Стресът е сред основните фактори, които могат да влошат състоянието на хората със сърдечно-съдови заболявания. В периоди на повишено напрежение нараства и рискът от инфаркти и тромбози. За това предупреди началникът на Клиниката по кардиология и ангиология в „Аджибадем Сити Клиник“ проф. Иво Петров в предаването „Офанзива“ по NOVA NEWS.
Според специалиста общественото напрежение, включително в навечерието на избори, оказва пряко влияние върху нивата на стрес. Подобни ситуации могат да бъдат особено рискови за хората с вече установени сърдечно-съдови проблеми, тъй като силните емоции и продължителното психическо натоварване са сред факторите, способни да дестабилизират заболяванията им.
България остава сред страните с най-висока сърдечно-съдова смъртност в Европейския съюз, подчерта проф. Петров. По думите му след години на тревожни статистически данни в момента се наблюдава известно задържане на негативните тенденции, но това все още не означава съществено подобрение.
„България продължава да бъде сред водещите страни в Европейския съюз по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания, затова това стабилизиране не трябва да успокоява обществото“, заяви кардиологът.
Той обърна специално внимание и на подготовката на населението за реакция при внезапен сърдечен арест. Според него поставянето на автоматични външни дефибрилатори на обществени места е важна стъпка, но само по себе си не е достатъчно. Необходимо е хората да знаят как да използват устройствата и как да окажат първа помощ в критичните минути преди пристигането на медицински екип.
„Внезапната сърдечна смърт може да се случи на всеки и във всяка възраст“, предупреди проф. Петров. Той обясни, че индивидуалният риск зависи както от генетичната предразположеност, така и от редица други фактори.
Като положителен пример специалистът посочи Малта, където по думите му над 50% от учениците след 10. клас вече са преминали обучение за оказване на първа помощ. Според него подобни умения трябва да се усвояват още в училище, за да може повече хора да реагират своевременно при животозастрашаващи ситуации.
Проф. Петров засегна и проблемите във финансирането на болничната помощ. Той отбеляза, че Националната здравноосигурителна каса продължава да заплаща основно според броя на извършените медицински процедури, без достатъчно ясно разграничение на лечебните заведения според качеството на предоставяните услуги и постигнатите резултати.
По негово мнение болниците, които осигуряват висок стандарт на лечение и демонстрират добри медицински резултати, трябва да получават по-сериозна подкрепа. Така успешните практики биха могли да се превърнат в модел за развитие и на останалите лечебни заведения.
В разговора беше обсъдено и недоволството на младите лекари, които настояват за по-добри условия на труд и достойно възнаграждение. Проф. Петров призна, че исканията им са основателни, но подчерта, че финансовата страна е само част от проблема.
Според него качественото медицинско образование и практическата подготовка са също толкова важни, колкото и заплащането. Особена отговорност за това носят преподавателите и наставниците, които изграждат професионалните умения на бъдещите специалисти.
Кардиологът настоя и за въвеждането на по-ясни механизми за оценка на работата и индивидуалния принос на медицинските специалисти. По думите му развитието на здравната система трябва да бъде обвързано не само с количеството извършена дейност, но и с реалното качество на лечението, подготовката на лекарите и резултатите за пациентите.
