Какво трябва да се знае за живота след операцията на жлъчката? Какво представлява следхолецистектомичният синдром? Какво е позволено и какво забранено да се яде след отстраняването на жлъчния мехур? На тези и други въпроси, които често получаваме в редакцията на вестник “Доктор”, отговаря д-р Радослава Црънчева.
Визитка♦ Д-р Радослава Црънчева, д.м., завършва Медицинския университет в София през 1998 г. Специализира вътрешни болести и гастроентерология. Работила е в спешни центрове. Сертифициран специалист е по абдоминална ехография, първо и второ ниво, и по гастроинтестинална ендоскопия – първо и второ квалификационно ниво. Участва в национални и чуждестранни научни форуми. Член е на Българския лекарски съюз. Професионалните й интереси са в областта на възпалителните стомашни и чревни заболявания, хроничните вирусни чернодробни заболявания, туморите на гастроинтестиналния тракт. Преподава в Медицинския университет в София на студенти по медицина и стоматология и обучава специализанти по гастроентерология. Началник е на Отделението по гастроентерология към Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ „Александровска”. |
- Д-р Црънчева, какви са последствията от отстраняването на жлъчния мехур?
- Отстраняването на жлъчния мехур (холецистектомия) най-често е безопасна процедура. Налага се при остро и хронично възпаление, със или без камъни в него, тумори, полипи и други редки причини. По литературни данни в света се извършват ежегодно няколко милиона процедури, а за България обичайно над 5000, повечето от които лапароскопски. Както при всяка оперативна интервенция, и тук е възможно да настъпят постоперативни усложнения или поява на оплаквания.
В този случай те са познати като следхолецистектомичен синдром. Той обединява симптоми, които силно наподобяват тези преди операцията- коликообразна или тъпа болка в дясно подребрие, подуване на корема, киселини, упорита диария, гадене. Тези оплаквания могат да се наблюдават в комбинация или поотделно, появяват се веднага след операцията или месеци след нея.
Статистиката показва, че в някаква степен са засегнати между 10 и 30% от оперираните, около два пъти по-често жени. Колкото по- богата е била клиничната симптоматика преди операцията, толкова по-вероятно е да се появят симптоми след нея. Причините могат да бъдат морфологични - хронично възпаление на панкреаса - орган, тясно контактуващ с жлъчната система, промени в налягането и морфологията на жлъчните пътища, както и засягане на сфинктера, свързващ жлъчната система с червата.
Понякога не се установяват органични промени, които да обясняват симптоматиката, и тогава се приема, че нарушението е функционално. Независимо от причината, жлъчният мехур има важна резервоарна роля в организма, свързана с отделянето на жлъчни сокове при нужда, най-често прием на мазна храна. Резорбцията на мастните киселини изисква предварително емулгиране от жлъчката. Когато мехурът бъде премахнат, соковете се изливат почти непрекъснато, т. е липсва подаването по сигнал от постъпващата в червата храна.
- Възможно ли е да има за пациента дългосрочни последици от процедурата и какви биха били те?
- Да, макар и не често е възможно, като тук не бих се концентрирала върху редките оперативни усложнения или тези при анестезията. Възможно е да останат клинични оплаквания или да се появят нови симптоми, които невротизират пациентите и нарушават качеството на живот.
- Може ли да се говори за хронична диария вследствие на отстраняването на жлъчен мехур?
- Диария може да се появи веднага след операцията, като тя най-често отзвучава в рамките на около 4 седмици. По-продължителната от месец се нарича хронична и е възможно да се дължи на постоянно отделящите се в червата жлъчни киселини.
Така по-често те достигат дебелото черво, предизвикват отделяне на по-голямо количество вода и в резултат втечняване на изпражненията. В някои случаи това води до водниста диария през деня, по-рядко нощни изхождания, невъзможност за задържане и усещане за спешност. Най-лесният начин да се установи дали се касае за това е да се изследват жлъчни киселини във фецес.
Естествено, възможно е оплакванията да не са вследствие на операцията, да имат друга причина, което налага допълнителни изследвания. Необходимо е да се отхвърли панкреасна патология, синдром на дразнимото черво, синдром на тънкочревен бактериален свръхрастеж и други.
- Какви са вашите препоръки в конкретния случай? До каква степен този проблем може да окаже влияние на работата на останалите органи и системи в организма и как може да се преодолее?
- В конкретния случай е добре да се направи изследване на фекалии за количество жлъчни киселини в тях. Важно е пробата да се събира в рамките на 48 часа в този период да се приемат под 150 грама мазнини дневно и да се избягват лаксативи. Ако резултатите са нормални, а симптомите са постоянни и е минал месец от операцията, пациентът трябва да се насочи към гастроентеролог за консултация и допълнително уточнение.
- Какъв трябва да е хранителният и двигателният режим на пациент с извадена жлъчка? Има ли забранени храни и напитки и такива, които са препоръчителни?
- След премахване на жлъчката пациентите постепенно трябва да се върнат към нормалния ритъм на хранене, включително към умерен прием на полезни мазнини. Полезните мазнини се съдържат в зехтина, маслините, авокадо, риба, ядки, птиче месо.
Ако обаче има диария, се препоръчва да се премине към малки порции, умерено количество мазнини и фибри според индивидуалната поносимост. Не се препоръчват големи мазни порции наведнъж, защото могат да усилят диарията и да доведат до подуване, газове и болки. Да се избягват десерти, съдържащи скрито количество мазнини - торти, козунаци, кексове, сладоледи, шарено свинско, мазна кайма и др.
Млечни продукти и яйца се приемат индивидуално
Според поносимостта на всеки отделен човек, като не се допускат хранителни дефицити заради страх от поява на симптоми. Пациентът трябва постепенно да научи сам какво понася организмът му, защото съветите на лекаря в тези случаи са само ориентировъчни! По отношение на напитките се препоръчват вода, слаби билкови чайове. Кафето и сладките сокове усилват оплакванията от диария.
Алкохолът и газираните напитки могат да увеличат подуването, но ако не водят до симптоми, не са абсолютно забранени след операцията. След преминаване на възстановителния период на операцията нормалната двигателна активност и тренировки не само не са забранени, а и са желателни.
|
Лошите и неподходящи ежедневни навици, диетите с високо съдържание на преработени мазнини и липсата на общ хранителен баланс допринасят за образуването на камъни. Заседналият начин на живот и ниското ниво на физическа активност намаляват метаболитната ефективност и насърчават стазата - застоя на кръв в кръвоносните съдове. Най-честите симптоми на проблеми с жлъчката са остра болка в горната дясна част на корема след обилни или мазни хранения, продължаващо гадене или повръщане, нарушено храносмилане, подуване на корема или чувство за пълнота в корема. Хирургичното отстраняване на жлъчния мехур – холецистектомията, е една от най-безопасните и най-често извършвани стандартни процедури в коремната хирургия. Сериозните усложнения са редки, тъй като над 90 % от всички интервенции сега се извършват минимално инвазивно - чрез лапароскопия. |
Мария ИВАНОВА
