Често има значителна разлика между биологичната и хронологичната възраст на човек. Двама души, родени в една и съща година, могат да остареят с напълно различни темпове.
Ето защо изследователите от много години се опитват да разработят инструменти, които биха могли точно да оценят истинското състояние на тялото. Ново проучване, публикувано в списание Nature, предлага фундаментално нов подход за измерване на стареенето. Традиционно т.нар. часовници на стареенето са разчитали на епигенетични промени – химични модификации, които влияят на функцията на гените. Такива методи обаче са демонстрирали достатъчна точност.
Вместо това авторите на новото изследване са решили да се фокусират не върху промените в ДНК, а върху активността на самите гени. За да създадат новия инструмент, учените са анализирали приблизително 11 000 профила на генна експресия или транскриптоми, получени от 25 типа тъкани в четири вида бозайници – мишки, плъхове, макаци и хора. Транскриптомът ефективно разкрива кои гени са активни в клетката в даден момент, като по този начин отразява функционалното й състояние.
По време на работата си екипът е проследил кои гени се активират или потискат по време на стареенето, както и под влиянието на фактори, които могат да удължат или съкратят продължителността на живота. Сравнявайки различни животински видове, учените са успели да идентифицират модели, които вероятно са универсални за процеса на стареене.
„Този часовник за стареене представлява потенциален нов начин за по-подробно измерване на стареенето и би могъл да помогне за прогнозиране на риска от заболявания и смъртност, за оценка на ефектите от лечението и за персонализиране на медицинските грижи въз основа на биологичната възраст“, казва старшият автор на изследването Вадим Гладишев от Харвардския университет. Едно от ключовите открития на изследването е, че молекулярните сигнатури на стареенето са забележително сходни при различните типове клетки.
Независимо дали клетките са имунни, стволови, чернодробни или мускулни, учените наблюдават едни и същи основни модели. По-конкретно, активността на гените, свързани със здравословното клетъчно делене и заздравяването на тъканите, съответства на по-бавно стареене, докато гените, свързани с клетъчната смърт и хроничното възпаление, обратно, сигнализират за ускорено стареене. Според водещия автор на изследването Александър Тишковски засечените сигнали не само корелират с възрастта
Те са и „предсказващи времето, оставащо до смъртта при хората. Това означава, че новият „биологичен часовник“ не само оценява как изглеждат „старите“ клетки в момента, но може да съдържа и информация за продължителността на живота на човек.
Въпреки окуражаващите резултати учените подчертават, че разработката остава научен инструмент и все още не е готова за клинична употреба. Тя изисква допълнителни тестове и потвърждение на нейната ефективност.
