Сърцето ви бие учестено, дланите ви се потят, започвате да треперите, да ви се вие свят и да изпитвате силно желание да избягате от плашещата ситуация.
Дори осъзнаването, че страхът ви е ирационален, не винаги ви помага да го контролирате. Разгледахме защо възникват фобиите и какво знае науката за тях.
Фобията не е просто силен страх
Фобията е интензивен и постоянен страх от специфичен обект или ситуация, която представлява малка или никаква опасност. Човек може да осъзнае, че страхът му е преувеличен, но рационалните аргументи не винаги помагат за контролирането му.
Статията „За специфични фобии“ съобщава, че мозъкът възприема опасна ситуация като заплаха, причинявайки учестен пулс, изпотяване, треперене, гадене и желание да се избегне опасният обект. Фобиите не се ограничават само до паяци или височини. Страхът може да възникне от гледката на кръв и инжекции, по време на полети, в затворени пространства, около животни и в други ситуации.
Страх от пари
Хрометофобията е тежка тревожност или страх, свързани със страха от харчене на пари, но този термин не се използва като отделна официална диагноза в основните класификации на психичните разстройства. Този страх може да бъде свързан с асоциации с дълг, бедност, загуба на контрол или негативни преживявания от миналото.
В резултат на това обикновените финансови ситуации започват да се възприемат като заплашителни. Важно е да се прави разлика между хрометофобията и обикновената парична тревожност. Страхът се превръща в проблем, когато човек започне да избягва финансови ситуации, което пречи на ежедневието му. В такива случаи когнитивно-поведенческата и експозиционната терапия могат да бъдат полезни.
Страх от кръв
Повечето реакции на тревожност са свързани с активиране на симпатиковата нервна система - част от автономната нервна система, която помага на тялото бързо да реагира на заплаха. Адреналин и други хормони на стреса се освобождават, сърдечната честота се увеличава, кръвното налягане се повишава и дишането става по-бързо.
Тялото превключва в режим „борба или бягство“, мобилизирайки ресурси за действие. Някои хора с фобия от кръв, инжекции и наранявания могат да изпитат необичайна физиологична реакция: след първоначално повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, сърдечната честота и кръвното налягане може да намалеят.
В статия на тема „Психофизиология на страха от инжекции и наранявания“ експертите отбелязват, че рязкото спадане на кръвното налягане намалява притока на кръв към мозъка, което може да доведе до замаяност и загуба на съзнание. Това състояние се нарича вазовагален синкоп.
Страх от работа
Ергофобията не е самостоятелна диагноза в основните класификации на психичните разстройства. В научната литература терминът се използва за описание на силна тревожност и избягване на работа. Важно е да не се бърка с просто неприязън към работата или умора: при фобия тревожността може да бъде толкова силна, че човек започва да избягва работни задачи, интервюта, срещи или дори мисълта да ходи на работа.
Когато човек се сблъска със ситуация, свързана с работата, мозъкът може погрешно да я възприеме като заплаха. Активира се стресовата система: сърдечната честота се увеличава, мускулите се напрягат, изпотяването се увеличава и могат да се появят тремор, гадене, замаяност и чувство на силна тревожност.
Ако успеете да избегнете опасна ситуация – като отмените интервю или отложите задача – тревожността бързо отшумява. Мозъкът съхранява това облекчение като доказателство, че избягването помага за справяне със заплахата.
Страх от зеленчуци
Лаканофобията понякога се използва за описание на силен страх или отвращение към зеленчуци, но този термин не е широко призната клинична диагноза. Изследванията в тази област по-често се фокусират върху хранителната неофобия, отвращението и сензорната чувствителност.
Според проучването „За хранителната неофобия “, тази реакция може да бъде свързана не само със страх, но и с отвращение или сензорна чувствителност. Гледката, мирисът, вкусът или текстурата на определени храни могат да причинят толкова неприятни усещания у човек, че той започва да ги избягва.
Страх от повръщане
Еметофобията е силен и постоянен страх от повръщане, независимо дали собствено или на други. Освен това, тревожността може да бъде предизвикана не само от действителен епизод, но и от мисли, образи и разговори за повръщане, както и от чувство на гадене.
Човек започва постоянно да слуша стомаха си, да търси признаци на гадене и да оценява околните ситуации като потенциално опасни. Дори обикновеният коремен дискомфорт може да се тълкува като сигнал, че е на път да се почувства зле. Това засилва тревожността и физическите усещания, създавайки порочен кръг.
Страхът се поддържа и чрез избягващо поведение. Човек може да избягва пътувания, ресторанти, нови храни или обществен транспорт. Според експерти от Университета в Рединг, едно от леченията за еметофобия е когнитивно-поведенческата терапия.
Страх от това да нямаш телефон
Номофобията е термин за тревожност или страх, който възниква, когато човек не е в състояние да използва мобилен телефон или да поддържа връзка. Изследователи от Министерството на общественото здраве съобщават, че терминът е въведен съвсем наскоро, през 2008 г. Номофобията обаче не се счита за отделна диагноза в основните класификации на психичните разстройства и остава активно изследван феномен.
Учените отдават това на няколко психологически механизма. Един от тях е страхът от загуба на достъп до информация и социални контакти. Смартфонът едновременно функционира като средство за комуникация, навигация, достъп до новини, работа и забавление. Следователно, липсата му може да се възприеме като загуба на контрол над познатата среда.
