Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са най-честите органоспецифични автоимунни състояния и засягат между 2 и 5% от населението.
Жените са особено уязвими – между 5 и 15% страдат, докато при мъжете честотата е значително по-ниска. Най-разпространени са тиреоидитът на Хашимото и болестта на Грейвс – съответно водещи причини за хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм.
Заболяванията са резултат от загуба на имунологичен толеранс – Т- и В-клетки атакуват тъканите на жлезата, образуват автоантитела и предизвикват възпалителни реакции и клетъчна смърт. Генетичните фактори имат ключова роля: до 80% от предразположеността към Грейвс е наследствена, като HLA-DR3 и CTLA-4 са сред основните свързани гени.
Освен генетиката, влияние оказват и фактори на околната среда – стрес, дефицит на селен, излишък на йод, инфекции, радиация, тютюнопушене. Доклади свързват патогени като Borrelia, Yersinia, Helicobacter pylori, вируса на хепатит C и ретровируси с отключване на автоимунни реакции. Стресът и следродилният период също могат да провокират заболяване.
Автоимунните болести на щитовидната жлеза често вървят ръка за ръка с други автоимунни диагнози – ревматоиден артрит, системен лупус, склеродермия, множествена склероза, цьолиакия и диабет тип 1. Проучвания сочат, че над 30% от пациентите с едно автоимунно заболяване развиват и друго.
Фамилната обремененост също повишава риска – при пациенти с Хашимото или Грейвс близките роднини по-често страдат от други автоимунни заболявания като миастения гравис, пернициозна анемия или витилиго.
Заключението на експертите е категорично: при симптоми на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм е задължителен скрининг за автоимунна етиология, тъй като тези заболявания са най-разпространените автоимунни ендокринни състояния и могат да отключат каскада от други здравословни проблеми.
