- Проф. Хаджийски, разкажете как се насочихте към изгарянията?
- Софиянец съм. Завърших 11-а гимназия (сега Първа математическа), после учих 6 години в Медицинската академия. Бях разпределен една година да работя в хирургичното отделение в Габрово. След казармата като русенски зет започнах работа в Русе, където се сблъсках с изгарянията в тамошното отделение. Там ми пасна на душата тази специалност. Като всеки софиянец, дърпах да се прибера в София. В “Пирогов” имаше места и в други отделения, друг тип работа, но аз предпочетох отделението по изгаряния. И така работя там от 1977 г. до днес.
- Извън медицината с какво се занимавате, как релаксирате?
- Освобождавам се от стреса, като прекарвам времето си заедно със семейството си, със синовете, с наследниците. Обичам да пътувам. Обичам да гледам спорт. Доскоро спортувах, но вече спортът е на по-заден план. Когато бях по-млад, тичах много, играех футбол, баскетбол, волейбол. Ако говорим за хоби, това са пътуванията, и то на далечни разстояния. Стигал съм обратната страна на Земята, пътувал съм на много места по света - и на север, и на юг. Винаги пътувам с моята съпруга, с децата. Но най-хубавото място е София и моят дом.
- С какво чувство приемате наградата “Медик на годината”?
- Наградата се връчва на мен, но не е моя. Това е награда за целия екип, с който работя - 200 души, за които отговарям повече от 20 години в Клиниката по изгаряния. Това са и 2400 души, работещи в болница “Пирогов”, които имат пръст в лечението на болните, за които аз се грижа.
- Колко души минават на година през вашата Клиника по изгаряния и пластична хирургия?
- Ние сме единствената клиника в цялата страна, която има детско отделение по изгаряне. Годишно преминават около 2000 болни, като половината от тях са с тежки изгаряния. Може да се похвалим, че тази година нямаме нито едно починало дете, а възрастните са само 18. Тези цифри са много под бройката на починалите в центровете по изгаряния в света.
- Какъв е проблемът на вашата болница при този огромен поток от тежко болни?
- След почти 40 години работа в “Пирогов”, аз съм изминал целия път от обикновен лекар до шеф на клиника, включително и до член на борда на директорите. За мен няма тайни в администрирането.
Работя повече от 40 години по изгарянията
Така че и там няма тайни за мен. От тази гледна точка бих казал, че проблеми няма. Ако погледнем от другата страна на нещата, “Пирогов” е болница, работеща изключително интензивно, в която апаратурата и всичко, което имаме, много бързо се амортизира. Проблемът е как бързо всичко това да бъде подменяно с нещо по-ново, съвременно и вършещо по-добра работа. Другият проблем е персоналът. Няма да скрия, че доста от лекарите, които обучихме, загърбиха “Пирогов” и заминаха за чужбина. Не ги коря. Болницата прави всичко възможно да има допълнително материално стимулиране, за да може хората да останат и да работят. Парите са много важни, но не са единственият проблем. Човек трябва да има душа, да има сърце, да има желание да работи.
- Достатъчно модерна ли е апаратурата във вашата клиника?
- Апаратурата ни е достатъчно немодерна и достатъчно амортизирана. Представете си - при нас лежат 60 болни, минават постоянно през операционни зали, апаратурата се амортизира. Но тази болница не е само клиниката по изгаряния. През “Пирогов” преминават 40 000 болни на година, които трябва да бъдат обслужени авторитетно и с качествена апаратура. Новите апарати се разпределят равномерно сред всички звена на болницата.
Най-старите ни апарати - на повече от 20 години - са тези, с които се дават упойките. Имаме и нови апарати за анестезия, но само 10 зали, в които ги използваме.
Един апарат за анестезия струва колкото хубава лека кола
Разбирате, че каквото и да правим, не може всичко да е ново. Както старата кола върши работа, и старият апарат върши работа.
- Какво е нивото на вашата клиника в сравнение с аналогични клиники в чужбина?
- Доста съм видял, по целия свят. Не сме по-назад. Просто имаме друга система на работа. При нас водещото е болният, докато на Запад, особено зад океана, по-важно е дали този пациент е осигурен и има ли финансово покритие. При нас не е така.
- Днес кой беше най-тежкият ви случай?
- При нас леки случаи няма. Случаят днес беше на 92-годишна жена с 15% изгаряния, получени вкъщи - заляла се е с гореща вода. Възрастта, големината на изгарянето, придружаващите болести - хипертония, диабет, белодробна недостатъчност, сърдечна недостатъчност - утежниха операцията, но се справихме.
- Има ли шанс тази жена да оцелее?
- За нас
има шанс, докато диша пациентът
Пред изписване е например жена с 91% изгаряне, която беше докарана при нас от провинцията. Има много фактори, които определят прогнозата за тази болест. Важно е не само колко е голямо, но и колко е дълбоко изгарянето, има ли засегнати подлежащи тъкани, каква е възрастта на пациента, има ли придружаващи заболявания.
- Защо толкова много деца получават изгаряния при домашни инциденти?
- Нашите статистики показват, че около 70% от изгарянията при децата са до 3-годишна възраст. Това е периодът, през който детето е все още несамостоятелно и трябва да бъде наблюдавано от родители и близки. Около две трети от пораженията на деца в тази възраст са от горещи течности. Инцидентите стават най-често в края на деня или през уикенда, когато родителите са си вкъщи. Това показва, че в такива моменти е занижено вниманието към децата. Те са оставени самички да пипат някаква храна на масата, да докосват печката или ютията с ръце. Случва се и да паднат в гореща вода преди баня, когато водата не е разхладена достатъчно. Превенцията е най-вече в ръцете на родителите и във възпитанието, което те ще дадат на децата си.
- Един съвет към родителите - как да действат, когато детето им се попари с гореща вода или друга течност?
- Две трети от пораженията са от горещи течности - супа, попара, чай, вода. Най-важното в тези моменти е да не се изпада в паника. Максимално бързо детенцето да се охлади със студена вода, да се махнат веднага дрехите, които най-вероятно са напоени с горещата течност, да се завие поразеното място с чиста кърпа и да се отиде без много паника и шум в най-близкото болнично заведение. Каквато и да е болницата, там може да се окаже първа помощ при изгаряне. Не трябва раната да се пипа и да се маже с кремове, лосиони, зеленчуци, кисели млека. В болницата раната се почиства, за да се разбере колко голямо и дълбоко е изгарянето. А отстраняването на всичките мазила дразни и носи допълнителна болка на детето.
Не се палете - болката е жестока
Изгарянията, причинени от пламък, са възможно най-дълбоките, най-големите и най-трудни за лечение. Човекът гори като факла и се поразява цялото тяло.
Винаги се засягат и дихателните пътища от вдишването на дима - още едно усложнение, което довежда до трудности в лечението. Като се добавят и изгарянията върху лицето и ръцете, такива пациенти трудно се лекуват. Но имаме и спасени. Зависи от бързината на оказване на първа помощ и от компетентността на хората, които се занимават с лечението на тази болест.
Ако хората можеха да видят какви са пораженията, нямаше да се самозапалват. Една от най-жестоките болки е от изгаряне. Дори и да е оказана правилна първа помощ, и да е започнало правилно лечение, раните остават, превръзките се сменят през ден-два или три, операциите са няколко - обикновено с една операция не става. Всичко това удължава болката.
Мара КАЛЧЕВА
