Белегът е резултат от сложния възстановителен процес, чрез който организмът реагира на нарушаване целостта на тъканите. Най-често се говори за белези по кожата, защото те са видими, но същият процес протича и във всички останали органи, включително във вътрешните. След завършване на възстановяването остава т.нар. цикатрикс - медицинското название на белега. За всичко по темата говорим с пластичния хирург д-р Йордан Йорданов.
Визитка♦ Д-р Йордан П. Йорданов завършва медицина в Медицинския университет в София като първенец на випуска с награда „Златен Хипократ“. През 2012 г. защитава докторска степен по пластично-възстановителна и естетична хирургия в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, Испания, и така става единственият пластичен хирург в България с придобита европейска докторска степен. Понастоящем ръководи звено в медицински център ASD Consult. Носител е на почетен знак на Българския лекарски съюз. Член е на Европейския борд по пластично-възстановителна и естетична хирургия, както и на асоциациите в Испания и САЩ. През 2023 г. специализира у нас и в чужбина, а в Харвард - хирургия на мигрената, и е единственият пластичен хирург в България с квалификация за извършване на такива операции. |
- Д-р Йорданов, как ще дефинирате белега от медицинска гледна точка?
- Белезите са знак за живот – те показват, че раните ни са заздравели. Всяка рана има два възможни пътя. Единият е неблагоприятен – когато, поради различни причини не зараства и се превръща в хроничен дефект, който изисква допълнително лечение и често води до още по-изразени белези. Другият, много по-често срещан, е раната да заздравее в сроковете, определени от природата, и да остави следа, която свидетелства, че там е имало увреждане. Белегът доказва, че тялото разполага с ресурс да се възстановява след травма. В това има и по-широк, философски смисъл – както физическите, така и емоционалните рани оставят следи, но самият факт, че зарастват, показва възможностите ни да продължаваме напред. Това е самият живот.
- Как международният ви опит и специализациите повлияха върху философията ви за лечението на белезите?
- Те промениха философията ми не само по отношение на белезите, но и в начина, по който гледам на пациентите като цяло. Основният принцип, до който стигнах, е комплексният подход. Всеки пациент трябва да бъде разглеждан цялостно, а белезите са много показателен пример за това. Процесът започва още преди да се появи самият белег, особено когато става дума за хирургична интервенция.
Важно е как се планира операцията, как се извършва разрезът, как се борави с тъканите, как се зашива оперативната рана и как се третира тя след това – било превантивно, било терапевтично, ако възникне проблем в зарастването. Лечението на белезите не е само хирургичен акт. Има случаи, в които скалпелът не е най-доброто решение и трябва да се използват други методи. Затова е необходимо широко мислене, умение да се предвиждат различните възможни сценарии и да се избира най-подходящият подход за всеки конкретен пациент.
- Кои фактори имат най-голямо значение за това дали един белег ще бъде почти незабележим или проблемен?
- Отново, най-важна е индивидуалната преценка на всеки случай. Факторите условно могат да се разделят на две основни групи – такива, които зависят от пациента, и такива, които зависят от хирурга и от самата операция. Когато става дума за оперативни белези, процесът е по-контролируем, защото травмата е планирана и предвидима. При травматичните белези, вследствие на инциденти, ситуацията е по-сложна, тъй като липсва предварителна подготовка. От страна на пациента значение имат начинът, по който тъканите зарастват, типът кожа, склонността към образуване на патологични белези, както и мястото на белега – лицето, гърбът и областите около ставите зарастват по различен начин.
Значение имат и цветът на кожата, както и това доколко човек спазва следоперативните указания и се явява на контролни прегледи. От страна на хирурга решаващи са планирането на разреза, внимателното боравене с тъканите, техниката на зашиване и използваният шевен материал, както и грижите за раната след операцията чрез подходящи превръзки и профилактични средства. Както казваше един мой преподавател, хирургът трябва да се държи „като любовник с тъканите“ – да се отнася към тях с изключителна нежност, за да не му „отмъстят“ с груби белези и усложнения. Съчетанието на всички тези фактори обяснява защо резултатът невинаги е напълно предвидим.
- Защо е опасно различни типове белези да се третират по един и същи начин?
- Всеки патологичен белег има своя специфика и тя трябва да бъде изяснена още в началото, когато се изправим пред конкретния проблем. Подходът не може да бъде универсален. Например при атрофични белези вследствие на акне скалпелът не е решение. В тези случаи ключова роля има дерматологът, който чрез лазерни процедури и други неинвазивни и миниинвазивни методи може значително да подобри вида на белега, а понякога и почти да го заличи. Съвсем различна е ситуацията, когато един груб хипертрофичен белег преминава през област на става и поради своята твърдост и плътност ограничава движенията.
Тогава вече се налага хирургична намеса – изрязване на белега и/или извършване на пластика, която да освободи т.нар. контрактура и да възстанови функцията на ставата. Затова първата среща с пациента е решаваща - трябва ясно да се определи какъв е характерът на белега и да се изгради терапевтичен план – какво ще се прави, кога, по какъв начин и от кои специалисти, често с участието на повече от един лекар – всеки със своята експертиза и методи, в които е най-силен.
- Какво място заемат днес апаратните и минимално инвазивните методи при корекцията на белези?
- Те се превръщат в изключително мощен инструмент в лечението и профилактиката на белезите. Любопитното е, че част от тях могат да се използват още преди самият белег да се появи.
Често работя в екип с дерматолог, който извършва лазерните процедури. Ако предварително преценим, че даден пациент има риск от патологично зарастване, можем да започнем третиране на зоната още преди хирургичния разрез. Това се нарича прекондициониране – подготвяме кожата, за да увеличим вероятността белегът да бъде по-фин и по-незабележим.
След самата операция и след премахване на конците апаратните методи могат да се използват отново – като профилактика или като част от лечението. Тези процедури трябва да се извършват от добре обучен специалист, който знае кога да ги приложи, с какви параметри да работи и как да проследява резултата. Когато това е направено правилно, апаратното лечение е изключително ефективно – както за превенция, така и за терапия.
- Кои са най-честите грешки, които пациентите допускат, преди да потърсят специалист?
- На първо място е предоверяването – на реклами, обещания за бързи, лесни и „чудодейни“ резултати без болка, без риск и без разходи. В ерата на социалните мрежи и лесния достъп до информация това се превърна в сериозен проблем. Много хора вземат решения въз основа на клипове в TikTok или Instagram и вярват, че са намерили решение на проблема си. Истината е, че при белезите най-важното е първоначалната диагноза и правилното планиране на лечението. Когато пациентът се довери на хора без медицинска квалификация, които обещават чудеса, нещата се усложняват и при нас идват пациенти не просто с белег, а с усложнения от предишно „лечение“. Тогава нашата задача става двойно по-трудна - първо трябва да коригираме вредите, а след това да изградим реална терапевтична стратегия.
- Каква е ролята на пациента?
- В много случаи решаваща. При оперативните белези е важно не само кого е избрал за свой специалист, но и дали е разбрал какво предстои – как да се подготви и как да се грижи за раната след това, да спазва указанията. Успешното лечение изисква пациентът да съдейства, да бъде информиран и отговорен. Само така може да се постигне максимално добър резултат.
Д-р Йордан Йорданов
- Кога белегът се превръща в сериозен психологически или социален проблем?
- Такива случаи не са никак малко, особено когато става дума за вторични корекции – пациенти, които са били оперирани в миналото планово или по спешност или са преживели тежка травма. В началото целта е била да се спаси животът и здравето им, което е най-важното. С времето обаче остава белегът, а споменът за спасените живот и здраве избледнява. Пациентът вече не казва „този лекар ми спаси живота“, а „този лекар ми остави този белег“. Така белегът се превръща от символ на оцеляване в психологическо бреме. Често водещата причина хората да потърсят помощ не е функционален проблем, а усещането, че са загрозени и различни.
Това важи в голяма степен за жени, оперирани от карцином на гърдата, особено преди години, когато хирургичните техники са били много по-травматични и обезобразяващи. Такива операции засягат не само тялото, но и самооценката, социалното поведение и емоционалния живот. В тези случаи нашата работа далеч надхвърля чисто медицинската корекция. Чрез възстановяването на външния вид ние помагаме и на психиката. Много често проблемът не е само в деформацията, а и в спомена за травмата, която я е причинила. Тялото и психиката са едно цяло – не можем да лекуваме едното, без да се съобразяваме с другото.
- Може ли белегът да бъде напълно заличен или целта е да стане по-незабележим?
- Един от най-трудните моменти в общуването с пациента е да му се обясни докъде стигат възможностите на съвременната медицина, при това в контекста на неговите индивидуални особености. Всеки човек има различни генетични дадености и различен капацитет за възстановяване и именно това определя до голяма степен какъв резултат може да се постигне. Много е важно пациентът да получи ясна, честна и разбираема представа какво реално може да очаква. Често хората, особено когато търсят помощ от пластичен хирург, си представят, че ние сме нещо като вълшебници, които с едно движение могат да направят така, сякаш нищо никога не се е случвало.
Истината е, че хирургия без белези не съществува. Ние сме специалисти, които познават най-добре свойствата на тъканите и могат да направят така, че белегът да стане максимално фин и дискретен – понякога дотолкова, че човешкото око почти да не го забелязва. Но напълно да изчезне е биологично невъзможно. Единственият период в развитието на човека, когато нараняване може да заздравее без белег, е много рано във вътреутробния живот. След раждането всички носим поне един естествен белег – пъпа. Това е първият знак, че сме се родили и че сме човешки същества. В този смисъл белегът е нещо неизбежно и дълбоко свързано с живота ни.
- Има ли случаи, в които навременната намеса е променила напълно прогнозата?
- Моментът на започване на терапията е изключително важен. Затова винаги подчертавам значението на първата среща с пациента. Ако предстои хирургична намеса, още тогава трябва да се вземат всички мерки – да се преценят възможностите на пациента да съдейства, да се анализира мястото, където ще бъде белегът, да се избере техниката и да се планира целият процес на лечение и проследяване във времето. Този път започва още преди самата операция и продължава дълго след нея. Колкото по-рано се изгради ясна стратегия и се приложат правилните мерки, толкова прогнозата е по-добра.
- Как решавате докъде да се намесите?
- Белезите и тъканите не обичат да бъдат „тормозени“ излишно. Съществуват дори проучвания, които показват, че прекалено честата смяна на превръзките, когато тя не е необходима, може да наруши нормалния процес на зарастване. Това, че постоянно мажем, лепим, отлепваме и обработваме дадена зона, не означава автоматично, че й помагаме. Белегът трябва да се третира толкова, колкото е необходимо – нито повече, нито по-малко.
Не са редки случаите, в които при нас идват хора, които са използвали множество различни мазила и продукти едновременно.
Само че белегът вместо да се подобри, се влошава. Когато се анализира ситуацията, често се оказва, че част от тези средства са били напълно ненужни и дори дразнещи за кожата – химически или механично, и така са възпрепятствали естествения процес на възстановяване. Истината е, че човешкото тяло има огромен потенциал за регенерация. В много случаи най-доброто, което можем да направим, е просто да не му пречим, а само леко да го подпомогнем. Това изисква прецизна преценка и опит.
- Кои научни постижения и изследвания са най-перспективни?
- Най-голямата ми надежда е, че ще вникнем по-дълбоко в процесите на регенерация на субклетъчно и молекулярно ниво. Съвременната медицина все повече се насочва към процесите вътре в самата клетка. Ние, като хирурзи, традиционно мислим анатомично – за тъкани, слоеве, разрези. Но истинската регенерация протича на много по-дълбоко ниво – там, където се случват молекулярните и биохимичните процеси. Именно в тази сфера се правят най-интересните изследвания и там очаквам най-сериозните пробиви. Паралелно с това вече разполагаме с технологии за ежедневната практика в рамките на т.нар. мултимодален подход – комбинация от различни методи, които заедно дават най-добрия възможен резултат.
- Имате предвид превръзки, кремове, мазила, инжекционни продукти и апаратни методи?
- Точно така. Лечението и профилактиката на белезите по своята същност са мултимодален процес. Много рядко един-единствен метод е достатъчен, особено когато става дума за патологичен белег. Само изрязване и повторно зашиване или само инжектиране, или само мазане с крем обикновено не са достатъчни. Най-често се налага съчетаване на различни подходи – хирургична корекция, последваща профилактика със специални лепенки или препарати, понякога дори и лъчетерапия при определени видове келоиди. Ключът е в това да имаме цялостна представа за белега и да знаем в кой момент кой метод да приложим, за да постигнем максимално добър резултат.
- Пред кои белези все още сте безсилни?
- Белезите на душата са най-трудни. Но надежда винаги има, че и там може нещо да се направи. А по отношение на телесните белези, не смятам, че съществува белег, който да не може да бъде подобрен. Независимо къде се намира и какъв е, винаги може да се постигне някаква степен на подобрение, особено когато това засяга не само външния вид, но и функцията на съответната зона. В този смисъл целта ни не е съвършенство, а възможно най-добрия резултат за конкретния човек.
Милена ВАСИЛЕВА
