Фамилната диагноза може да бъде важен сигнал не само за пациента: хората, чийто партньор е преживял деменция, по-късно са били диагностицирани с болестта по-често, отколкото съпрузите без такъв опит.
Това са резултатите от голямо проучване, публикувано в JAMA Network Open. Проучването е разработено като популационно-базирано кохортно проучване, използващо националната база данни за здравно осигуряване на Тайван за периода 1998–2022 г. Окончателният анализ включва данни от 955 105 души.
Изследователите сравняват съпрузите на лица, наскоро диагностицирани с деменция, със съпрузите на лица без диагноза в съотношение 1:4. При съпоставянето на двойките те вземат предвид пол, година на раждане, ниво на доходи и вид местоживеене, за да гарантират, че групите са възможно най-сравними.
Ключовите открития бяха: жените, чиито съпрузи са развили деменция, са имали приблизително 74% по-висок риск от диагностициране на същото състояние. Мъжете, чиито съпруги са развили деменция, са имали приблизително 69% по-висок риск.
Абсолютната разлика обаче е била по-малка: за пет години коригираният риск от диагностициране се е различавал с 2,75 процентни пункта за жените и 3,49 процентни пункта за мъжете. Това не е прогноза за конкретно семейство, а сравнение на по-големи групи: съпрузите на пациентите впоследствие са били диагностицирани по-често от тези в контролната група. Тази връзка е наблюдавана както при болестта на Алцхаймер, така и при съдовата деменция.
Авторите не твърдят, че са открили една-единствена причина за тази връзка. Възможните обяснения включват споделен начин на живот и ежедневни навици, сходни социално-икономически обстоятелства и склонността хората първоначално да избират партньори със сходни черти и здравословно състояние. Грижите са отделен фактор: тежестта и стресът, свързани с грижите за партньор с деменция, теоретично биха могли да повлияят на здравето на полагащия грижи.
Проучването е обсервационно, което означава, че не доказва пряко причинно-следствена връзка. Диагнозите са поставени въз основа на здравноосигурителни и медицински кодове, а не на пълен невропсихологичен преглед, което може да е повлияло на точността на данните. Освен това, в базата данни е липсвала информация за нивото на образование на съпрузите, храненето, физическата активност, тютюнопушенето, социалната ангажираност, действителната интензивност на грижите и евентуалните промени в семейното им положение – всички тези фактори могат да повлияят на риска от деменция, независимо от диагнозата на съпруга/съпругата.
Резултатите от това проучване не са причина за паника или знак, че деменцията е неизбежна. Въпреки това, диагнозата при съпруг/съпруга е основателна причина да се обърне по-голямо внимание на собственото психично здраве и да се помни, че в семейства, където единият съпруг/съпруга е изправен пред деменция, е необходима подкрепа и внимание както от страна на пациента, така и от лицето, което се грижи за него.
