Със сигурност сте чували поне веднъж, че с годините “минусът” в зрението преминава в “плюс”. Това е често срещано схващане, което в повечето случаи пречи на хората да осъзнаят какво се случва с очите им след определена възраст.
Истинската миопия („минусът“) няма да се превърне в плюс сама по себе си. Нека разберем какво представляват тези състояния на зрението и окото. „Миопия“ (късогледство) е око, разтегнато на дължина, или роговицата е прекалено извита, което причинява затруднения при виждане в далечината. То не се променя с възрастта и не може да се "излекува", като стане далекогледство.
Напълно ясно е, че няма как окото да стане по-късо с течение на времето. В резултат на различието на очната ябълка или роговицата светлинните лъчи се фокусират пред ретината, а не върху нея и поради тази причина образът на предмета е размазан.
Миопията може да бъде наследствена, да се появи в ранна детска възраст и често прогресира по време на юношеството, докато окото расте и се променя. Освен замъгляването на отдалечените предмети, може да страдаме от напрежение в очите и главоболие.
„Плюсът” е възрастово свързано далекогледство и с течение на годините естествената „леща“ в очите ни става по-малко гъвкава, а мускулите, които я контролират, отслабват. Това променя функцията на лещата, нарушава акомодацията, води до пресбиопия (старческо далекогледство) и засяга всички хора, независимо дали са имали преди това очни заболявания или перфектно зрение.
Ето защо след 40–45-годишна възраст много хора срещат затруднения да четат или да виждат малки предмети отблизо. Това е нормална част от стареенето. Ако се случи така, че минусът на пациента действително се изравни с плюса с течение на времето, това може да се дължи само на факта, че не е имал истинска миопия, а спазъм на очния мускул (т.нар. фалшива миопия). Не гадайте какво се случва със зрението ви и най-добре е да се консултирате с лекар. Той ще определи точно какво се случва с очите ви и ще ви даде необходимите препоръки, защото миопията не се лекува от само себе си, както вече стана ясно.
С напредването на възрастта хората с висока миопия продължават да не виждат надалече, но към този проблем се прибавя и трудността с виждането наблизо. В тези случаи пациентите се нуждаят от мултифокални очила или отделни очила за четене и за гледане надалеч.
