Карол Макнали прекарва детството си в постоянни обвинения, че е „странна“ и „обсебена“. Осиновителите ѝ, дълбоко религиозни католици, били убедени, че трудното поведение на дъщеря им има мистични корени.
Заради това я принуждавали да се моли, вярвайки, че молитвата ще изгони „демоните“, които според тях я карат да бъде прекалено директна и неспокойна.
В действителност поведението на момичето имало напълно различно обяснение. Според „Дейли Мейл“ причината никога не е била свръхестествена — Карол е живяла с недиагностициран аутизъм, който остава незабелязан цели 46 години.
От ранна възраст околните забелязват трудностите ѝ в социалното общуване. Говорела прекалено директно, което се тълкувало като грубост. Родителите ѝ вярвали, че момичето е обладано и я карали редовно да се моли за „спасение“.
В същото време Карол била отлична ученичка. Можела да прекарва часове в библиотеката, погълната от творбите на Шекспир. Учителите дори понякога ѝ отнемали книгите, за да я накарат да играе с другите деца — нещо, което тя не умеела и не желаела.
Карол признава, че през целия си живот се е чувствала „не на място“. Страдала от тревожност, опитвала се да се впише в обществото — създала семейство, родила деца, изградила кариера. Но усещането за отчуждение никога не я напускало.
Истината излиза наяве случайно — в кабинета на лекаря, който диагностицира 13-годишния ѝ син с аутизъм. Докато слушала описанието на симптомите му — забавена реч, късно прохождане, избягване на социален контакт — Карол внезапно разпознала себе си. Потърсила специалист и диагнозата била поставена само за десет минути.
„Отне ми над четиридесет години, за да получа правилната диагноза. Четири десетилетия, през които ме караха да се чувствам отвратителна и грешна“, споделя тя. За Карол диагнозата не е присъда, а освобождение — финал на години стигма и погрешни обвинения.
