​Деп­ре­си­я­та често е нас­лед­с­т­ве­на

На 27 го­ди­ни съм и от го­ди­на и по­ло­ви­на съм в деп­ре­сия. Мно­го ми е труд­но. Мо­ля ви да ми по­мог­не­те със съ­вет как да из­ля­за от деп­ре­си­я­та. Не мо­га да се рад­вам на ни­що, ни­то пък ми из­дър­жат нер­ви­те, ко­га­то чуя ло­ша но­ви­на, как­ва­то и да е тя. Имам де­те на 6 го­ди­ни. Ня­мам ни­ка­къв проблем в се­мейс­т­во­то си. Оби­чам жи­во­та и ис­кам да жи­вея без деп­ре­сия. Мо­ля ви, по­мог­не­те ми. Ни­кой,  включително и мъ­жът ми, не ме раз­б­ира.
 
До­се­га са поз­на­ти ня­кои би­о­ло­гич­ни при­чи­ни за деп­ре­си­я­та: на­ру­ше­ния в ме­та­бо­лиз­ма на оп­ре­де­ле­ни нев­рот­ран­с­ми­те­ри или на ня­кои хор­мо­ни. Има и за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то би­ха мог­ли да до­ве­дат до деп­ре­сия (ен­док­рин­ни па­то­ло­гии, мно­жес­т­ве­на скле­ро­за, ту­бер­ку­ло­за и др.), как­то и ня­кои ме­ди­ка­мен­ти (кор­ти­кос­те­ро­и­ди, ана­бол­ни пре­пара­ти и др.). При деп­ре­си­я­та съ­щес­т­ву­ва из­вес­т­на фа­мил­ност при ня­кои фор­ми, осо­бе­но при би­по­лар­на­та деп­ре­сия. Та­ка че мо­же да се ка­же, че до из­вес­т­на сте­пен тя е нас­лед­с­т­ве­на.
 
Пред­по­чи­та­на­та те­ра­пия за от­с­т­ра­ня­ва­не на то­ва със­то­я­ние е свър­за­на с наз­на­ча­ва­не­то на под­хо­дя­щи пре­па­ра­ти, на­ре­че­ни ан­ти­деп­ре­сан­ти, ко­и­то се пред­пис­ват от спе­ци­а­лист. В 90 на сто от слу­ча­и­те се наб­лю­да­ва бър­зо об­рат­но раз­ви­тие на сим­т­по­ми­те (за око­ло 20 дни). Ко­га­то при бол­ния съ­щес­т­ву­ва риск от са­мо­у­бийс­т­во, е по-ра­зум­но ле­че­ни­е­то да се из­вър­ш­ва в бол­нич­но за­ве­де­ние. Ня­кои фор­ми на деп­ре­сия, напр. “ре­ак­тив­ни­те”, т.е. свър­за­ни­те с проб­лем­ни си­ту­а­ции, мо­гат да се пов­ли­я­ят доб­ре от пси­хо­те­ра­пев­тич­на­та по­мощ, ко­я­то е съв­мес­ти­ма с фар­ма­ко­ло­гич­но­то ле­че­ние. В ми­на­ло­то за ле­че­ние на па­ци­ен­ти с деп­ре­сия се е из­пол­з­вал елек­т­ро­шок. Днес то­зи ме­тод се из­пол­з­ва са­мо при лип­са на от­го­вор към вся­ка­къв друг вид ле­че­ние. Съв­ре­мен­ни­те ан­ти­деп­ре­сан­ти са с от­лич­на по­но­си­мост и ня­мат поч­ти ни­как­ви стра­нич­ни ефек­ти. При тях при­вик­ва­не не се наб­лю­да­ва.
 
При деп­ре­сив­ни със­то­я­ния, от­пад­на­лост и сла­бост с нер­вен про­из­ход, изоб­що  при из­то­ще­ние на нер­в­на­та сис­те­ма, на­род­на­та ме­ди­ци­на раз­по­ла­га със сред­с­т­ва за ук­реп­ва­не.  Във всич­ки слу­чаи оба­че те тряб­ва да се пол­з­ват са­мо след кон­сул­та­ция с ле­кар.