Едно от големите открития в съвременната гастроентерология е концепцията за т.нар. връзка мозък - черво. Все повече анализи показват, че комуникацията между нервната система, психическото ни състояние и чревния микробиом оказва пряко влияние върху функцията на храносмилателния тракт. За тази интересна корелация говорим с гастроентеролога д-р Владислав Чернишков.
Визитка♦ Д-р Владислав Чернишков завършва Медицинския университет в София през 2020 г. През 2025 година придобива специалност гастроентерология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Преминал е допълнителни квалификации по абдоминална ехография и диагностична и терапевтична ендоскопия. Член е на Българския лекарски съюз, Европейската асоциация за изследване на черния дроб, Европейското дружество за гастроинтестинална ендоскопия, Обединената европейска гастроентерология. Участва в национални и международни конгреси и семинари по специалността, хоноруван лектор е в научни сесии. Част е от МЦ „Ориндж“ - Костинброд, МЦ „Рамус“ и МДЦ „Медива“. |
- Д-р Чернишков, все по-често днес се говори за т.нар. модерни болести, като главната роля при тях се отделя на стреса. Какво е влиянието му върху храносмилателната система?
- Категорично има съществено влияние и това обяснява защо при периоди на повишен стрес някои хора могат да развият симптоми като подуване, коремен дискомфорт и промени в изхожданията. Важно е да отбележим, че тази връзка не е еднопосочна – не само мозъкът влияе върху червата, но и състоянието на червата може да оказва влияние върху настроението и общото ни усещане за благополучие.
Наскоро стана ясно, че около 90% от общото количество серотонин в човешкото тяло се намира и произвежда в червата, което подчертава значението на тази сложна връзка между нервната система и храносмилателния тракт. Затова грижата за стомашно-чревното здраве включва не само правилно хранене, но и адекватно справяне със стреса и безсънието. Няма нищо срамно в това, когато е необходимо, пациентът да потърси помощ и от психиатър или психотерапевт. Това не означава, че симптомите са „измислени“ – напротив, често именно този подход понякога се оказва пътят към пълното излекуване. Аз лично работя в колаборация с д-р Руслан Желев, специалист по психиатрия, с когото разглеждаме задълбочено тази връзка.
В много случаи един добре проведен психотерапевтичен курс може да бъде значително по-ефективен за пациента от месеци лечение само с медикаменти. Затова е важно да гледаме на човека цялостно – не само физически, но и психически.
- Глутен и лактозна интолерантност – преекспониран ли е интересът към тях от съвременната гастроентерология?
- Глутеновата ентеропатия и лактозната интолерантност не са просто мода или временна тенденция. Това са реални състояния, които съществуват като медицински диагнози и за които има ясни диагностични и терапевтични подходи. Тези проблеми не трябва да бъдат пренебрегвани.
Често тези две състояния карат пациента да се чувства като лекар, защото той сам е достигнал до диагнозата вследствие на предприемане на безглутенова диета или ограничаване на млечните продукти. В тези случаи нашата роля е да проверим дали наблюденията му отговарят на медицинските критерии. Чрез съответните изследвания можем да потвърдим или да отхвърлим съмненията му.
- Доколко реална и оправдана е употребата на пробиотиците?
- Пробиотиците не са универсално средство, което е подходящо за всеки пациент, при всякакво състояние, а точно обратното – приемът на различни щамове води до различни ефекти. За съжаление, масово се предписват пробиотици, без да е съобразено заболяването на пациента и реалната необходимост от тях. Много често виждам пациенти с хроничен запек с назначени неподходящи пробиотици, в резултат на което оплакванията им се влошават и те достигат до гастроентерологичния кабинет в значително по-тежко състояние.
От друга страна, на пазара съществуват и пробиотици с пренебрежимо ниско микробно число, което често се оказва неефективно. Някои пробиотици са полезни при синдром на раздразненото черво, други - при намаляване на риска от антибиотик - асоциирана диария, а трети повлияват симптоми като диария и метеоризъм.
- Какво трябва да знаят читателите ни за влиянието на интензивните тренировки върху стомашно-чревното здраве?
- Сами по себе си те не са проблем, но при някои хора могат да доведат до поява или влошаване на определени стомашно-чревни оплаквания. Не трябва да се подценява и фактът, че фитнес добавките и протеините на прах не преминават през същия строг контрол, характерен за лекарствените продукти. Затова качеството, съставът и индивидуалната поносимост могат да варират значително.
Важно е пациентите да знаят, че дори продукти, които се възприемат като „натурални“, могат да имат влияние върху организма и при наличие на постоянни симптоми е добре да се потърси професионална оценка. Има голяма разлика между истинското „здраво тяло“ и образа за здраве, който ни се представя в медиите и социалните мрежи.
Истински здравото тяло не е задължително изключително мускулесто, масивно или слабо. Здравето не се измерва само по външен вид, а по-скоро в добрата функция на организма и начина на живот. Имал съм отдадени на спорта пациенти, приемащи добавки и надвишаващи многократно допустимият дневен калориен прием.
Те споделят за постоянен метеоризъм и многократни дефекации дневно, твърдящи, че това е напълно нормално. Не, не е.
Това далеч не е добра функция на храносмилателната система. Понякога стремежът към определена визия, съчетан с прекомерни тренировки и употреба на различни добавки, води до обратния ефект – човек да навреди на собственото си здраве, вместо да го подобри. Важно е да се търси баланс, а не просто достигане на определен външен образ.
- Има ли храни, които определяте като най-вредни за стомаха?
- Това е въпрос, който често ме изненадва, защото в кабинета ми идват пациенти, смятащи определени навици за напълно безобидни. Например ежедневната консумация на алкохол и газирани напитки. Важно е да се разбере, че газираните напитки фундаментално не са полезни за стомаха. Те могат да засилят оплаквания като подуване, газове, чувство за тежест и да влошат киселинния рефлукс.
А за алкохола – ясно е, че няма полезно количество. За разлика от газираните напитки, той вреди и на черния дроб, и панкреаса. По отношение на храните, най-негативно влияние върху стомашно-чревната система могат да имат мазните и пържените ястия, консервирани продукти и преработените меса.
Прекомерната консумация на кафе е проблем при някои хора, особено когато води до засилване на оплакванията от киселинен рефлукс, чревен дискомфорт или нарушения в съня. Най-важното е да се разбере, че не става въпрос за една конкретна „забранена“ храна, а за цялостния начин на хранене, количеството и честотата на консумация.
Балансираният хранителен режим е това, към което трябва да се стремим, за да поддържаме доброто стомашно-чревно и чернодробно здраве.
- Кафе на гладно – да или не?
- При някои хора кафето на празен стомах засилва киселините, паренето зад гръдната кост, гаденето или усещането за дразнене в стомаха. Това е особено важно при пациенти с гастроезофагеален рефлукс или по-чувствителна храносмилателна система. Кофеинът стимулира отделянето на стомашна киселина и при някои хора може да влоши вече съществуващи оплаквания, но това не означава, че кафето е вредно за всички. Въпреки това аз винаги препоръчвам консумацията на кафе да бъде след закуска, или когато се търсят неговите възбуждащи централната нервна система ефекти.
Д-р Владислав Чернишков
- Тъй като има противоречиви препоръки за добрата хидратация на тялото, как да определим колко литра вода да пием?
- За повечето здрави хора се препоръчва прием от около 35 мл вода на кг телесно тегло дневно (70 кг - 2,5 л), като това включва не само изпитата вода, но и течностите, приети с храната. При човек с по-голяма физическа активност, обилно изпотяване или при високи температури потребностите са по-високи. Не е необходимо да се насилваме да пием прекомерни количества. При хора с определени сърдечни, бъбречни или чернодробни заболявания това даже е вредно.
Що се отнася до вида вода, няма убедителни доказателства, че скъпите минерални води носят по-големи ползи за общото здраве. Минералната вода не трябва автоматично да се приема като по-добра от обикновената. При ежедневна употреба е добре да се съобразяваме с минерализацията й, особено при хора със склонност към образуване на бъбречни камъни. Най-важният ориентир е урината да бъде светложълта и да не изпитваме постоянна жажда.
- Едно от най-често срещаните оплаквания в гастроентерологичната практика е коремната болка. За кои състояния сигнализира този симптом?
- Като всеки гастроентеролог ежедневно се сблъсквам с пациенти, които се оплакват от коремна болка. Този симптом може да бъде предизвикан от широк спектър от състояния – от чисто гастроентерологични заболявания, през хирургични проблеми, до психологични такива. Точно поради това прецизната оценка на коремната болка е от изключителна важност.
Тя изисква задълбочен анализ на анамнезата, внимателен клиничен преглед и правилно насочване към необходимите диагностични изследвания и специалисти, за да се установи точната причина и да се назначи най-подходящото лечение.
Навременното и компетентно разграничаване на различните възможни причини е ключово за ефективната грижа за пациента и за предотвратяване на усложнения.
- Кои са най-често срещаните притеснения на пациентите ви, заради които не търсят своевременно консултация с гастроентеролог?
- Днес съвременната медицина предлага възможност изследванията да бъдат извършени под медикаментозна седация. В този случай пациентът е в състояние на медикаментозен сън и обикновено не усеща дискомфорт, а самата процедура преминава за него неусетно. Важно е да се знае, че това не е обща анестезия с интубация, каквато се прилага при хирургични операции, а значително по-лека и контролирана форма на медикаментозен сън, която се използва рутинно при ендоскопските изследвания.
Друг често срещан страх е рискът от перфорация. Макар това да е известно усложнение, то е изключително рядко (под 0,1%). Ползите от навременната диагностика в повечето случаи многократно надвишават този риск. Най-важното е пациентите да не отлагат изследването, когато има ясни медицински показания. Такива предупредителни симптоми са кръв в изпражненията, анемия, необяснима загуба на тегло, палпируема коремна или ректална формация, фамилна обремененост с колоректален карцином или други значими заболявания на гастроинтестиналния тракт, както и промяна в навиците на изхождане, която персистира повече от месец.
Навременното извършване на гастроскопия или колоноскопия често позволява откриването на заболявания в ранен стадий, когато лечението е най-ефективно. Именно затова насърчавам пациентите да не позволяват на страха да отлага едно изследване, което може да бъде от решаващо значение за тяхното здраве.
- Кои симптоми показват, че е време за преглед?
- На първо място са анемията и наличието на кръв в изпражненията. Това са симптоми, които не трябва да бъдат пренебрегвани и изискват незабавно уточняване на причината.
На второ място е необяснимата загуба на тегло или коремната болка, която не се повлиява въпреки приложението на различни терапии.
Когато даден симптом продължава, въпреки опитите за лечение, е важно да се потърси специализирана оценка. На трето място е трайна промяна в начина на дефекация – продължителна диария, запек, редуване на двете, промяна във формата на изпражненията или в честотата на изхожданията. Това са сигнали, при които не трябва да се отлага консултацията, защото ранното изясняване на причината често води до по-лесно лечение и по-добра прогноза.
- Има ли сезонност в заболяванията на храносмилателната система?
- През летните месеци по-често се срещат хранителни интоксикации и инфекции, свързани с консумация на неправилно съхранявани храни, недостатъчна термична обработка или нарушена хигиена при приготвяне и съхранение на храната.
При хроничните заболявания на храносмилателната система сезонността е по-слабо изразена.
При някои пациенти пролетните и есенните месеци, могат да бъдат свързани с обостряне на симптомите. Често обаче причината не е самият период, а по-скоро промените в храненето, стреса и начина на живот. За да сме подготвени, трябва да спазваме добра хигиена, да се храним балансирано, да избираме качествени храни и своевременно да се консултираме при тревожни симптоми.
- Предизвикателство за всеки един специалист са т.нар. сложни случаи. Бихте ли дали пример от практиката ви за такъв пациент?
- В практиката ми съм се сблъсквал със сложни случаи на редки заболявания. Един такъв пример беше пациентка, която бе определена като безнадежден случай от други специалисти. Убеден в ключовата роля на мултидисциплинарния подход в съвременната медицина, аз инициирах и координирах екип от специалисти от различни области. Благодарение на съвместните усилия и индивидуално подбраното лечение пациентката показа значително подобрение.
В момента се възстановява успешно от заболяване, което традиционно се счита за такова с неблагоприятна прогноза. Този случай ми показа, че в медицината рядко един лекар може да поеме всичко сам и че егото няма място в нашата професия. Най-добрите резултати се постигат именно чрез ефективно сътрудничество между специалисти, което позволява цялостен и оптимален подход към пациента.
- Вие сте сред младите специалисти, избрали да останат в България. Каква е личната ви мотивация за избор на специалността?
- Един от най-дълбоките ми мотиви за избор на гастроентерологията е личният ми опит. Загубих близки хора, чиято съдба вероятно би била различна, ако в страната ни съществуваше по-ефективна система за профилактика и ранна диагностика на гастроинтестиналните заболявания, включително онкологични такива.
Тези болезнени загуби породиха у мен силно убеждение, че медицината трябва да бъде не само лечебна, но и превантивна. Именно затова избрах гастроентерологията – специалност, в която ранната диагностика и своевременната интервенция могат да променят коренно прогнозата и да спасят човешки животи.
Милена ВАСИЛЕВА
