България неизменно оглавява черните класации по заболеваемост и смъртност от мозъчни инсулти в Европа и се нарежда на челните места в света. Често обаче пациентите, преживели сърдечносъдов инцидент, попадат в следваща сериозна клопка - депресията. За това тежко състояние говорим с психиатъра д-р Веселин Герев.
Визитка♦ Д-р Веселин Герев завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1991 г. Специализира психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работи като консултант към Военна болница и ДКЦ “Свети Врач”. Специализира и в Университетската клиника във Франкфурт на Майн в Германия. Участва в обучителни програми на Световната асоциация по биологична психиатрия. Автор е на пет проучвания в областта на психофизиологията с акцент върху циркадния ритъм. Разработките са публикувани в списание “Нейчър” и “Нутришън”. |
- Д-р Герев, разкажете ни какви са специфичните прояви на депресията след инсулт?
- Характеризира се с честа смяна на настроението, силен пристъпен страх, безсъние и липса на апетит, световъртежи, пристъпно главоболие, изпотявания, крампи. Състоянието започва да се влошава при дълго продължаващо лечение на инсулта с витамини от групата В, със съдоразширяващи и ноотропни средства. Психичните и телесните симптоми се усилват, особено в следобедните часове и стават нетърпими вечерта, когато всеки шум и светлина дразнят силно страдащия.
Много често се получават илюзии и псевдохалюцинации и околните мислят, че човекът е “полудял”. При традиционното назначаване на антидепресанти и невролептици състоянието още повече се влошава и навежда на мисълта за неизлечима болест и че краят идва. Разбира се, това не е така и при изключване на влошаващите състоянието медикаменти и успокояване на биоелектричната активност на неврона се подобряват бързо и състоянието, и качеството на живот във възстановителния слединсултен период.
- Съпътства ли депресията и други заболявания?
- Да. Това са най-често хронични заболявания, при които човек приема лекарства с години. Такива са някои ендокринни заболявания, като тириотоксикоза /”гуша”/, диабет, болести на сърдечносъдовата система, паркинсонизъм, мозъчносъдовата болест, заболявания на бъбреците и черния дроб. При някои от тях депресията е следствие на терапия на основното заболяване, т.е. получава се от лекарствата за лечението му. Такъв е случаят с паркинсонизъм. При други депресията съпътства хроничното заболяване, като понякога влошава протичането му.
Много често депресията е причина за появата на хронично заболяване и лечението му е безпредметно, ако не се лекува стресът. Такъв е примерът с хипертонията, която не се повлиява от лекарства, а при изследване сърцето се оказва здраво. Това означава, че антистресовата терапия лекува първопричината и стабилизира кръвното, без човек да се нуждае от терапия на хипертонията. Този факт е известен на всички пациенти, провели такъв тип лечение.
- Какви групи медикаменти намират приложение при лечение на депресията?
- Съобразно терапевтичния им профил те са субстанции, повлияващи предимно напрежението, предимно настроението, предимно енергичността или и трите групи симптоми, взети заедно. Хронологично най-старата група стимулиращи медикаменти е тази на трицикличните антидепресанти.
Следва групата на МАО-инхибитори, при които ефектът се постига чрез блокиране на специфечен ензим в мозъка, и групата на инхибиторите на обратния захват, която е т.нар. нова генерация медикаменти. Ефектът при тази група се постига, като се задържат едно или няколко биологично активни вещества в нервната клетка и по този начин се постига терапевтичният ефект.
- Има ли риск от предозиране с антидепресанти?
- Предозирането е чест проблем в повечето медицински практики. То е процес на натрупване на медикамента в тялото и настъпва около година след редовния му прием. На пръв поглед състоянието имитира депресия или „панически” пристъпи, но всъщност не е такова. Това е повод повечето колеги да увеличават антидепресантната терапия.
Така предизвикват влошаване състоянието на пациентите си. Предозирането води до колебания на настроението, страх, безпокойство и постоянна тревожност, проблемен или липсващ сън, неприятни натрапливи мисли. Физическите прояви са главоболие и световъртеж, сърцебиене и задух, сухота в устата, гадене, изтръпване на цялото тяло, обилно изпотяване.
- Кои медикаменти показват по-добър ефект?
- Аз съм на мнение, че най-доброто лекарство е това, което действа. Практиката показва, че невинаги най-скъпото и най-ново лекарство е най-ефикасно. Субстанциите на медикаментите се свързват със специфични белтъчни структури в мозъка, които ние наричаме рецептори. Рецепторите са различни както за различните типове биологично активни вещества, така и за медикаментозните субстанции, които внасяме отвън.
Както при всеки човек структурата на белтъка е индивидуална, така и структурите на рецепторите са неповторими. Колкото по-близки са те до субстанцията на лекарството, толкова по-добър е ефектът от лечението. Казано образно, те трябва да си паснат като ключ и ключалка на врата.
Д-р Веселин Герев
- Кои са силните страни на съвременните групи медикаменти?
- Те са много по-мощни по отношение на ефекта си и много по-селективни по отношение на белтъчните субстанции в мозъка, с които се свързват. Оттам идва бързият им стимулиращ ефект и минималният риск от странични действия. Често и приемът е еднократно дневен. Предназначени са за хора в активна творческа възраст, с динамично и мобилно ежедневие, с необходимост да се взимат бързи решения. Тези медикаменти не пречат на шофиране, употреба на алкохол, което е много важно за един активен човек.
- Как продължава терапията след стабилизиране на състоянието?
- В зависимост от тежестта на състоянието, стабилизацията настъпва най-рано месец от началото на лечението, а най-късно – в края на 3 -4-ия месец. Човек се чувства добре, енергичен е, има добро настроение, храни се с апетит, има продължителен и добър сън. Но това не означава, че състоянието е излекувано, то е само стабилизирано.
Спирането на медикаментозната терапия в този период води до завръщане на депресията в рамките на 2-3 месеца. Продължителността на лечението често трае 1 - 1,5 година, а може би и повече. Целта е след спиране на терапията човек да остане емоционално и волево стабилен в рамките на следващите години.
- Кои са най-честите грешки в желанието да се помогне на човек в депресия?
- Често близки и познати на пациент с депресия му дават съвети да се стегне и мобилизира, за да преодолее стресиращите фактори от ежедневието, да не пие кафе и да не пуши цигари, да избягва стреса. А това е несериозно. Депресията се определя от биологични дефицити и това прави състоянието невъзможно за контрол от страна на пациента. Понякога мобилизацията за преодоляване на напрежението води до неговата ескалация, т.е. състоянието още повече се влошава.
- Лято, дълго чакана почивка на море или планина... Колко време е нужно да постигнем желания релакс?
- Най-добрият начин за отпускане на тялото психически е ваканцията. Много проучвания показват, че хората, които не почиват достатъчно, са по-тревожни и стресирани, често се депресират и боледуват. Моите наблюдения показват, че оптималната отпуска не трябва да е по-къса от три седмици. Обикновено първата седмица хората в активна възраст се настройват отпускарски.
Това означава, че биологичният им часовник се пренастройва на по-късно ставане от сън, лежерен ежедневен ритъм и по-късно лягане вечерта. С този ритъм психиката е настроена за почивка. Тогава е разумно да се ходи на море, планина, да се почива активно. Седмица е необходима на психиката пък да се настрои отново на работен ритъм. Най-голямата грешка, която всички правим, е да се върнем от почивка в неделя вечерта и в понеделник да работим.
Цялата първа работна седмица е неефективна и тегава. На тези, които не могат да си позволят три седмици отсъствие от работа, мога да препоръчам модела, по който аз почивам през лятото. Той включва три дни работа и четири дни почивка. Ако човек влезе в този ритъм за цялото лято – около три месеца, със сигурност няма да наруши динамичния си стереотип и ще осигури възможност на психиката си за достатъчно релакс.
Милена ВАСИЛЕВА
