Персонализираното хранене ще става все по-необходимо за съвременния човек. Трудно е да се каже колко диети са създадени досега, защото постоянно се разработват нови и нови хранителни режими. Дори утвърдените режими, като например кетогенната или средиземноморската, имат свои варианти. Защо е важно да се вслушваме в тялото си разяснява рехабилитаторът д-р Силвия Паскалева.
Визитка♦ Д-р Силвия Паскалева завършва Медицинския университет - София през 1990 г. През 2000 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт, а специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ придобива през 2001 г. Три години по-късно е магистър по маркетинг. През 2012 г. защитава oбразователна и научна степен "Доктор". Има редица следдипломни квалификации. Член е на БЛС, на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация, на Дружеството по спортна медицина, на УС на Българската асоциация по балнеотуризъм. Ръководител е на Спортно-оздравителен комплекс “Лозенец” към Министерския съвет. Била е лекар на Националния отбор по художествена гимнастика. Част е от екипа на Спортсклиник „Еуровита” и МЦ „Ортопедичен институт Кинов”. |
- Д-р Паскалева, защо през последните години става все по-актуална темата за персонализираното хранене?
- Основната причина за разнообразието от хранителни подходи е фактът, че хората се различават по гените, които са унаследили, по здравословното си състояние, спецификата на обмяната на веществата, своеобразието на чревната микрофлора, по начина си на живот и редица още индивидуални особености. Ето защо днес се разраства интересът към персонализираното хранене, което позволява прилагането на диета, адаптирана към нуждите на всеки отделен човек.
- Как влияят върху здравето генетиката и епигенетиката?
- Генетичният код определя индивидуалните различия между хората, а епигенетиката обяснява как външни фактори (начина си на живот – хранене, физическа активност, сън, почивка, околна среда и много други) могат да въздействат върху механизма, чрез който гените „се включват“ или „се изключват“, без да се променя специфичният ред в ДНК. Злоупотребата с преработени храни, захари и трансмазнини е фактор за хронично възпаление и активиране на гени, свързани със затлъстяването и диабета.
В други случаи – при наличие на такива гени, те могат да бъдат потиснати в резултат от целенасочено приемане на определени хранителни съставки като полифеноли, Омега-3 мастни киселини, фибри. Това се постига чрез персонализираното хранене, което трябва да е балансирано и противовъзпалително, да подпомага нормалната генна регулация и да намалява риска от хронични заболявания. Много пациенти казват: „Без сладко не мога“ и мислят, че влечението към захарта е генетично закодирано.
В европейската популация, към която принадлежим обаче, не се установяват толкова високорискови гени по отношение консумацията на захар. По-вероятно е влечението да се е формирало в ранна детска възраст и да се е утвърдило като навик, срещу който трябва да се борим. Ако пък даден човек наистина носи такъв рисков ген, той може да го „приспи“ чрез определен стил на хранене и точно в това е мощта на епигенетиката.
- По какъв начин метаболомиката помага на персонализираното хранене?
- Метаболомикатa анализира текущите биохимични процеси в организма чрез метаболитните маркери - ензими, хормони, глюкоза, липиди, аминокиселини, витамини, различни молекули, които участват в обменните процеси на организма. Измерват се в кръвта, урината или други биологични течности. Тези маркери са динамични и се променят в зависимост от храненето, начина на живот и здравословното състояние.
При изследване на мастните киселини - важни компоненти на липидната обмяна, се определя не само общото им количество, а се прави и детайлизиран анализ на наситените, моно- и полиненаситените мастни киселини. Измерват се нивата им в кръвта, оценява се съотношението между тях. Определят се дефицити или излишъци. На базата на получените данни се предписва диета или, както аз предпочитам да казвам, начин на хранене и едновременно се моделира поведението на пациента
Променят се не само неговите хранителни навици, но и целият му начин на живот. Затова казвам начин на хранене, защото диетата е за определен период от време, а начинът на хранене е начин на живот. Този процес не е бърз. Промяната може да отнеме от три до шест месеца, обаче така се постига дългосрочно здравословно равновесие. Има и универсални хранителни режими, които обещават позитивни ефекти за 7 или 14 дни… Някои от тези диети наистина дават добри резултати в началото, защото се отличават с ясна структура и насоки, но с течение на времето водят до еднообразие, загуба на мотивация и връщане към предишните навици. А при персонализирания подход отделният човек е в състояние осъзнато и постепенно да адаптира храненето си към индивидуалните си особености и нужди.
Д-р Силвия Паскалева
- Защо Омега-3 и Омега-6, които са от съществено значение за сърдечното здраве, се усвояват различно при отделните хора?
- Генетичните различия могат да обяснят защо някои хора се нуждаят от повече Омега-3 или по-добре метаболизират Омега-6 мастни киселини. Генът FADS1 (Fatty Acid Desaturase 1) кодира ензим, който играе ключова роля в метаболизма на полиненаситените мастни киселини (PUFA), включително, Омега-3 и Омега-6 мастни киселини.
Вариациите в ген FADS1 могат да определят как преобразуваме ненаситените мазнини, които приемаме с храната, в полиненаситени мазнини с по-дълга верига. Те са част от нашите възпалителни и имунни реакции. Генът FADS1/FADS2 например играе ключова роля в превръщането на растителните Омега-3 (алфа-линоленова киселина – ALA) в активните форми EPA и DHA. Вариации в този ген могат да доведат до по-ниска способност за тази конверсия, което означава, че хората с тези генетични особености трябва да наблягат повече на морските източници на EPA и DHA.
Изследвания показват, че вариациите в ген FADS1 взаимодействат с приема на Омега-6 LA и Омега-3 ALA, за да повлияят на нивата на HDL холестерол. Обикновено се нарича нашият „добър“ холестерол. За хората с варианта „CT” или „CC“ на този ген приемането на храни, които съдържат излишък от Омега-6 мазнини в сравнение с твърде малко Омега-3 мазнини, води до повишен риск от по-ниски нива на HDL холестерол. Хората с „CT” или „CC” генотипове трябва да избягват излишните Омега-6 мазнини в диетата си. Да се стремят да постигнат оптимален баланс чрез увеличаване на приема на Омега-3 мазнини, за да подобрят нивата на HDLхолестерол.
От друга страна, хората с „TT” вариант не изпитват значителни промени в нивата на HDL холестерол в отговор на промените в приема на Омега-6 мазнини.
- Каква е ролята на чревната микрофлора?
- Ако са настъпили нарушения в чревния микробиом, дори най-идеалният хранителен режим не може да доведе до благоприятен резултат. Затова е важно първо да се направи изследване на микробиома. При необходимост да се нормализира чрез включване на повече ферментирали храни, пребиотици, пробиотици, фибри. Понякога преди диетата за редуциране на телесното тегло трябва да се постигне здравословен баланс на чревната микрофлора. В други случаи - да се намалят или да се изключат захарите за по-дълъг период.
Факт е, че много хора прекаляват с фруктозата в плодовете, която е естествен източник на енергия, но също е фактор и за метаболитни нарушения, включително инсулинова резистентност, която затруднява усвояването на глюкозата от кръвта, натрупват се мазнини в черния дроб и се покачва телесното тегло. Важно е във всекидневното меню съотношението между зеленчуци и плодове да бъде 2-3:1 в полза на зеленчуците.
- Как да се възползваме максимално от съвременните технологии в полза на здравословното хранене?
- Искам да подчертая: преди всичко трябва да сме наясно с индивидуалните си особености и с необходимостите на своя организъм и да се съобразяваме с тях. Днес древната максима „Nosce te ipsum!“ („Познай себе си!“) може и трябва да се прилага в още по-широк смисъл. Тя е вечна и придобива нови, по-дълбоки измерения в нашия модерен свят.
А мобилните приложения, устройствата за наблюдение на здравето и изкуственият интелект могат да ни помогнат за проследяване и анализ на общото здравословно състояние в реално време. Освен че улесняват самонаблюдението ни, те ни предоставят и полезни препоръки. Убедена съм, че чрез тях здравословното хранене ще става все по-устойчиво и ще се интегрира в живота ни, превръщайки се в навик.
Милена ВАСИЛЕВА
