Връзката между двете мозъчни полукълба, нивата на допамин и емоционалната регулация - всичко това е подложено на безпрецедентен натиск от дигиталната ера. Психолозите алармират, че за най-младите поколения устройствата вече не са просто средство за комуникация, а “изнесен навън мозък”. Прочетете задълбочения ни разговор за това как всяко поколение от Х до Алфа преживява технологичния скок и какви са реалните рискове от допаминовата примка, в която доброволно влизаме всеки ден.
Визитка♦ Клиничният психолог Александра Петрова има 23 години практика в областта на индивидуалните терапии, работата с деца и тийнейджъри. Тя е сред създателите и основните двигатели на сайта e-therapy.bg, който съществува повече от 20 години. По Дарик радио води рубриката „Анализирай това“. |
- Нека да поговорим за това, как електронните устройства заемат все по-голямо място в нашия живот, дори в чисто човешката емоционалност. Каква е кратката психологическа характеристика на поколенията, които работят с тях - X, Y, Z и Alpha.
- Темата е много огромна, много интересна, защото действително технологиите и това, което случва в света около нас, изключително силно компресира времето. От поколение до поколение винаги е имало разлика, но сега разликите са доста големи и са вътре дори в самите поколения. Да речем, човек, който е роден в началото на едно поколение като Gen Z, както го наричат модерно, е един, а тези, които са най-младите от Gen Z, вече са други хора. Alpha поколението, родени след 2010 година, пък са съвсем различни. В поколението Х, което са всъщност родителите на тези млади хора, за които предимно ще говорим, разликите вътре не са толкова големи.
- Но сега вече живеем по различен начин, има ли и по-значителни разлики?
- Ако трябва да направим характеристика на всяко едно от тези поколения, които в момента са най-активните, защото има вече и поколение Бета, родените през 2025 година, нещата са съвсем различни. Трябва да тръгнем оттам, че поколението Х, родените след 1962 година, са хората, които, от една страна, могат да подходят много скептично към технологията и към дигиталното, а от друга страна, вървят заедно с пионерите. Между Х и Gen Z има едно друго поколение Y, но за него - по-късно.
Поколение Х могат да са изключително консервативни, могат и да са вътре във всяка една новост. Те могат да живеят като родителите си, по-старите поколения, патриархално, могат и да използват технологиите, за да правят стартъп, независимо че, бидейки родители на младите поколения, са доста критични и тревожни по отношение на това, което случва.
- А какво е характерно за следващото поколение?
- След тях е поколението Y, израснало с дигиталното, то е пионерът в дигиталното - през първите електронни игри, през това да използват първите технологии за свързване, каквито имаше ICQ или Skype. И те боравят много по-лесно. Но пък са едно поколение, което е много тревожно и с постоянно съревнование вътре помежду си и това ги прави доста емоционални и лабилни по отношение на технологиите. Те са и много материални. А пък поколението Y като първото израснало с технологиите от ранна възраст, много си ги пазят, непрекъснато искат да ги обновяват, за тях технологията е притежание и възможност да бъдат на високо ниво.
- След него обаче е поколението Gen Z, за него какво ще ни кажете?
- За поколението Gen Z дигиталното устройство е нещо съвсем естествено. То просто е продължение на ръката им. Ръцете са мозъкът, изнесен навън, така че те са се сраснали с всичко това, използват го за каквото се сетят. Още от най-ранна възраст тези хора са граждани на света, те черпят информация, те създават информация, влогове, блогове, за тях информацията е нещо, за което изобщо не се замислят. Поколението Alpha е вече съвсем различно. Тях технологиите ги притежават, те ги управляват, симбиозата е много силна и в някаква степен дори опасна, защото мозъчният субстрат при децата е още много незрял.
Александра Петрова
- Наистина ли родените с устройства в ръцете имат промяна и в мозъка, а не само в психиката?
- Да, тях наистина ги притежават устройствата. Ще кажа нещо много интересно, може би някои от читателите го знаят, но още през далечната 1958 година в Лонг Айланд, е конструирана за първи път електронна игра - тенис. И още тогава е имало опашки от хора, които да искат да играят, независимо на каква възраст са. Защо го казвам - нашият мозък е много податлив на това влияние, тъй като всички електронни устройства, независимо дали е електронна игра, дали е съдържание на кратки клипове, всичко това борави с едни зони в мозъка, които са свързани с така наречените възнаградителни пътища, допамин, ендорфин.
- Това не прилича ли на зависимост?
- Правени са изследвания, че дигиталната зависимост е почти една и съща като зависимост от кокаин, амфетамини, защото много силно покачва нивата на допамин в мозъка. Допаминът е това биохимично вещество, което е свързано с удоволствие, с възнаграждение, с радост. А когато се играе, има адреналин и ендорфини и това прави много силна зависимостта. Едно от най-скорошните изследвания от миналата година доказва, че се променя връзката между двете хемисфери, двете ни полукълба.
Когато се промени връзката между тях, човек не регулира добре емоциите си. От друга страна, когато неслучайно казах, че ръцете са мозъкът, изнесен навън, и затова невротиците гризат нокти, изкубят коси, или жестикулираме, когато трябва да си помогнем или искаме да се изразим по-добре. Та ръцете, зрението, аудиалния стимул, т.е. това, което чуваме, изключват физическото усещане и са предимно актив на лимбичната система. Това е емоционалният мозък.
- Какво е положението с двата типа мозък при младите хора?
- Когато говорим за млади хора, Gen Z, поколението Alpha, при тях рационалният мозък, неокортексът, не е още добре развит. Той е предимно емоционален. И затова дигиталните устройства влизат директно в лимбичната система, в емоционалния мозък. Лимбичната система може да блокира рационалния мозък и така човек е податлив изключително само на емоциите си, на нерационални решения. И като се включи тук възнаградителният път, т.е. допаминът, ние много лесно ставаме зависими и търсим още, и още, и още от съдържанието, независимо какво е.
Промените са свързани и с рационалната регулация, когнитивните процеси, паметта, процесите на внимание, на възприятието, на задържането на вниманието, а когато вниманието страда, страда и паметта. Съответно се променя и емоционалната сфера. Ние го виждаме. Хората около нас всички искат много повече и по-бързо. Свръхстимулацията, която идва от тези устройства, води до много бърза невронна умора, която се отразява по различен начин през различните възрасти. Има влияние върху всички сфери, включително и във връзка с емоционалното междуличностно общуване, което не е за пренебрегване.
- Този виртуален свят, в който живеят, не осакатява ли емоционалната интелигентност? Тези деца могат да плачат единствено ако нещо не стане на тяхното или за себе си, но не преживяват никаква съпричастност, никаква емпатия.
- Естествено, има такава тенденция. Ще обясня какво точно се случва, но няма да слагаме всички под един знаменател. Това, което се случва, особено при най-малките от поколението Alpha, това, за което говорих досега, води до едни други процеси. Децата от много ранна възраст са с устройство. Дори при мен се случва. Идват родители в кабинета, обикновено детето трябва да изчака, за да не го ангажираме с разговора между възрастните. След това с него се правят забавни неща, като диагностика или игрова терапия. И докато родителят е в кабинета, казва: ето ти тук да си гледаш, да си играеш.
Може да се случи при дете на 3, на 4, на 5 и дори по-рано, което изключва неизменно процесите, свързани с така нареченото отлагане на желанията. Ако детето в най-ранна възраст не се научи да си отлага желанията, то лека-полека с времето става все по-нетърпеливо, тиранично и неможещо да проявява съпричастност. Защото емпатията се развива с времето и по-късно, не я търсим при малките деца. Отлагането на желанията е блокирано от устройствата.
Магдалена ГИГОВА
