За съвременния човек ниските температури са не само неблагоприятна среда, а и изключително опасни за здравето и дори да живота. За да ни предпази от хипотермия, еволюцията е оборудвала телата ни с “алармена система”, която бързо реагира, като причинява първо дискомфорт, а след това - и болка.
Нека се опитаме да разберем как работи тази система и дали наистина сме по-податливи на хронична болка през студения сезон. Често се смята, че нервните окончания в кожата са отговорни основно за допира, но всъщност те изпълняват много и различни функции. Сигналите от тези нервни клетки се обработват от соматосензорната система на тялото. Тя контролира, наред с други неща, проприоцепцията (способността да се усеща положението на частите на тялото една спрямо друга и положението на тялото в пространството) и ноцицепцията (разпознаването на вредни стимули). Ноцицептивната система е отговорна за усещането за болка.
Болката може да бъде причинена от различни видове стимули (механични, химични, термични), но ноцицепцията е това, което ни кара да избягваме всякакви болезнени действия или вещества и предмети, за които знаем, че ще ни причинят страдание. Ако държим ръката си до пламък, ноцицептивната система реагира с усещане за непоносима топлина, което ни кара незабавно да отдръпнем ръката си. Колкото и неприятно да е усещането за болка, основната й функция е да ни предпази от опасност.
Без способността да усещаме болка не можем да оцелеем
Но как точно тялото ни възприема усещането за студ и го регистрира като болезнено усещане? Невробиологът д-р Йорг Грандъл от университета Дюк в САЩ обяснява: „Работи приблизително по този начин: така наречените сензорни неврони, широко разпространени в телата ни, имат специализирани канали, чувствителни към топлина и студ. Експерименти с генетично модифицирани мишки показват, че тези канали (протеини, вградени в стените на невроните) са пряко отговорни за чувствителността към ниски и високи температури“.
Например протеинът, наречен TRPV1, е проводник на чувствителността към топлина и обикновено се активира, когато температурата на стимула надвиши 42 градуса, предавайки сигнал към мозъка, който казва: „Внимавай, това е горещо!“.
Механизмите на чувствителност към студ са по-слабо разбрани. Например протеинът TRPM8 реагира предимно на умерено ниски температури. Протеинът TRPA1 се активира при излагане на изключително ниски температури (1, 2), но учените все още не са сигурни дали той участва в разпознаването на студа като такъв. Интересното е, че TPRV1 реагира и например на капсаицин (веществото, което придава на чушките техния „лют“ вкус), а TRPM8 реагира на ментол, който създава „хладно“ усещане.
Тези три протеина позволяват на нервните окончания в кожата ни да предават информация за широк диапазон от температури към мозъка. Тъй като принадлежат към ноцицептивната система, основната им задача е да ни накарат да избягваме всичко твърде горещо или студено.
Когато протеинът TRPM8 е „изключен“ при мишки по време на експеримент, те загубват страха си от студа. Очевидно мишките (като нас) не търсят специално комфортна температура, а просто се опитват да избягват места или предмети, които са твърде студени или твърде горещи. А ние, хората, често се чувстваме по-податливи на различни болки през студените месеци. Наистина ли студът е виновен, или има други обяснения? Лекарите и учените имат няколко теории.
1. Студът и промените в атмосферното налягане причиняват промени в ставите. Тъканите около ставата се разширяват и свиват поради промени в температурата, влажността и атмосферното налягане, което може да окаже натиск върху нервните окончания и да причини болка. При ниски температури синовиалната течност, изпълваща ставната кухина, става по-гъста, което намалява подвижността на ставите и може да причини дискомфорт. Хората с остеоартрит са особено чувствителни към промени в налягането и температурата.
2. Ниските температури свиват кръвоносните съдове.
Това засяга предимно кръвообращението в крайниците ни – ето защо ръцете и краката ни често страдат, особено в студа.
3. Леденото време и кратките дневни часове имат депресиращ ефект върху психичното здраве.
Особено уязвимите хора могат дори да развият сезонна депресия, известна още като сезонно афективно разстройство. Депресията и дори просто потиснатото психическо състояние могат да повишат чувствителността към болка.
4. В зимния сезон сме склонни да прекарваме по-малко време на открито и сме по-малко физически активни.
Липсата на упражнения и заседналият начин на живот (особено ако сте с наднормено тегло) могат да предизвикат мускулни и ставни болки.
5. През зимата ни липсват достатъчно витамини.
Това важи особено за витамин D, който се произвежда в тялото, когато е изложен на слънчева светлина. Недостигът на витамин D може да предизвика болка и депресия.
Как да предотвратите болките в гърба през зимата:♦ Бъдете физически активни. Умерени и леки упражнения се препоръчват дори за хора със ставни проблеми. Загрявката преди тренировка е от решаващо значение. ♦ Опитайте се да контролирате теглото си. Излишното тегло натоварва допълнително мускулите и ставите и увеличава риска от развитие на остеоартрит. ♦ Не прекалявайте с алкохола. „Затоплящият“ ефект на алкохола е само илюзия: алкохолът разширява кръвоносните съдове по повърхността на телата ни, причинявайки усещане за топлина, но в действителност тялото започва да губи топлина по-бързо. ♦ Ако е необходимо, приемайте витамини. Консултирайте се с вашия лекар, за да определите дали трябва да пиете допълнително витамин D или други. За да определи състоянието ви, специалистът ще назначи и кръвни изследвания. |
