Д-р Михаил Вулджев: Не е открита „панацеята“ на хрущялните увреди

Д-р Михаил Вулджев е началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МБАЛ “Света София”. Завършва Медицински университет - София и специализира ортопедия и травматология.

Има засилени интереси в областта на ортопедията и спортната травматология, със специален фокус върху артроскопската и миниинвазивна ставна хирургия. Ежегодно участва в редица научни конгреси и обучения в страната и чужбина.

Д-р Вулджев е носител на награда от Българския лекарски съюз в категорията „Млад лекар на годината” през 2019 г. Уврежданията на хрущяла, развитието на артроза и тяхното лечение коментираме с д-р Михаил Вулджев.

- Д-р Вулджев, моля да внесете яснота по отношение на най-значимите фактори, които могат да доведат до увреждане на хрущяла, като имам предвид и факта, че сега много млади хора се сблъскват с такъв проблем...

- Увреждането на ставния хрущял и развитието на артрозна болест наистина е много чест проблем. С напредването на възрастта честотата на подобни увреждания нараства.

Уврежданията могат да бъдат дегенеративни, които бавно и постепенно напредват с годините и травматични, които имат рязко начало и могат да се свържат с определена травма.

Обикновено хрущялните увреди при млади пациенти са травматични, а при по-възрастните – дегенеративни. Често травматичните увреждания с течение на времето прогресират към артроза.

Факторите, които повишават опасността от травми, увеличават съответно и риска от хрущялни увреждания. Това е свързано най-често с практикуването на различни видове спорт. Генетични, метаболитни и други фактори могат да повишат риска от дегенерация на ставния хрущял и на по-ранна възраст да се развие артрозна болест.

- Болестите на ставите в повечето случаи са хронични и постоянно причиняват страдание на пациента. Какво включва стандартната схема на консервативното лечение?

- Почти във всички случай започваме с консервативно лечение. То включва физиотерапия и кинезитерапия, контрол на болката и възпалението с нестероидни противовъзпалителни както локални, така и перорални. Когато има наличен оток, препоръчваме студени компреси и повдигане на засегнатата става на височина.

- Необратимостта на процеса на увреждане на хрущяла се приемаше досега от пациенти и лекари по целия свят като факт от живота. С какви методи разполага съвременната медицина, които да променят това усещане за обреченост?

- Много активно се работи по тези въпроси, но за съжаление все още не е открита „панацеята“ на хрущялните увреди.

Възлагаме големи надежди на генното и тъканно инженерство. Към момента разполагаме с редица работещи методи за хрущялно възстановяване, които се прилагат рутинно в практиката. Всички те имат определени индикации и ограничения.

- Какво представлява трансплантацията на хрущялни клетки и кои са основните методи, които се използват?

- Най-често използваната техника е и най-елементарната и достъпна, но същевременно със задоволителни резултати – микрофрактуриране. Това представлява пробиването на малки дупчици в субхондралната кост, което цели да освободи костно-мозъчни клетки с потенциал да образуват влакнест хрущял. Това е подходящо при дефекти с по-малък размер, с диаметър до 1 см.

Трансплантацията или трансферът на костно-хрущялни цилиндри е друг често използван метод. При него от ненатоварено място на увредената или друга става на пациента от хрущяла и подлежащата кост се взема един или повече присадъка, с цилиндрична форма и различни диаметри.

На увреденото място се вземат цилиндри със същия диаметър, като по този начин се оформят леглата за поставяне на донорските присадъци. На мястото, от което е взет здравият хрущял, се поставят костните цилиндри от увреденото място. Така наречената мозаик пластика – размяна на цилиндри.

Методът е подходящ при дефекти, по-големи от 1 см в диаметър, като предимство е, че се запълват с пълноценен хиалинен хрущял. Недостатък е потенциалната болка от донорното място, но това се среща рядко.

Микрофрактурирането може да се подпомогне и да се подобрят резултатите от него, като се добави 3D матрица върху увредения участък. Това дава скелета, по който плурипотентните костно-мозъчни клетки могат да изградят подобен на хиалинния хрущял.

Това е показано при дефекти по-големи от 1 см. Недостатък са цената и усложняването на процедурата, защото трябва да се имплантира индсутриално произведена матрица.

Любима на всички напитка неочаквано разрушава ставите

Д-р Михаил Вулджев

Друг вариант е добавянето на гел, приготвен от смлени хрущялни парченца, добити по време на интервенцията и богата на тромбоцити плазма, която се изработва чрез центрофугиране със специален сет от кръвта на пациента.

Предимство е, че при този метод има наличие на хрущялни клетки, което може да осигури образуването на по-пълноценен хиалиноподобен хрущял. Друго предимство е, че процедурата е едноетапна и не се налага втора интервенция

По-трудно достъпен вариант е използването на лабораторно размножени хрущялни клетки. За целта е необходимо на първи етап да се вземе материал от хрущяла на пациента и да се изпрати в лаборатория за обработка и култивиране на клетките.

На втория етап съответната клетъчна култура се имплантира на мястото на увредения хрущял, като отново ложето се обработва с микрофрактури и се поставя 3D матрица за правилното образуване на новия хрущял.

Предимство е по-доброто качество на образувания хрущял, а недостатъците са цената, нуждата от повторна операция и логистиката, защото материалите трябва да се изпращат в специализирана лаборатория.

Това са основните методи, но съществуват множество вариации на всеки от тях.

- Артрозата може ли да бъде излекувана напълно с помощта на присаждане на хрущял?

- За съжаление, артрозата не е добра индикация за трансплантация или друго хрущялно възстановяване, особено в късните си стадии.

Единствено ползи може да има лечението на травматични дефекти при млади хора, с цел да се предотврати или забави развитието на артроза, още преди да е възникнала или в най-ранния й стадий.

- Кои стави са подходящи за трансплантация на хрущял?

- На теория почти всички стави са подходящи, но най-често това се извършва в колянна и глезенна става. По-рядко – тазобедрена и раменна става. Като казуистика се извършват подобни интервенции на малките стави.

- Какви са шансовете за успех с трансплантацията на хрущял?

- Според литературни данни шансовете за успех при различните техники варират между 70 и 90%.

На практика, не може да се даде категоричен отговор, защото успеваемостта зависи от множество фактори: вид на използваната техника, възраст на пациента, пол, индекс на телесната маса, анатомични фактори, свързани с алиниране на ставата, генетични фактори, давност на оплакванията и др.

Д-р Йовко Червенков: С хиалуроновата киселина не лекуваме артрозата, забавяме нейното развитие

- Обръщате специално внимание на подготовката на пациента преди лечението на травмите, независимо дали е оперативно или консервативно. Какво включва тази подготовка?

- Подготовката включва подобряване на подвижността на ставите и функцията на мускулатурата, както и контрол на болката и отока. Това обикновено се извършва от колегите, специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, съвместно с кинезитерапевти и рехабилитатори. По-добрата функция преоперативно може да намали рисковете от операцията и да ускори процеса на възстановяване.

- Голяма част от българите се страхуват от операциите и отлагат лечението. Обоснован ли е този страх и на какво се дължи, според вас?

- Страхът често е обоснован, защото нито една хирургична интервенция не е със 100% успеваемост. За щастие, сериозните усложнения са изключително редки, от порядъка на 1-2%.

- В съответствие с абсолютната максима: най-доброто „лечение” е профилактиката, кои са доказаните методи за съхраняване на хрущяла и предпазването му от прекалено ранното му износване? Според практиката ви, кои от тези широкорекламирани методи са заблуда и кои – ефективни и действащи?

- Според практиката, както и според научни доказателства, най-добрата профилактика е и най-трудната. Това е поддържането на нормално телесно тегло и добър тонус на мускулатурата.

Правилно практикуване на спорт и профилактика на травматизма. Няма убедителни доказателства за магичното действие на наличните на пазара ходропротектори.

Милена ВАСИЛЕВА

/zdrave.to

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!