Лекарства, определяни като пробив в лечението на болестта на Алцхаймер, не водят до съществено подобрение при пациентите, показва мащабен анализ на клинични изпитвания. Това сочи преглед на Cochrane.
Данните показват, че ефектът на т.нар. антиамилоидни терапии върху когнитивните способности и тежестта на деменцията в рамките на 18 месеца е "незначителен", а подобренията във функционалното състояние - "минимални", пише "Гардиън".
Анализът обхваща 17 клинични проучвания с над 20 000 участници с леки когнитивни нарушения или ранна деменция и изследва седем различни медикамента, насочени към премахване на амилоидните натрупвания в мозъка. Според един от авторите, невролога д-р Едо Ричард, не е установен "клинично значим ефект" върху забавянето на заболяването.
При част от пациентите са отчетени и странични ефекти като мозъчен оток и кръвоизливи. Освен това терапиите изискват редовни венозни вливания и чести изследвания с магнитен резонанс. Заключенията поставят под въпрос новото поколение лекарства, включително вече одобрени препарати като lecanemab и donanemab.
Част от експертите обаче оспорват анализа, като посочват, че той комбинира резултати от по-стари, неуспешни терапии с по-нови медикаменти. Според учени от Queen Mary University of London и други институции това може да изкриви общата оценка.
Въпреки споровете около методологията, изследването засилва дебата за реалната полза от тези терапии. В National Institute for Health and Care Excellence вече поставиха под въпрос съотношението цена - ефект, въпреки че лекарствата могат да забавят заболяването с няколко месеца.
Учените подчертават, че са необходими нови подходи към лечението на алцхаймер, тъй като настоящите терапии не дават очаквания пробив.
