Надзорният съвет на НЗОК одобри Касата да плаща от тази година лекарствени продукти за белодробна артериална хипертония Winrevair, принадлежащи към ново международно непатентно наименование (INN) Sotatercept.
Решението е извънредно, тъй като лекарствените продукти са включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) на 19 декември 2025 г. и притежателят на разрешение за употреба е изпуснал срока за подаването на декларация пред Здравната каса за това, така че медикаментът във всичките му варианти да бъде реимбурсиран. На заседание на Надзорния съвет на НЗОК управителят на касата доц. д-р Петко Стефановски обясни, че прогнозният брой пациенти за самия медикамент първата година е 12, втората година – 27, а третата година – 36.
Според него лекарствените продукти Winrevair (sotatercept) нямат сравнима алтернатива, тъй като представляват лекарство от нов клас, който има различен механизъм на действие и може да се комбинира с одобрените до момента медикаменти, т.е. „налице е отсъствие на терапевтична лекарствена алтернатива за лечение“.
От асоциация „Пулмонална хипертония“ изразяват категоричната си позиция относно необходимостта от реимбурсиране и достъп на българските пациенти с пулмонална хипертония до медикамента Winrevair. Лекарството е одобрено от ЕМА и представлява първата болестмодифицираща терапия при белодробната артериална хипертония, показваща ясно клинично намаляване на белодробното съдово съпротивление, подобрение на физическия капацитет и съществено редуциране на риска от клинично влошаване.
На заседанието надзорниците са одобрили индикативните стойности в болничната помощ включително и за месец май 2026 г.
Те са предложени от директорите на НЗОК. Приети са и стойностите на лекарствата и медицинските изделия, заплащани извън цените на клиничните пътеки. Обсъдени са и причините за превишаване на месечните и индикативните стойности в болниците, като най-честите от тях са включване на нови пациенти от областта и приходящи в областта, както и трайната тенденция за прехвърляне на лечебно-диагностичния процес от извънболничната в болничната медицинска помощ.
Това насочване на пациенти директно към лечебните заведения за болнична помощ също е част от проблема. Към него спадат и разширяването на дейността на съществуващите лечебни заведения, стремежът им да приемат колкото се може повече пациенти, приоритетно по по-скъпи клинични пътеки, без задължително да са налице нужните индикации.
Директорите на дирекции “Бюджет и финансови параметри” и „Контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване“ отбелязват в доклада си, че като причини за надлимитната дейност могат да бъдат отбелязани няколко елемента.
Това са алгоритмите на Клиничните пътеки (КП), Амбулаторните процедури (АПр) и Клиничните процедури (КПр), по които лечебните заведения работят от години. „Необходимо е да бъдат преразгледани и завишени индикациите за хоспитализация и дехоспитализация, защото в този си вид са преодолими, което води до повишаване на отчетените случаи“, пише в докладите.
Причини за превишение на определените месечни стойности са и завишен брой на отчетените КП, увеличен интерес сред пациентите поради назначен нов лекар с изградена репутация в своята област, завишен брой на отчетените случаи - поради сезонния характер на заболяването; застаряващото население и заседналият начин на живот водят до нарастване на потребностите от рехабилитационни услуги. Предложенията, направени в доклада, са да се разшири обхватът на контролната дейност; извършване на внезапен контрол, в в т.ч. през почивни и празнични дни, като нов механизъм за въвеждане на финансова дисциплина.
Друга идея е прецизиране на индикациите за хоспитализация по клинични пътеки, изнасяне на дейности по клинични пътеки с по-ниска сложност като дейност по амбулаторни процедури; изнасяне на някои процедури като самостоятелни в извънболничната медицинска помощ. Планира се и увеличаване на минималния болничен престой по клинична пътека, максимално популяризиране на мобилното приложение „е-Здраве“ по всички възможни комуникационни канали като ефективна форма на контрол на договорните партньори на РЗОК.
Във връзка с трайната тенденция за насочване на пациенти директно към лечебните заведения за болнична помощ е необходимо да бъде анализирана дейността в извънболничната помощ и да бъде осъществен мониторинг и последващ анализ на лекари от извънболничната помощ, които са с най-голям брой насочени пациенти за хоспитализиране.
От Здравната каса предлагат още да бъдат оптимизирани разходите чрез въвеждане на стриктна стандартизация на използваните импланти и внедряване на дигитална система за пълна проследяемост на всяко медицинско изделие.
