От доста време насам при болестта на Паркинсон са забелязани проблеми със съня. Но по-рано те са се приемали само като съпровождащо нарушение, изследвания обаче от последните години показват, че именно това е един от най-честите симптоми на болестта. От 60 до 98 на сто от болните с Паркинсон нямат нормален сън. И не само това - понякога именно нарушеният сън е предвестник на болестта в първите й два от всички шест нейни стадия. Ако редовно “забивате” нос през деня или изведнъж сте придобили “синдрома на неспокойните крака” по време на заспиване, може и да е следствие от стресове и лични проблеми. Но съвсем не е изключено на този на пръв поглед невинен фон през последните 10 години да разцъфтяват класическите прояви на болестта - забавят се движенията, повишава се мускулният тонус, възникват проблеми с моториката, появява се тремор в покой. Защо?
“Проблемът е многофакторен и не докрай изучен - признава Владимир Пономарьов. - Причината за болестта на Паркинсон е в това, че умират невроните на т.нар. черна субстанция (подкорово образувание на главния мозък), като престават да произвеждат невромедиатора дофамин. Именно той отговаря за двигателната активност и играе своята роля в регулацията на цикъла сън - бодърстване. Възможно е тези клетки да понижават изработката и на други важни за съня невромедиатори, в частност мелатонин и ацетилхолин.”
Ако от известно време спите по-малко часове и не чувствате предишния прилив на сили, това се нарича инсомния. Заради нея половината страдащи от паркинсонизъм са принудени да приемат сънотворно, докато близките им спят здраво и спокойно. Болният може да се “страхува от леглото”, паникьосвайки се, че пак няма да може да заспи. А едва потопил се в обятията на Морфей, се събужда заради най-слабия звук, заради неприятна мисъл или въобще приема тревожната си дрямка за мъчително бодърстване. За една нощ той се пробужда много пъти, след което вече не може да заспи, моли човека до него в леглото да се обърне на едната или другата страна. И се събужда в ранни зори разбит и уморен. Затова инсомнията обикновено е съпътствана от апатия, тревога, депресия, невъзможност да получиш удоволствие и наслада.
Ако по време на сън сте започнали да ходите, да говорите, да се стряскате, да стенете и да имате кошмари, това вече е парасомния. А нарушенията в поведението в т.нар. REM-фаза (когато мозъкът е много активен, а очните ябълки се движат бързо с нарастваща амплитуда) въобще се смятат за основна диагностична особеност в ранен стадий на болестта на Паркинсон. Всеки седми пациент страда от лунатизъм, като на сутринта се събужда, без да помни нищо. Говоренето насън при такива болни е характерно със скърцането на зъби.
Ако през деня често ви се приспива и неочаквано се потапяте в дрямка за 2 до 15 минути дори в седнало или изправено положение, по време на ядене или разговор става дума за хиперсомния. Понякога тя възниква заради безсънна нощ или приема на някои лекарства (анксиолитици и антидепресанти), но може да е самостоятелен симптом на болестта на Паркинсон. Вече е доказана пряката връзка между хиперсомнията и по-тежкото протичане на заболяването с бързо понижаване на познавателните способности при пациента.
Стартът на болестта се случва на възраст 52-53 години. При всеки десети болен тя “надига глава” до 40 години и дори до 20. Причините за това са употребата на наркотици, травмите, наследствеността. Но като цяло “подмладяването” на паркинсоновата болест е свързано с това, че подмладяват и провокиращите заболявания - хипертония, инфаркт на миокарда и т.н.
