Американски лекари сравниха протичането на остеоартрит на коляното при три групи хора: едните са получили еднократна инжекция с кортикостероиди, втората - с хиалуронова киселина, а третата - не са били лекувани.
Оказва се, че кортикостероидите, въпреки че помагат за облекчаване на болката, в двугодишна перспектива, според данните от ЯМР, влошават протичането на остеоартрита в сравнение с инжекцията с хиалуронова киселина или липсата на каквото и да е лечение. В изследването, публикувано в Radiology, авторите предлагат преразглеждане на съществуващите препоръки за лечение на ставна остеоартроза. Локалните кортикостероиди и хиалуронова киселина, които се инжектират в ставната кухина, често се използват за лечение на остеоартрит на коляното. Тези лекарства облекчават болката и подобряват функцията на ставите, но дългосрочните им ефекти върху протичането на заболяването са слабо проучени. Въпреки това, има
данни за остеоартрит на тазобедрената става, които пораждат опасения относно безопасността на тази процедура:
вътреставните инжекции с кортикостероиди са свързани с бърза прогресия на остеоартрита, остеонекрозата и разрушаването на ставите. Американски лекари, водени от Упасана Бхарадвадж от Калифорнийския университет в Сан Франциско, са изследвали как еднократното вътреставно инжектиране на кортикостероиди или хиалуронова киселина влияе върху протичането на заболяването.
За целта са използвали критериите за ЯМР WORMS, които оценяват състоянието на ставата по 14 показателя, включително целостта на ставния хрущял, увреждането на костния мозък и състоянието на менискуса. Проучването включва 210 души със средна възраст 64 години. От тях 140 участници са контролната група, която не е получавала вътреставни инжекции, а 70 са включени в експерименталната. В нея 44 души са получили инжекция с кортикостероиди, а 26 – с хиалуронова киселина.
Ядрено-магнитен резонанс е извършен на участниците по време на инжектирането, 2 години преди това и 2 години след това
За контролната група, при която не е имало инжектиране, са проведени изследвания по същото време. Когато лекарите анализирали резултатите, се оказало, че както кортикостероидите (p = 0,001), така и хиалуроновата киселина (p = 0,04) облекчават степента на болка според индекса WOMAC. Сравнявайки обаче индексите WORMS преди и след лечението, те установили, че кортикостероидната терапия е свързана с прогресията на остеоартрита на коляното.
Авторите на изследването смятат, че предвид получените данни в бъдеще ще е възможно да се преразгледат клиничните насоки за лечение на остеоартрита и да се обмислят алтернативи на кортикостероидите за терапия, каквато може да бъде хиалуроновата киселина. Друга алтернатива при лечението на остеоартрит на ставите може да бъде трансплантацията на хрущял във възпалената става.
|
Хирурзи от Италия, Съединените щати и Швейцария са разработили нов метод за лечение на остеоартрит и са го тествали върху първите си пациенти. Учените забелязват, че хрущялните клетки от носната преграда се размножават по-добре от ставния хрущял, затова решават да ги трансплантират на пациенти с остеоартрит. След успешни експерименти с мишки, те тестват метода върху двама пациенти с остеоартрит: 36-годишна жена и 34-годишен мъж. И двамата са диагностицирани с тежка форма на заболяването на коленната става и са насочени за протезиране, но са избрали това експериментално лечение. Първо, от носната преграда на пациентите е взето малко количество хрущял, след което от тези клетки в лаборатория са отгледани хрущялни тъканни пластинки. Лекарите имплантират получените хрущяли върху дефектните ставни повърхности на колянната става на пациентите. Магнитно-резонансната томография показва, че хрущялът се е вкоренил. След 14 месеца състоянието на пациентите е оценено с помощта на KOOS (Корейски индекс за прогресия на остеоартрита). Всички показатели на този индекс (болка, симптоми, качество на живот) се увеличили с 20-30 единици при участниците. Такива резултати показват подобрение в прогресията на остеоартрита, тъй като 0 по индекса KOOS показва изключителна тежест на симптомите, а 100 – липсата им. За да се оцени напълно ефективността на това лечение, ще се проведат проучвания върху по-голям брой пациенти. |
