Хипогонадизмът е състояние, при което половите жлези - тестисите при мъжа и яйчниците при жената - не произвеждат достатъчно полови хормони и/или гамети (сперматозоиди и яйцеклетки). Тези хормони не са важни само за репродукцията, а участват в развитието на вторичните полови белези, контрола на костната плътност, мускулната маса, настроението, сексуалната функция и дори метаболизма. За всичко, свързано с това състояние, разговаряме с ендокринолога доц. Д-р Антоанета Гатева.
Визитка♦ Доц. д-р Антоанета Гатева завършва медицина в Медицинския университет в София през 2006 г. През 2007 г. и 2008 г. работи в Центъра по спешна медицинска помощ в София. От 2009 г. до момента е в Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска” - първоначално като специализант, а впоследствие като ординатор, асистент, главен асистент. От август 2020 г. е доцент. Има специалност „Ендокринология и болести на обмяната” и защитава докторска дисертация. Научните й интереси са фокусирани върху проблемите на затлъстяването, предиабета и превенцията на захарния диабет и неговите усложнения. |
- Доц. Гатева, какво е хипогонадизъм?
- Когато има дефицит, последиците могат да бъдат сериозни. Това може да засегне множество функции в тялото – от пубертета и възпроизводството до психическото и физическото състояние на индивида. Различаваме първичен хипогонадизъм – когато проблемът е в самите жлези, и вторичен – когато нарушението идва от хипофизата или хипоталамуса, които ги контролират.
Хипогонадизмът не е рядко състояние, но често остава недиагностициран, особено при мъжете
При възрастни мъже над 45 г. се смята, че между 12 и 15% могат да страдат от някаква форма на хипогонадизъм. При жените нещата са по-сложни – физиологичното понижение на естрогените след менопауза се изявява с клиниката на хипогонадизъм. Освен това, много случаи при деца и юноши се установяват късно, защото симптомите се приписват на "забавен пубертет".
- Какви са причините за проява на това състояние?
- Могат да бъдат много и разнообразни, но основно се делят на две групи: когато проблемът е в самите полови жлези (тестиси или яйчници) и когато е в мозъчните структури, които ги контролират.
В първия случай говорим за т.нар. първичен хипогонадизъм - половите жлези не функционират правилно, дори когато мозъкът им изпраща сигнал. Причината може да бъде вродена - човек се ражда с определено генетично състояние, което пречи на нормалното развитие на тестисите или яйчниците. Например, при мъжете най-честата такава причина е синдромът на Клайнфелтър – генетично състояние, при което мъжът има допълнителна Х хромозома. При жените аналогичен проблем е синдромът на Търнър, който води до недоразвити или нефункциониращи яйчници.
Първичният хипогонадизъм може да бъде и придобит в резултат на травма, операция или тежка инфекция която е засегнала половите органи. Класически пример е заушката – вирусна инфекция, която при някои мъже може да порази тестисите и да доведе до трайно намаляване на хормоналната им активност. Лечение с химиотерапия или лъчетерапия при онкологични заболявания също може да увреди половите жлези и да предизвика хормонален дефицит.
Във втория случай става дума за т.нар. вторичен хипогонадизъм, при който проблемът не е в половите жлези, а в в хипоталамуса или хипофизата. Това са части от мозъка, които изпращат сигнали чрез определени хормони, за да задействат производството на тестостерон или естроген. Ако тези мозъчни структури не функционират правилно, половите жлези не получават нужната „заповед“ да работят дори и самите те да са напълно здрави. Причини за вторичен хипогонадизъм могат да бъдат тумори на хипофизата, особено ако туморът притиска съседни структури или нарушава хормоналния баланс.
Някои вродени заболявания, като синдрома на Калман, също могат да доведат до това състояние. Освен това, тежкото недохранване, прекаленото физическо натоварване (особено при спортистки и балерини), хроничният стрес и анорексията могат временно да изключат репродуктивната система – организмът буквално решава, че "не е време за размножаване" и спира производството на полови хормони.
- Има ли значение нашето ежедневие?
- Съществуват и външни влияния, които оказват сериозно въздействие върху хормоналния баланс. Употребата на алкохол, наркотични вещества и някои лекарства (опиоиди или анаболни стероиди) могат да блокират производството на полови хормони. С напредването на възрастта, особено при мъжете, естествено се наблюдава спад в нивата на тестостерон, което също може да доведе до симптоми на хипогонадизъм. Не на последно място начинът на живот играе важна роля. Заседналото всекидневие, наднорменото тегло, хроничното недоспиване, неправилното хранене, липсата на физическа активност могат да нарушат хормоналния баланс и да допринесат за развитието на хипогонадизъм, дори при иначе здрави хора.
Причините за поява на хипогонадизъм са комплексни и често се припокриват – понякога генетиката, заболяванията и начинът на живот действат заедно. Затова е важно да се обърне внимание на симптомите навреме и да се потърси лекарска помощ, за да се открие точната причина и да се започне подходящо лечение.
- Как влияят полът и възрастта за появата и развитието на заболяването?
- И полът, и възрастта играят много важна роля при появата и развитието на хипогонадизъм. Макар състоянието да засяга както мъже, така и жени, проявите му, причините и последствията могат да бъдат доста различни в зависимост от биологичния пол.
При мъжете най-често се свързва с понижаване на нивата на тестостерон – хормонът, който отговаря за сексуалната функция, мускулната маса, костната плътност, настроението и жизнеността. Това може да се случи още в ранна възраст, ако има вроден проблем, но по-често се проявява в средна или напреднала възраст. След 40-45-годишна възраст нивата на тестостерон естествено започват да намаляват – процес, който някои наричат „мъжка менопауза“ или андропауза. При някои мъже този спад е по-рязък и съпроводен със сериозни симптоми – умора, спад в либидото, загуба на мускули, депресия, натрупване на мазнини и проблеми с концентрацията.
При жените често се свързва с преждевременно изчерпване на яйчниковата функция което може да се случи по естествен път (например при ранна менопауза) или след хирургично отстраняване на яйчниците. Това състояние може да засегне жени още в 20-те или 30-те години, като води до нередовен или липсващ менструален цикъл, безплодие, изтъняване на костите, сухота във влагалището, промени в настроението. Също така, някои млади жени, които тренират изключително интензивно, спазват строги диети или страдат от хранителни разстройства, могат да развият хипогонадизъм, тъй като организмът им „изключва“ хормоналната система, за да пести енергия.
При деца и тийнейджъри се проявява чрез забавен пубертет или липса на развитие на вторични полови белези – гърди при момичетата или окосмяване и смяна на гласа при момчетата. В такива случаи причината често е вродена и се установява сравнително рано. При мъжете рискът от хипогонадизъм нараства с възрастта, докато при жените основната промяна настъпва около или след менопаузата. При младите хора – и мъже, и жени по-често е свързан с генетични, автоимунни или функционални проблеми (например хранителни разстройства, силен стрес, тежки тренировки и др.).
- Какво е влиянието на генетичните фактори?
- Хипогонадизмът често е резултат от сложно взаимодействие между генетичните заложби на организма и външните обстоятелства, на които е изложен човек през живота си. За някои хора причината се крие още в кода на ДНК, докато при други хормоналният дисбаланс се отключва от средата, в която живеят, начина им на живот или определени болести и събития. Генетичните фактори могат да играят много важна роля особено когато хипогонадизмът се прояви в ранна възраст.
Съществуват редица вродени синдроми, които водят до нарушено развитие или до пълна липса на полови жлези. Например, при мъжете най-често срещаното генетично състояние е синдромът на Клайнфелтър – заболяване, при което мъжът има допълнителна Х-хромозома, което пречи на нормалната функция на тестисите. При жените, синдромът на Търнър, при който липсва едната Х-хромозома или е частично дефектна, води до слабо развити или нефункциониращи яйчници.
Има и други по-редки заболявания, като синдрома на Калман, при който хипогонадизмът е съчетан с липса на обоняние и причината се крие в аномалии в развитието на определени мозъчни структури. Понякога има генетична предразположеност, която не води непременно до болест, но прави организма по-чувствителен към факторите на средата – стрес, токсини, инфекции или лекарства.
- А какво е значението на факторите на околната среда?
- Факторите на околната среда също имат силно въздействие. Все повече изследвания показват, че замърсяването, употребата на пестициди, пластмаси и химикали като бисфенол А (BPA) могат да влияят на ендокринната (хормоналната) система и да нарушат производството на полови хормони. Такива вещества често действат като т.нар. ендокринни дизруптори – намесват се в нормалната хормонална сигнализация на тялото, като я имитират, блокират или изкривяват.
Често имат голямо значение продължителният стрес, хронично недоспиване, неподходяща диета, затлъстяване, липса на движение, прекалена употреба на алкохол или наркотици. Начинът на живот натоварва организма и може да доведе до спад в половите хормони, дори и при иначе здрави хора. Например, високите нива на кортизол (хормона на стреса) могат директно да потиснат сигналите от мозъка към половите жлези
Често генетиката и средата не действат поотделно, а заедно. Един човек може да има вродена предразположеност, но заболяването се проявява едва когато се комбинира с външен фактор – тежка инфекция, травма или небалансиран начин на живот. Хипогонадизмът не е само лош късмет или „грешка“ в ДНК. Обикновено се отключва при съвкупност от фактори – част от тях можем да контролираме, други – не. Но познаването на рисковете и осъзнаването на собственото здравословно състояние е първата и най-важна стъпка към навременно откриване и лечение.
- Има ли разновидности на хипогонадизъм и какви са те?
- Да, и те са в зависимост от причините, механизма на развитие и възрастта, на която се проявява. От разделянето на типовете зависи подходът към диагнозата и лечението. В медицината съществуват няколко основни класификации, които помагат да се определи какъв точно е хипогонадизмът при даден човек. Първата и основна класификация е къде точно е проблемът – в половите жлези или в мозъка. Така се разграничават два основни типа:
Първичен хипогонадизъм, при който проблемът е в половите жлези
Те не могат да произвеждат достатъчно хормони, дори когато мозъкът им „казва“ да го направят. Това се случва например при хора с генетични синдроми (като синдром на Клайнфелтър или Търнър), при травми, след химиотерапия или при автоимунни заболявания, които атакуват половите органи. При изследване се установяват ниски нива на тестостерон или естроген, но в същото време хормоните от хипофизата (LH и FSH) са повишени, тоест мозъкът се опитва да стимулира жлезите, но те не реагират. При вторичния (или централен) половите жлези са здрави, но не получават нужните сигнали от мозъка – от хипоталамуса и хипофизата. Това може да се случи при мозъчни тумори, травми, радиотерапия, хроничен стрес, анорексия, прекомерно физическо натоварване или определени лекарства. В този случай както половите хормони, така и LH и FSH са ниски – липсва цялата верига на сигнализация.
- Има ли значение възрастта?
- Освен по място на увреждане, хипогонадизмът може да се раздели и според възрастта, на която се появява. Вроденият хипогонадизъм се проявява още при раждането или в детството. При момчетата може да се забележи липса на развитие на половите органи, неспуснати тестиси, забавен пубертет. При момичетата липса на менструация, слабо развитие на гърдите и други вторични полови белези. В такива случаи често става дума за генетично или структурно заболяване. Придобитият хипогонадизъм се развива по-късно – в юношеството или зрелостта. Причините могат да бъдат инфекции, травми, лечение с определени медикаменти, автоимунни процеси, хронични заболявания или дори естественото остаряване на организма.
Съществува и още една важна разновидност:
Частичен (или субклиничен) хипогонадизъм - състояние, при което нивата на хормоните са леко понижени, симптомите са леки или липсват. Може да се установи случайно при изследвания или да се прояви с намалено либидо, умора, депресивност или лека анемия. Този тип често се наблюдава при възрастни мъже или при хора с хронични заболявания и се обсъжда внимателно дали и кога трябва да се лекува.
Хипогонадизмът не е едно заболяване, а по-скоро „общо име“ за различни състояния, при които половите хормони са под нормата.
- Какви са симптомите?
- Те зависят от възрастта, пола на пациента и колко дълго е налице хормоналният дефицит. Въпреки че конкретните прояви могат да се различават между мъже и жени, общата причина за симптомите е една и съща – липсата на достатъчно полови хормони, които играят ключова роля в развитието, репродукцията, настроението, енергията и дори работата на други системи в организма.
При мъжете най-често срещаните симптоми са свързани с ниски нива на тестостерон – хормон, който отговаря за развитието на мъжките полови белези и поддържането на мускулатурата, костите и сексуалната функция. Един от първите сигнали може да бъде понижено либидо – липса на сексуално желание или интерес. Често се добавят и проблеми с ерекцията, включително трудности при поддържането й или пълна еректилна дисфункция.
С напредването на дефицита, мъжете може да забележат спад в мускулната маса и сила, както и натрупване на телесни мазнини, особено около корема. Окосмяването по тялото може да оредее, гласът да загуби дълбочината си, а настроението да стане променливо. Честа е и появата на умора, липса на мотивация, раздразнителност или дори депресивни състояния. При млади мъже, които още не са преминали през пубертета, хипогонадизмът може да се прояви със забавен растеж на тестисите и пениса, липса на окосмяване по лицето и тялото и липса на смяна на гласа.
При жените най-често се проявява с нарушения в менструалния цикъл – оскъдни, нередовни или напълно липсващи менструации. Жените също могат да изпитат загуба на сексуално желание, сухота във влагалището, болезненост при полов акт и трудности със забременяване. С напредването на хормоналния дефицит се наблюдават и други симптоми – горещи вълни, промени в настроението, тревожност, безсъние, умора и загуба на костна плътност, което увеличава риска от остеопороза.
Някои съобщават за понижена концентрация, забавено мислене и дори усещане за „мозъчна мъгла“. Когато хипогонадизмът се прояви в ранна възраст, преди или по време на пубертета, симптомите са свързани основно с изоставане в развитието. При момчетата не започват да се развиват половите органи, не се появява окосмяване, гласът не се променя, а растежът на мускулите е ограничен. При момичетата може да няма развитие на гърдите, да липсва менструация и да се наблюдава забавено израстване. Независимо от пола, хората с хипогонадизъм често се оплакват от липса на енергия, хронична умора, трудности със съня, занижена концентрация
и намалена работоспособност. Хормоналният дефицит се отразява неблагоприятно и върху метаболизма, което може да доведе до напълняване, особено в областта на корема, повишен риск от диабет тип 2 или сърдечносъдови заболявания. Важно е да се знае, че симптомите се развиват бавно и често остават незабелязани в началото и се приписват на умора, стрес или напредване на възрастта. Затова много хора живеят с хипогонадизъм, без да осъзнават, че има медицинска причина за усещанията им.
Мария ИВАНОВА
