци на другите и да носят лекарства със себе си. Ако алергията е умерена, можете да останете с домашния си любимец, но като спазвате определени правила.
Трябва да взимате котката си на ръце по-рядко, да си миете ръцете след контакт с нея и да я четкате с маска на устата 1-2 пъти седмично. Важно е да почиствате с прахосмукачка ежедневно, да премахнете килимите, да смените платнените завеси с щори и редовно да извършвате мокро почистване.
