Често се смята, че “бременността е щастливо време” и така се създава допълнителен натиск върху жените да не показват уязвимост. А на практика това е много чувствителен и специален период, в който грижата за психиката е също толкова важна, колкото и тази за физическото здраве. Пренаталното психично здраве обхваща всички емоционални и психически аспекти на състоянието на жената по време на бременността - от началото до момента на раждането. За всичко, свързано с тези важни месеци, разговаряме с д-р Ивайла Каменова.
Визитка♦ Д-р Ивайла Каменова завършва Медицинския университет в София през 2017 г. От 2019 г. е редовен докторант и работи в Клиника по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“, където специализира. През 2022 г. стартира преподавателската си кариера, като става лекар-асистент по психиатрия в Медицинския университет – Катедра по психиатрия и клинична психология. През 2023 г. защитава дисертационен труд на тема „Предиктори на терапевтичния отговор при шизофрения“. През 2024 г. взема специалност по психиатрия. Участва активно в редица национални и международни конгреси в областта на психиатрията, преминава и международни допълнителни обучения и сертификации. Научните й интереси са в областта на шизофренията, биологичната терапия, перинаталното психично здраве. |
- Д-р Каменова, често се говори за следродилна депресия, но не и за пренаталната. Защо е така, според вас?
- За съжаление, темата често остава в сянка, може би защото все още не сме се научили да приемаме психичното здраве като равностойна част от общото здраве. Няма достатъчно информираност, няма системна превенция. А този период изисква много внимание, защото жената преминава през огромни промени, за които има нужда от подкрепа.
- Кои са най-честите емоционални и психически състояния, с които се сблъскват жените по време на бременност?
- Най-често срещаните са депресивните състояния и тревожността. Жената преминава през много емоционални предизвикателства – и това е напълно естествено, но понякога тези преживявания могат да станат прекомерно тежки. Добре е да се знае, че не е срамно да се потърси помощ.
- Как влияе промяната на хормоните по време на бременност върху тревожността?
- Хормоналните промени влияят на психиката през целия жизнен цикъл на жената – по време на пременструални състояния, в периода около менопаузата, и, разбира се, по време на бременността. Това може да повиши чувствителността към тревожност. Когато обаче тревожността започне да доминира в ежедневието – да пречи на съня, на радостта от живота, на връзките с близките, да се усеща загуба на контрол, тогава вече говорим за страдание, което не бива да се подценява.
- Какво влияние оказва психичното състояние на майката върху развитието на плода?
- Психичните трудности по време на бременността могат да създадат сериозен стрес за бъдещата майка, което носи рискове за самото протичане на бременността – като преждевременно раждане, по-ниско тегло на бебето, както и влияние върху ранното развитие на новороденото. Това е време на изключителна чувствителност – експозицията на стрес по време на бременността може да остави следи върху бебето. Повишените нива на кортизол например влияят върху развитието на мозъка на плода, кръвоснабдяването на плацентата, а също така и върху това как майката ще изгради връзка с бебето след раждането. Понякога постнаталната депресия води до емоционално дистанциране, а тревожността – до свръхпротективно родителство. И двете крайности могат да повлияят на изграждането на здрава и сигурна връзка между майката и детето.
- Кои медикаменти са с минимален риск за развитието на плода, ако трябва да прилага терапия при тревожност по време на бременност?
- Решението за медикаментозна терапия по време на бременност е много индивидуално. Най-важното е да се търси баланс между ползите и рисковете. Има лекарства, които могат да се използват сравнително безопасно, но винаги това решение трябва да се вземе след консултация със специалист. Най-добрият момент за това е, веднага щом жената усети, че има нужда от подкрепа. Колкото по-рано, толкова по-добре. Няма „твърде рано“ и „твърде малък проблем“, когато става въпрос за психичното здраве.
- Колко рано по време на бременността могат да се появят симптоми на депресия или тревожност?
- Симптомите могат да се появят на всеки етап – понякога още в първите месеци. Може да се активират стари състояния, но могат и да се появят за първи път в този уязвим период.
- Може ли една жена да преживява пренатална депресия, без да го осъзнава? Какви са признаците?
- Да, много често жените смятат, че това, което преживяват, е „нормално“, защото така са чували или защото се страхуват да споделят. Потиснато настроение, липсата на желание за неща, които преди са носили радост, чувството за вина, мисли за безнадеждност – всички тези признаци са сигнал, че е време да се потърси помощ.
- Един от най-честите страхове на бъдещите майки е „Ще бъда ли добра майка?“ Какво стои зад този страх и как може да се работи с него?
- Този въпрос е напълно нормален. Едва ли има жена, която да не си го е задала поне веднъж, особено ако за първи път ще става майка. Зад този страх обикновено стоят и други теми – несигурност, свръхкритичност към себе си, преживявания от собственото детство, липса на подкрепа. Всичко това може да се изговори и да се работи върху него в терапевтичен процес. Никой не се ражда с готов сценарий за „перфектно родителство“ – това е процес.
- Много жени се страхуват от загуба на контрол – над тялото си, емоциите си, живота си. Нормално ли е това и какво може да помогне?
- Това е напълно нормален страх. Бременността е време на огромни промени – не само физически, но и емоционални, социални, житейски. Разместват се роли, променят се навици, понякога се появява усещането, че „нищо вече не зависи от мен“. Помага да се говори за тези страхове, да се споделят, да се получи вярна информация, която да даде сигурност. Подкрепата от близките, както и от специалисти, е от ключово значение.
- Страхът от раждането - т.нар. токофобия, също е тема, която често се премълчава. Как се подхожда към този тип тревожност?
- На първо място, с разбиране и без осъждане. След това – с информация и подкрепа. Колкото повече жената знае какво да очаква, толкова по-малко непознатото ще я плаши.
- Какво бихте казали на жените, които се чувстват виновни, че „не се радват достатъчно“ на бременността си?
- От една страна, чувството на вина може да бъде симптом на депресия и е необходимо пълно изследване на психичното състояние на жената. Понякога, обаче, то просто отразява реалността – бременността не е само „розови моменти“, а и период на лишения, страхове и неизвестности. Нормално е да има амбивалентни чувства – човек може да очаква с нетърпение бебето, но в същото време да се чувства несигурен или изтощен. Най-важното е жената да не остава сама с тези преживявания.
- Има ли случаи, при които една бременност отключва или засилва стари психични проблеми – посттравматичното стресово разстройство, обсесивни мисли, зависимости?
- Да, бременността е много значимо събитие, което може да съвпадне с отключване на афективни и тревожни разстройства или да влоши преди съществуващ психологичен дистрес в жената. Затова е добре да се следи състоянието и да се търси помощ, когато е нужно.
- Как да се разграничат нормалните притеснения на бременната жена от патологичната тревожност, която се нуждае от лечение?
- Ключовият критерий е дали тревожността пречи на нормалния живот – на работата, на съня, на отношенията с хората, на радостта от ежедневието. Ако страхът започва да доминира над всичко друго, тогава вече говорим за състояние, което заслужава специално внимание.
- Какви стратегии препоръчвате за справяне със страхове, когато медицинските прегледи са наред, но психиката „казва” друго?
- Първата стъпка е да се приеме, че страхът е част от човешкото преживяване. Дори когато всичко е наред медицински, напълно нормално е да има моменти на безпокойство. Помага да се говори за това, да има социална подкрепа, да се работи с психотерапевт, а при нужда и да се обсъди възможността за медикаментозна терапия. Всичко е въпрос на индивидуален подход.
- Има ли достатъчно ресурси и подкрепа за пренаталното психично здраве в България? Какво още може да се подобри?
- За съжаление, подкрепата за психично здраве като цяло в България е недостатъчна, а за пренаталното психично здраве – още повече. Нужна е по-голяма информираност, работа по намаляване на стигмата, както и изграждане на специализирани програми за подкрепа. Първата крачка е да говорим за това.
Милена ВАСИЛЕВА
