Световната здравна организация отправи предупреждение, че чикунгуня настъпва към Европа. Китай отново въведе ограничения, подобни на тези по време на пандемията от COVID, но този път заради мащабно огнище на вируса чикунгуня в провинция Гуандун, който се разпространява от комари. Властите съобщават за над 8000 инфекции през последния месец. Какъв е рискът за България, какво заболяване е треската чикунгуня и има ли лечение и ваксини за нея - отговорите дава инфекционистът доц. д-р Трифон Вълков.
Визитка♦ Доц. д-р Трифон Вълков, д.м., завършва Медицинския университет в София през 2013 г. Специализира инфекциозни болести през 2019 г. в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров”. От 2023 г. е специализант и по Клинична вирусология към НЦЗПБ София. Придобива образователна и научна степен "доктор" през 2018 г. след защита на дисертация на тема: „Етиология, клинично протичане, диагностични подходи и лечение на острите инфекции на ЦНС с вирусна и бактериална етиология”. Член е на Българския лекарски съюз и Българското дружество по инфекциозни болести. Участва в български и международни конгреси и симпозиуми по инфекциозни болести и клинична вирусология. Доц. Вълков работи последователно в отделение по въздушно-капкови, покривни, трансмисивни и невроинфекции, както и в Отделението за диагностика и лечение на пациенти с COVID-19 към СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров”, София, от началото на пандемията. Доцент е към Катедрата по Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на Медицинския университет в София. |
- Доц. Вълков, доскоро чикунгуня беше далечна екзотична тропическа болест. Какво се промени, за да стане проблем и за Европа?
- Две неща са се наложили като промяна. Първо, чикунгуня продължава да бъде тропическа треска и да се възприема като тропическо заболяване. Това е пример за вирусно заболяване, което спада към групата на векторпреносимите заболявания, по подобие на другите такива трески, като денга, западнонилски енцефалит, жълтата треска. Те също се предават от комари. Но с промяната на климата се разшири доста ареалът на разпространение на вектора което му дава възможност да навлезе и в други географски ширини, респективно, да стане възможно предаването на тази инфекция и сред население, което не обитава тропически райони.
- В тази връзка, има ли реален риск вирусът чикунгуня да се появи в България и какво би отключил такъв сценарий?
- Теоретично такава възможност съществува, защото основният вектор на това заболяване вече все по-често се открива в България. Имам предвид тропическият и тигровият комар, както и вероятността заболяването да се предава и от други комари, които нормално са ендемични за България. Това е от една страна. От друга страна, когато такова заболяване попадне сред хората или има източник на инфекцията от болен човек – по подобие на жълтата треска, в развитието на чикунгуня има два сценария.
Единият известен като урбанен цикъл на разпространение – такъв който е свързан с разпространение на заболяването между хората с участието, по подразбиране, на съответния вектор. Другият е т.нар. силватичен цикъл, когато вирусът обитава своите естествени гостоприемници. Това са някои мишевидни гризачи и определени видове маймуни. И вече се предава по веригата между съответния резервоар и вектор, но в този ареал на разпространение. Тоест, възможността за развитие на урбанен цикъл на разпространение на това заболяване, специално за България, съществува.
- Къде се срещат тигрови комари в България най-често?
- Преди повече от 15-на години за първи път бяха съобщени данни за откриването на такива комари, първоначално в делтата на река Ропотамо, т.е. в Югоизточна България. Но, вече все по-често се срещат не само там, но и в други райони, включително и в северната част, около река Дунав.
- По какво се различава на външен вид тигровите от „нашенските” комари?
- Малко по-малки са от останалите, а основен отличителен белег е, че на коремчето си отзад тигровият комар има бели петънца, наредени като броеничка. Шарката наподобява точно тази на зебрата. Ако запитате хора, които са експерти, биха ви казали, че се различават и по стойката – при тигровия и тропическия комар тя е буквално под 45 градуса, когато са кацнали.
- Как протича една типична инфекция с чикунгуня от първия ден до евентуалното възстановяване?
- Заболяването, както казах, е типичен пример за комаропредавано, за векторпредавано заболяване, като инкубационният период, т.е. период от който причинителят попадне в човешкия организъм до момента, в който ще се развият някакви оплаквания, е средно около седмица до десетина дни. Началото на това заболяване е остро, като самото име на инфекцията – чикунгуня треска, показва, че е свързано с висока температура – достига до около 38-39-40 градуса. Но за разлика от други такива комаропредавани вирусни трески, температурата е за кратък период от време.
Т.е., висока е, но отшумява в рамките на около 3-4 дни от началото на този фебрилен период. Паралелно с тази висока температура се наблюдава и развитието на изключително силни ставни мускулни болки, до такава степен, че особено по-млади и по-възрастни пациенти понякога отказват дори да стават да се изправят и да ходят. При около половината от случаите на местата на ухапването и по кожата се развива един сравнително бързо преходен макро-папулозен обрив, който може да се задържи буквално няколко денонощия, след което да изчезне.
В около 50% от случаите прави впечатление развитието в отделни места по тялото на малки, точковидни кръвоизливчета които на медицински език са известни като петехи. Но тук искам да отворя една скоба и да почертая, че за разлика от другите вирусни хеморагични трески, треска чикунгуня не се асоциира с тежък хеморагичен синдром, като, например, при денга хеморагична треска и да не даваме за пример някои от представителите на други семейства, които пределекционно предизвикват вирусна хеморагична треска.
Тук хеморагичният синдром е сравнително слабо проявен. Разбира се, има и други симптоми, с различна честота и тежест: повръщане, главоболие, гадене, болки в корема, диарийни изхождания, които обаче не са водещи в клиничната симптоматика. Това е класическото протичане на едно такова заболяване, което, като продължителност, е около 10-12 дни и отшумява в болшинството от случаите самостоятелно, като една самолимитирана или самоограничаваща се инфекция.
Трябва, разбира се, да се знае, че има известен процент и той изобщо не е малък – може да достигне до половината от случаите, при които въобще да не се развие никаква симптоматика, т.е., заболяването да протече като безсимтомна инфекция, в зависимост от варианта на вируса на причинителя /те са общо 5 варианти/.
Доц. д-р Трифон Вълков
- Кое е важно да знаем за чикунгуня треската, според вас: в кои страни в Европа вече има регистрирани такива случаи или нещо друго?
- Според мен, проблемът не е толкова в кои страни се откриват и ги има тези случаи на заболяването. Ако се докажат, разбира се, подлежат на докладване в съответните епидемиологични центрове в България, в Националния център по заразни паразитни болести, в другите страни – по същия начин. Респективно за мен е по-важно при всяко едно съмнение за инфекцията и при наличието на симптоматика, особено свързана с анамнеза пациентът да е пребивавал или да е пътувал в страни, които по принцип са ендемични за това заболяване, по-активно да се търси.
Защото, както казах, съществува голям процент от случаите, в които заболяването може да премине или субклинично или да е въобще клинично непроявено. Но това не означава, че за известен период от време този човек, който носи инфекцията, не може да стане източник на разпространението й сред останалите. Имайте предвид, пак казвам, че векторът на това заболяване го има в България.
- Вярно ли е, че за чикунгуня няма нито лечение, нито ваксина? И ако това е така, защо науката изостава тук?
- Първо, до миналата – 2024 година, в известен процент това беше вярно. До момента няма разработен противовирусен препарат, който да е активен и да се препоръчва. Има опити с различни медикаменти за лечение на пациентите с развили се усложнения на това заболяване, но те не са показали някакви задоволителни ефекти ин виво. Но от края на 2022 година Valneva – една от големите фирми, производители на ваксини в света, приключи своя трети стадий от разработката на прототип на ваксина, който през 2023 година беше одобрен от FDA и въведен за употреба в САЩ. А от миналата година е одобрен и въведен и от ЕМА в Европа. Така че ние вече имаме жива ваксина на разположение, която се поставя субкутано, т.е. подкожно и представлява само една доза.
Ефективността й, по доклади на съответните органи, които проследяват нейната фармакодинамика и фармакокинетика, е около над 96%.
В България тази ваксина я няма, но може да бъде открита и намерена в други държави, тъй като има лиценза за употреба в страните от ЕС. Тя е препоръчителна за всички, които планират пътуване в държави, които се приемат в момента за ендемични. Говорим основно за Западна, Централна и Южна Африка, Индийския субконтинент, Югоизточна Азия, както и почти цяла Индонезия. От островите в близост, малко по-късно тази инфекция се прехвърля в Централна Америка, а в момента голяма част от държавите и в Южна Америка също са ендемични за това заболяване.
От миналата година Bavarian Nordic, друга фармацевтична компания, разработва своя ваксина, която е базирана на неактивен, т.е. на инактивиран вирус – убита ваксина, която също се поставя еднократно, с добра поносимост и постваксинален отговор и с еднократно приложение. Така че се работи върху създаването на втора ваксина. Но, тя все още не е получила съответното одобрение.
- Според това, което знаете, четете и проследявате, има ли вирус към момента, за който няма нито ваксина, нито все още разработено лечение и може да се превърне в заплаха за общественото здраве?
- Не само че има такива вируси, но те буквално си циркулират сред нас. Такъв е случаят с хепатит C, например. Срещу него има адекватно, доста успешно противовирусно лечение, но не може вече години на ред да бъде създадена ефективна ваксина. Има, както споменахме и някои хеморагичните трески, при които по същия начин имаме донякъде ефективна терапия /донякъде, защото всичко зависи от това в какъв стадий ще бъде хванат болният/.
Но основният проблем при създаването на ваксините е в тази изменчивост на вирусите. И да не забравяме възможността, която стои пред нас: въпреки факта, че има разработени препарати, достатъчно ефективна терапия, включително и ваксини, развитието на тази изменчивост или генерирането на тези мутации, да доведат до загуба на чувствителност, както от страна на ваксиналните, така и на терапевтичните средства.
Спомнете си варианта с коронавирусите, които мутирайки непрекъснато налагаха възможността или налагаха необходимостта да се доадаптират ваксините към тях.
Да не забравяме и мутациите при грипа, които изключиха в близкото минало едно от основните терапевтични средства – амантадиновите производни. И за мен специално това е по-големият риск. От познати вируси, с доказана патогенност, които в хода на развитието си биха могли да придобият такива мутации, които да ги направят резистентни, както към евентуално съществуваща терапия, така и към ваксините.
- Новината, че в Китай са взели извънредни мерки за чикунгуня е притеснителна. Логично възниква въпросът да не би да се окажем в същата ситуация, както при COVID-19?
- Тук бих искал само да внесем така доста сериозна нотка на успокоение, ако това е възможно. Първо, в Китай знаете, че честотата на населението е много по-голяма, отколкото у нас. Голяма част от територията на Китай попада в друга климатична област, в сравнение с България. Те имат буквално всякакъв вид климатични зони. От друга страна, което касае самият причинител, за щастие към момента описани случаи за предаване на тази инфекция от човек на човек не съществуват това е казуистика. Тоест, тази инфекция не може да се предава директно от човек на човек, а само от вектор. Изключение правят единствено случаите на т.нар. вертикално предаване по време на бременността – от инфектирана майка през плацентата и на плода.
- Има ли ефективен начин и какъв е той да се предпазим от тигровите комари?
- Разбира се, това е нещо, което е отработено в миналото. Ако е възможно да се избягват места, където по принцип са ареали на разпространение на комари. Говоря около потоци или язовири, където има застояла вода и нормално има голяма популация от тези насекоми. Винаги остава необходимостта от използването на репеленти и, ако е възможно, да се носят по-дълги облекла.
- Лятото ли е най-опасният сезон за заразяване с чикунгуня треска?
- Разпространението винаги се асоциира с активността на вектора. А това е пролетно-летният, даже да не кажа и една част вече от есенния сезон. Активен ли е векторът, може да очакваме, при наличие на източник, предпоставки за разпространяването на това заболяване. Тук има един неприятен момент по отношение на самия вектор – тигровият и тропическият комар, за разлика от нашите обикновени комари, са активни и хапят през деня. И нещо, което ми беше направило впечатление още като студент и беше описано в едни от ръководствата е, че те хапят и през дрехите.
Милена ВАСИЛЕВА
