Д-р Вася Вутова: Тревожни и депресивни състояния съпътстват редките болести

На този етап от развитието на медицината, за повечето редки заболявания (80%) няма лечение и единствената помощ за тях е психо-социалната подкрепа и физическата рехабилитация. Това означава да се помага на тези пациенти да подобрят психичното си здраве и качеството си на живот. Ето защо Българската Хънтингтон асоциация организира уебинар за пациенти с психиатъра д-р Вася Вутова от Александровска болница, която изследва психиатричните нарушения при редки неврологични и метаболитни заболявания, като докторантура с научни ръководители проф Търнев и проф. Миланова. Публикуваме част от лекцията на д-р Вутова.

- Д-р Вутова, как се установяват психиатричните нарушения при пациенти с редки болести?

- Диагностицирането на психичните разстройства се прави по експертно и консенсусно утвърдени критерии, които са общовалидни за международната практика. Психичното разстройство може да започне първо и след това да се появят неврологичните симптоми. Имахме такъв случай в Клиниката по психиатрия на Александровска болница. Пациентка постъпи с манийно разстройство, с повишена действена и говорна активност, с приповдигнато настроение.

В хода на терапията при нея се появиха и психични разстройства с неврологично-органичен характер. Направихме допълнителни неврологични изследвания и консултации с колегите невролози. В крайна сметка се оказа, че пациентката има рядко неврологично заболяване, наречено болест на Фар, с инициални прояви на психично разстройство.

В други случаи се натъкваме на почти едновременно възникване на неврологични и психиатрични симптоми и търсим връзката между тях. В трети случаи симптоматиката на рядкото заболяване възниква първа, а на по-късен етап се появява психиатрична симптоматика.

Трябва да се знае, че за сега, при повечето психични разстройства липсват възможности да се установят морфологични промени на мозъка. Докато при редките неврологични заболявания винаги са налични определени морфологични мозъчни промени. Много е важно да разберем, дали лечението на неврологичната симптоматика при редките заболявания може да подобри психопатолигичната симптоматика, както и обратното.

Повечето съвременни изследвания са насочени точно в тази посока. Ние се надяваме да намерим такава връзка, за да подобрим качеството на живот на пациентите с редки неврологични и метаболитни заболявания. При всички положения трябва да се окаже подкрепа на тези хора и на близките им, да знаят, че не са забравени, че има хора, вкл. специалисти, които са готови да им помогнат за подобряване качеството на живот.

- Какви са най-често срещаните психични разстройства на хората с редки болести?

- В съвременната практика при повечето неврологични и метаболитни заболявания наблюдаваме симптоми на тревожни и депресивни разстройства. Тревожността възниква естествено, когато човек научи диагнозата си. От друга страна, самото неврологично заболяване може да предизвика повишена тревожност. Симптомите й варират от напрегнатост през цялото денонощие до ескалиране на тази напрегнатост в така наречените панически или паникоподобни пристъпи, продължаващи от минути до часове.

Други симптоми на тревожността са сърцебиене, изпотяване, треперене, изтръпване на крайниците, зачервяване. Често тези вегетативни симптоми са съпроводени с нарушен сън – трудно заспиване или невъзможност на пациента да заспи, чести събуждания през нощта или много ранно пробуждане, съпроводено с интензивно напрежение или чувство на страх.

При паническите пристъпи е характерен страхът, че животът ни е спонтанно застрашен, че може да ни се случи нещо здравословно фатално. Тревожните разстройства са свързани и с фобийни преживявания. Най-честата фобия е да не се замърсим. И въпреки че пациентът осъзнава, че страхът от замърсяване е нерационален, че няма как обективно да се случи, той многократно извършва определени действия за предотвратяване на мнимото замърсяване и продължава да се тревожи.

Депресията също се среща често сред пациентите с редки неврологични заболявания. Има няколко типа депресия, които протичат или с повишена тревожност, или с витално-меланхолни характеристики, или с психотични преживявания, има астенни депресии, свързани с липсата на сили и жизнен тонус. Най-общо при депресивните разстройства има отчетлива промяна на настроението – към потиснатост, безпричинна тъга или страх. Това променя и начинът, по който вършим ежедневните си задължения. Най-често се среща така наречената Хипобулия (непреодолимо нежелание за дейности), както и усещането за безпомощност.

Освен това, възникват и мисловни нарушения – преобладава убеждението ни, че не се справяме добре, че сме непълноценни. Може да се появят преживявания за вина и непълноценност. Тези състояния са много мъчителни, но и много рискови. За това, при подобни тревожни и депресивни разстройства е необходимо своевременно да се потърси лекарска помощ.

Друг вид психично разстройство, макар и по-рядко, е манийното. То е обратно по характеристика на депресивното. Пациентът става хиперактивен, превъзбуден, с повишено настроение и енергичност, със склонност да общува много с други хора, да спи малко, но това да не нарушава тонуса му.

При пациентите с редки неврологични заболявания се срещат и психотични разстройства. Характеризират се с халюцинации и налудности. Халюцинациите представляват нарушения във възприятието и са пет вида, колкото са и нашите сетива – зрителни, слухови, тактилни, обонятелни и вкусови. Пациентът вижда например образ, който реално не съществува. Чува го, вижда го, усеща го дори. Налудностите пък представляват твърдения, която явно противоречат на реалността, но пациентът е абсолютно убеден в тях. Разубеждаването не може да се постигне по логичен път, а едиствено чрез фармакологичен курс на лечение.

Проблемът е, че малка част от хората търсят психиатрична помощ или я търсят едва когато е настъпил късен етап от развитието на симптомите и те са се задълбочили.

- Защо хората се притесняват да посещават психолог и психиатър?

- Защото в България, а и в повечето други страни, битува така наречената психиатрична стигма. Хората се притесняват да посетят психиатър, дори и психотерапевт, защото обществото ще погледне на тях по негативен начин и ще ги изолира в някаква степен. Забелязвам обаче в практиката си, че все повече хора с психични проблеми спокойно се обръщат към нас и търсят нашата помощ. Надявам се тази тенденция да се затвърди във времето, защото никой не е застрахован от психично разстройство, независимо дали има или няма рядко заболяване.

Медицинските психични проблеми са сходни с проблемите на сърцето, на щитовидната жлеза и другите телесни страдания. Уверявам ви, че не трябва да се притеснявате от преглед при психиатър, защото тази визита и всичко, което споделяте, е напълно конфиденциално и остава лекарска тайна, както според Хипократовата клетва, така и според Конституцията на страната ни. Важното е да се вземат мерки навреме, за да се постигне максимални или пълно възстановяване от психичните разстройства.

- Какво лечение се прилага?

- Най-общо лечението на психиатричните симптоми при хора с редки неврологични и метаболитни заболявания е в три основни направления. Първото е медикаментозната терапия, която има една особеност – повечето психиатрични медикаменти действат бавно, с натрупване

Същинският ефект може да очакваме на четвъртата, дори на шестата седмица.

Добре е съчетаването на медикаментозната терапия с психотерапия, второто направление в лечението. При редките заболявания винаги има нужда от психотерапевтична интервенция. Психотерапията представлява разговори (т.нар. сесии) между психотерапевт и пациент по определена методика, като най-често се прилага когнитивно-поведенческата терапия. Ролята на психотерапевта е да промени в хода на психотерапевтичните сесии нагласата на пациента към проблема, т.е. в процеса на преодоляването или адаптирането към проблема, пациентът да усвои подходи за минимизиране на стресогенното преживяване.

Третото терапевтично направление е физикалната терапия или лек спорт, чийто ефект е установен с помощта на двойнослепи проучвания в САЩ. Тези малки тренировки трябва да присъстват в повечето дни от седмицата, ако не и всеки ден, с лека интензивност. Важна е честотата, а не натоварването и вида на спортуване. Тази терапия често се приема като нещо несериозно. Но на практика нейният положителен ефект е достоверно установен като равностоен на ефекта от антидепресантите.

В крайна сметка съчетаването на медикаментозна терапия, психотерапия и физикална терапия имат за цел терапевтичен ефект с дефинитивен характер.

Мара КАЛЧЕВА