Маргаринът е пластмаса, опакована като храна. Това твърдение отдавна обикаля интернет и звучи достатъчно убедително, за да бъде запомнено. Само че маргаринът не е пластмаса. Той е хранителен продукт - емулсия от мазнини и вода.
Истината зад популярния мит обаче е по-интересна. В миналото при производството на някои маргарини се е използвало частично хидрогениране на растителните масла. Именно този процес води до образуване на промишлени трансмазнини, за които е установена връзка с повишен сърдечносъдов риск. Тоест пластмаса няма, но историята с трансмазнините е истинска.
Днешният маргарин не е непременно същият продукт, който сме познавали преди десетилетия. Съставът има значение. И точно тук започва по-важният въпрос: колко от това, което смятаме за „здравословно“ или „вредно“, всъщност отговаря на истината?
„Протеиново“, „фитнес“, „енергийно“, „суперхрани“ – такива думи създават определена представа още преди да сме погледнали какво има в продукта. Но зад едно протеиново или фитнес барче могат да стоят доста различни рецепти. Някое може да е направено основно от ядки, овес и сушени плодове, друго – да съдържа значително количество сиропи, захари, мазнини и добавен протеин. Така едно и също „здравословно“ звучене е възможно да прикрива съвсем различен хранителен състав.
Понякога думите върху опаковката започват да заместват представата ни за самата храна. Например - плод или сок – дали е почти едно и също? На пръв поглед плодът си е плод, а сокът е просто плод в течна форма. Но между тях има съществена разлика.
При целия плод остават неговата структура и фибрите, докато при приготвянето на сока голяма част от тази структура отпада, а захарите остават в течността. Затова плодовият сок и целият плод не са едно и също по отношение на хранителната стойност. Световната здравна организация включва естествено присъстващите захари в плодовите сокове към т.нар. свободни захари, които е добре да бъдат ограничавани
Това, разбира се, не превръща плодовия сок в „отрова“. Просто показва колко лесно една и съща храна може да промени хранителните си характеристики, когато променим формата.
Тук се крие и един чист физиологичен капан. Когато изберем плодов сок вместо цял плод или меко, силно преработено протеиново барче вместо шепа сурови ядки, ние лишаваме тялото си от първата фаза на храносмилането – механичното дъвчене.
Проучванията показват, че течните и силно омекотените храни преминават през стомаха светкавично, без да задействат хормоните на ситостта. Резултатът? Мозъкът ни буквално „пропуска“ приетите калории и много скоро ни изпраща сигнал за вълчи глад.
Тук възниква още един въпрос – кокосовото масло по-здравословно ли е като мазнина. То получи сериозен здравословен ореол напоследък. Вероятно защото идва от растение, носи екзотично звучене и дълго време беше представяно като по-различната мазнина. Но „растително“ и „здравословно“ не са синоними. Кокосовото масло е богато на наситени мастни киселини.
Данните от систематични анализи показват, че в сравнение с ненаситените растителни масла то може да повишава LDL-холестерола, без да има убедително предимство по отношение на телесното тегло или други кардиометаболитни показатели.
Това е още едно доказателство, че здравословният образ на продуктите в магазинната мрежа не трябва да се приема като научен факт само защото са станали популярни, а е добре да се консултираме със специалисти за това кое и как да консумираме. Така ще се предпазим от капаните, които вече отвсякъде ни залагат и застрашават здравето ни.
