Въпреки развитието на медицината и усилията на пациентите, рискът от рак не може да бъде намален до нула. Възрастта, генетичната предразположеност и редица фактори извън човешкия контрол също влияят върху вероятността от развитие на злокачествено заболяване.
Съществуват обаче и рискове, върху които човек може да въздейства. Отказът от тютюнопушене например остава една от най-важните мерки за превенция. Д-р Авишек Кумар, специалист в лечението на злокачествени заболявания, откроява още три сравнително прости действия, които могат да помогнат за опазване на здравето.
Не търсете една-единствена „вредна“ храна
Много хора се опитват да открият конкретен продукт, който причинява рак, и насочват вниманието си към червеното месо, мазнините от семена или прегорялата храна на скара.
„Често ме питат дали определени храни причиняват рак. Червеното месо ли е проблемът? Маслата от семена? Изгорялата храна от скарата?“, казва д-р Кумар.
Според него подобни въпроси пропускат по-важната тема – как изглежда цялостният хранителен режим на човека. Значение има не толкова единичният продукт, колкото храните и напитките, които присъстват в менюто всеки ден.
Ако храненията се състоят предимно от подсладени напитки, преработени меса, пакетирани закуски и други ултрапреработени продукти, вероятността от здравословни проблеми се увеличава.
„Не е необходимо да спазвате буквално перфектна диета. Едно парче торта от време на време няма да наруши значително баланса. Това, което ядете всеки ден, е много по-важно“, обяснява онкологът.
Хранителният режим, богат на ултрапреработени продукти, се свързва с покачване на теглото и по-неблагоприятни последици за здравето. Излишното телесно тегло от своя страна е признат рисков фактор за няколко различни вида рак.
Промените не е необходимо да бъдат резки и трудно изпълними. Чаша вода може да замени подсладената напитка, ядките – индустриалната закуска, а към основното ястие могат постепенно да бъдат добавени повече зеленчуци.
Малките и лесни за поддържане корекции често се превръщат в по-трайни навици от строгите диети, започнати внезапно.
Проверете жилището за наличие на радон
Радонът е радиоактивен газ, който се образува естествено в почвата. Той може постепенно да проникне в сградите през пукнатини в основите, подовете и други неуплътнени части на конструкцията.
Газът е невидим, няма характерна миризма и не може да бъде усетен от хората. Поради това присъствието му се установява единствено чрез специално измерване.
Продължителното излагане на повишени концентрации на радон увеличава риска от рак на белия дроб. В Съединените щати той се определя като втората водеща причина за това онкологично заболяване след тютюнопушенето.
Ако изследването покаже високи стойности, могат да бъдат монтирани системи, които намаляват концентрацията на газа във вътрешните помещения.
„Много хора прекарват дълго време в размисли за различни потенциално вредни вещества от околната среда, а същевременно никога не проверяват качеството на въздуха в пространството, където прекарват голяма част от деня“, посочва д-р Кумар.
Проверката е особено важна в райони, където геоложките особености предполагат по-висока концентрация на радон. Местните здравни и екологични институции могат да предоставят информация за начините на измерване и възможните мерки при установен проблем.
Ходете на профилактични прегледи и без симптоми
Сред най-разпространените заблуди е схващането, че лекар трябва да бъде посетен едва след появата на оплаквания. Скрининговите изследвания обаче се извършват именно при хора без симптоми.
„Целта на скрининга е да се открият определени заболявания, включително някои видове рак или предракови промени, навреме, когато лечението е най-успешно и най-лесно“, казва специалистът.
Необходимите изследвания и подходящият момент за започването им зависят от възрастта, пола, фамилната анамнеза и останалите индивидуални рискови фактори.
Сред препоръчваните изследвания са мамографията, скринингът за рак на маточната шийка и изследванията за рак на дебелото черво, включително колоноскопията. За определени хора с повишен риск може да се препоръча и нискодозова компютърна томография на белия дроб.
При хора със среден риск скринингът за рак на дебелото черво в много медицински насоки започва около 45-годишна възраст. Препоръките за изследване за рак на гърдата се различават според конкретните указания и личния риск.
Настоящи и бивши пушачи, които отговарят на определени критерии, могат да бъдат подходящи кандидати за ежегоден скрининг за рак на белия дроб. Решението трябва да бъде взето след разговор с лекар, който познава здравословното им състояние и историята на тютюнопушене.
Семейната история също има значение
Наличието на онкологични заболявания сред близки роднини може да промени възрастта, на която трябва да започнат някои профилактични изследвания. Затова е важно човек да познава семейната медицинска история и да я обсъди със своя лекар.
При необходимост специалистът може да препоръча по-ранен или по-чест скрининг, както и допълнителна оценка на индивидуалния риск.
„Колоноскопията не е само диагностичен метод за ранно откриване на рак на дебелото черво. По време на изследването лекарят може да открие полипи, които имат потенциал с течение на времето да се превърнат в рак, и веднага да ги отстрани“, обяснява д-р Кумар.
Това е пример как профилактичното изследване може не само да открие заболяване в ранен стадий, но и да предотврати развитието му чрез премахване на предракови изменения.
Няма чудодейно средство срещу заболяването
Не съществува лекарство, хранителна добавка или детоксикираща програма, която да гарантира, че човек никога няма да развие рак. Превенцията се основава основно на достъпни действия, повтаряни последователно във времето.
Сред тях са по-балансираното хранене, избягването на тютюневия дим, поддържането на здравословно тегло, ограничаването на излагането на известни канцерогенни фактори, измерването на радон при необходимост и редовното провеждане на препоръчаните профилактични изследвания.
Нито една от тези мерки не може да осигури абсолютна защита. Вероятността от заболяване се определя също от възрастта, наследствеността, условията на околната среда и други обстоятелства, върху които човек невинаги може да влияе.
Според д-р Кумар това не обезсмисля профилактиката. Напротив – малките, разумни и последователни решения могат да ограничат част от предотвратимите рискове и да увеличат вероятността евентуално заболяване да бъде открито навреме.
