Апендицитът е едно от най-честите състояния в спешната хирургия, но въпреки това около него все още витаят много митове и неясноти. Как да разпознаем първите признаци?
Каква е разликата между острата и коварната хронична форма? И защо съвременната медицина вече не изисква големи разрези и дълъг болничен престой?
Д-р Иванов развенчава страхове и дава ясни отговори на всичко, което трябва да знаете за възпалението на апендикса - от първия симптом до успешното възстановяване.
Визитка♦ Д-р Йоан Иванов е лекар в Първо хирургично отделение на УМБАЛ Бургас. Завършва медицина през 2020 г. в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Още по време на следването си е доброволец в Университетската болница в града. Без колебание се насочва към хирургията и от 2021 г. е лекар в Първа хирургия на УМБАЛ Бургас, където започва и своята специализация. Паралелно с работата в отделението дава дежурства и в Шокова зала на болницата, а по време на ковид пандемията е лекар в ковид отделение. Асистент в Медицински факултет на Бургаския държавен университет „Асен Златаров“. |
- Д-р Иванов, какво предизвиква апендицита?
- Апендицитът най-често се причинява от запушване на лумена на апендикса. Такива могат да бъдат фекалити, увеличени лимфни фоликули, рядко тумор или паразити. Запушването води до бактериален растеж, възпаление и повишено налягане.
- Имат ли значение възраст, пол, други фактори?
- Най-често се среща при деца и млади хора, но може да се появи на всяка възраст. Полът няма решаващо значение, но при млади мъже е малко по-чест. Инфекции, нисък прием на фибри и анатомични особености могат да повишат риска.
- Кои са първите му признаци?
- Началните симптоми са дифузна коремна болка, по-често около пъпа, гадене, липса на апетит и леко повишена температура. Болката постепенно се локализира в дясната долна част на корема.
- Как се проявяват симптомите – постепенно или изведнъж?
- В повечето случаи симптомите се развиват постепенно в рамките на часове. По-рядко началото може да бъде по-рязко, особено при деца или възрастни.
- Може ли апендицитът да се сбърка с други заболявания и кои са те?
- Да, често се бърка с гастроентерит, бъбречна колика, гинекологични заболявания като кисти, извънматочна бременност или уринарна инфекция. Затова е необходим преглед от хирург и изследвания.
- Какви видове апендицит има?
- Съществуват остър, който бива няколко типа, и хроничен апендицит. Острият е най-честият и изисква спешно лечение.
- Какво представлява хроничният апендицит?
- Хроничният апендицит е рядка форма с продължителни или повтарящи се леки болки в дясната долна коремна област. Възпалението е нискостепенно и без типичната остра картина.
Д-р Йоан Иванов
- По какво се различава хроничният апендицит от други видове?
- Той протича без силна болка, висока температура или изразени лабораторни промени. Симптомите са по-слаби, но продължителни или рецидивиращи.
- Как се диагностицира хроничният апендицит?
- Клинично е много неспецифично - повтаряща се често болка в областта, усилване на болката при натоварване и др. Действа се на принципа на елиминация, като се изключват другите възможности - болест на Крон, урологични/гинекологични причини и др.
Други белези при преминал остър момент могат да бъдат: сраствания около органа, удебелена стена и други.
Дефинитивно диагнозата се поставя единствено под микроскоп, след отстраняване на самия апендикс.
- Какво трябва да е поведението при хроничен апендицит?
- Препоръчва се щадящ хранителен режим, избягване на тежки и мазни храни. Физическото натоварване трябва да е умерено, без резки движения и напрежение на коремната мускулатура.
- Какво е лечението на апендицита?
- Стандартното лечение на острия апендицит е хирургично – апендектомия. При ранни и леки случаи понякога се обсъжда антибиотично лечение, но операцията остава златен стандарт. Най-щадяща е лапароскопската операция, каквато практикуваме и в УМБАЛ Бургас. При нея почти няма разрез, няма загуба на кръв, пациентът е подвижен още на същия ден.
- А на хроничния апендицит?
- Най-често също е оперативно, особено при повтарящи се оплаквания. Медикаментозното лечение има временен ефект.
- Как трябва да се подготви пациентът за операция?
- Обикновено не се приема храна и течности 6–8 часа преди операцията.
- Какъв е възстановителният следоперативен период?
- След лапароскопска операция пълното възстановяване отнема около 1–2 седмици, а след отворена – до 3–4 седмици. Разбира се, пълното връщане към нормален ритъм е индивидуално.
- Какво не трябва да прави пациентът след операция?
- Не се препоръчват тежки физически натоварвания и вдигане на тежко обикновено 4–6 седмици. Трябва да се избягва напрежение в коремната област.
- Какъв трябва да е хранителният и двигателният режим след операция?
- Започва се с лека, лесносмилаема храна - варени картофи, кисело мляко, пасирани зеленчукови супи и други, като постепенно се преминава към нормално хранене. Движението се насърчава рано, но постепенно и без натоварване - основно разходки.
Зоранка ХРИСТОВА
