Бързата и адекватна реакция на свидетел на инцидент може да спаси човешки живот преди да пристигне спешният екип. Често на място първи идват парамедиците - висококвалифицирани специалисти с основна мисия животоспасяваща долекарска помощ при спешни състояния. Как се процедира от страна на свидетелите на аварии, катастрофи и други инциденти обяснява юристът парамедик Ива Пехливанова.
Визитка♦ Ива Пехливанска е юрист с интердисциплинарен профил, включително в областта на медицинското право, здравния мениджмънт, медиацията, международното право и националната сигурност. През 2021 г. придобива IV степен на квалификация по професията „Парамедик" и работи като доброволец в ЦСМП. Съучредител и председател на Съюза на парамедиците в България – организация, която се застъпва за въвеждане на европейски стандарти в спешната помощ и участва активно в обществения диалог за модернизация на системата в България. Създава специализирана болница за рехабилитация. Председател е на Секторния съвет по здравеопазване към МОН. Научните и професионалните й интереси обхващат реформата в медицинското законодателство, спешната медицина, международното хуманитарно право и регионалното балканско сътрудничество в областта на спешната помощ и управлението при кризи. |
- Г-жо Пехливанска, Съюзът на парамедиците проведе проучване за нагласите на българите при оказване на първа помощ. Кой е най-тревожният извод от данните?
- Над половината от участниците в анкетата заявяват желание да помогнат, но не го правят от страх да не влошат нещата или поради незнание на елементарните алгоритми за оказване на първа помощ. В спешната медицина наричаме това „парализа на свидетеля“.
- Проучването показва още, че българите имат желание да помагат, но често робуват на митове. Кои са най-опасните сред тях и какъв е правилният подход?
– Първият мит е, че пострадалият задължително трябва да се премести. Това е вярно само при липса на безопасност и непосредствена заплаха (пожар, риск от взрив).
При съмнение за гръбначна травма местенето е забранено
Вторият голям страх е свързан с кардиопулмоналната реанимация (КПР): „Ако натисна, ще счупя ребра и ще убия човека“. Счупеното ребро е поправимо, но спрялото сърце – не. На трето място е оправданието, че трябва да се изчака линейката. Правилният подход е да осигурим безопасност за себе си и пострадалия, да извикаме помощ на 112 и да изпълним спешния протокол. Дори несъвършено извършената реанимация е стократно по-добра от бездействието.
- А в кои случаи може да навредим?
- Най-често се вреди на хора в безсъзнание. Първият импулс на очевидците е да полеят човека с вода, вместо да го обърнат в стабилно странично положение и да проверят дихателните пътища. Излятата вода в устата на човек без съзнание попада в дихателните пътища и го задушава.
- Къде е границата между това да помогнеш и неволно да навредиш? Имате ли примери от практиката?
- Има много случаи на хора, преминали кратък курс преди години, които подхождат с излишно самочувствие, особено при травмите. За съжаление в България липсва статистика за случаите, в които загрижени граждани са влошили състоянието на ранен. Когато екипите ни пристигнат, виждаме крайния резултат и веднага започваме работа, без да сме били преки свидетели на предходните действия.
Затова апелът ни е: помагайте, но следвайте златните правила
Всъщност рядко се случва човек да навреди, особено ако пострадалият е в тежко състояние. Обикновено при клинична смърт, когато имаме свидетели на място на инцидента, които не са оказали КПР – това не е липса на загриженост. Те просто не се чувстват сигурни. И точно това е и апелът ни при всеки един курс, който провеждаме по първа помощ: важното е да помогнете в този случай.
- Какво да направи свидетел на инцидент, преди дори да докосне пострадалия?
- Първата и най-важна стъпка е оценка на безопасността на средата – за спасяващия и за пострадалия. Втората е незабавно повикване на тел. 112. Едва когато сме сигурни, че за нашия живот няма заплаха, пристъпваме към първичен оглед на пострадалия. Оценяваме трите основни стълба: дихателни пътища, дишане и пулс. Основата е: безопасност, сигнал на 112, оглед.
- Кои са критичните грешки на очевидците при пътнотранспортните инциденти?
- Основната грешка е необезопасяването на инцидента, което води до верижни катастрофи. Втората е преместването на ранените от автомобила без заплаха от пожар или изтичане на гориво. Ако няма пряка опасност, не местете хората, за да не разместите костни фрагменти при скрити животозастрашаващи травми. Правилният подход: спрете на безопасно разстояние, включете аварийните светлини, поставете триъгълника и подайте точна локация на 112.
Ако пострадалите кървят в колата, овладейте кървенето с директен натиск, без да ги местите, и поддържайте дихателните им пътища отворени.
Масова грешка е и даването на вода на ранени в автомобила. В никакъв случай не го правете! На пострадалия може да му предстои спешна операция с пълна анестезия и приемът на течности да се окаже фатален.
Ива Пехливанска
- Как практически се поддържат дихателните пътища отворени?
- Ако сме сигурни, че няма травма на шията, главата се накланя леко назад (хиперекстензия), а брадичката се повдига леко нагоре – това освобождава корена на езика. При съмнение за шийна травма обаче можем само да пристъпим към избутване на долната челюст напред и нагоре (jaw thrust ), без да се движи шията. Ако средата е безопасна, спасяващият застава зад пострадалия (по възможност от задната седалка), обхваща главата му с две ръце отстрани, фиксира я неподвижно в статична позиция, следи дишането.
Съответно се подава сигнал на 112 с всички показатели, на които сме станали свидетели. Ако повдигането на брадичката не помогне и пострадалият не диша, животозастрашаващата хипоксия има приоритет – дори при съмнение за шийна травма се пристъпва към екстензия на главата и повдигане на брадичката.
- Има ли промяна в алгоритъма за кардиопулмонална реанимация?
- Стандартът според последните промени на протоколите през 2025 г. на Европейския съвет по реанимация не е променен: правят се 30 гръдни компресии и 2 обдишвания. Приема се обаче, че ако свидетелят не е добре обучен или няма оборудване за обдишване, е допустимо да прави само компресии, но без да спира. Притисканията трябва да са с честота 100-120 в минута и дълбочина 5-6 см, а пострадалият задължително да е на земята или на твърда повърхност.
Неизвършването на реанимация е много по-опасно и води до биологична смърт. Златното правило е, че КПР трябва да се започне в рамките на 2-3 минути, след което шансът за успешна реанимация започва да спада рязко. Мозъчните клетки започват да умират след 4-6 минути при хипоксия. Биологичната смърт настъпва в 8-10-ата минута при нормална външна температура.
- Морето вече взе първата си жертва, в предишни години загинаха опитващите се да спасят удавници. Какви са правилата за първа помощ и безопасност?
- Съветваме гражданите да не предприемат водно спасяване без оборудване и обучение – това е втората водеща причина за смърт от удавяне у нас и по света. Ако не сте трениран спасител, приближете се до давещия се само с помощно средство (въже, дъска, пояс) и избягвайте пряк физически контакт. В стреса си давещите се вкопчват в спасителя и могат да го повлекат надолу.
На брега реанимацията задължително стартира с 5 начални обдишвания, последвани от сърдечен масаж и стандартния протокол 30 към 2 обдишвания. При удавяне хипоксията (липсата на кислород) изпреварва спирането на сърцето, затова се започва с 5 обдишвания.
- При третиране на изгаряния има ли правила?
- Тук сме виждали много интересни приложения за лечение с домашни средства. Поставя се масло, паста за зъби или кисело мляко. Мазането на кожата с тях задържа топлината в тъканите, повишава риска от инфекции и пречи на клиничната оценка на дълбочината на изгарянето. Единственото доказано домашно действие е охлаждането с хладка (не ледена) течаща вода за минимум 20 минути.
- Как да се погрижим за човек след ухапване от влечуги и насекоми?
- Изсмукването на отровата или правенето на срезове върху раната е абсолютно противопоказано. Най-важното е крайникът да се имобилизира в неутрална позиция, което забавя разпространението на отровата чрез лимфната система и бързо да се транспортира до лечебно заведение.
Пострадалият трябва да се движи минимално - в най-добрия случай да се носи, а не да върви.
Методът с еластична превръзка върху целия крайник плюс шина за обездвижване (имобилизираща компресираща превръзка) е показано при определени видове отрова – например при невротоксични змии. Пристягането с турникет не се препоръчва, концентрира отровата локално, увеличава тъканното увреждане, а поставен от хора без специализирано обучение относно метода на поставяне и спазването на определеното времетраене крие сериозен риск за циркулацията на крайника.
При ухапвания от насекоми трябва да следим за анафилаксия (оток, задух и ниско кръвно налягане). Ако алергичният пациент разполага с адреналинов автоинжектор, трябва да се приложи незабавно. В домашни условия адреналин извън автоинжектор не се прилага – това се прави от медицинските екипи, поради спецификата на дозиране и метод на приложение.
- С какво се различават топлинен удар и обикновено прегряване?
- При топлинното изтощение (прегряване) съзнанието е запазено, а кожата е бледа и влажна. При топлинния удар температурата скача над 40 градуса, съзнанието е нарушено, а кожата е суха и зачервена. Това е животозастрашаващо състояние. Трябва незабавно да преместим пострадалия на сянка, да го поставим в стабилно странично положение с леко наклонена назад глава и да го охлаждаме постепенно с мокри кърпи или климатик (не директно срещу него), но никога с лед. И веднага звъним на 112.
- Какво да съобщим при подаване на сигнал на тел. 112 за оптимизиране на времето за реакция на спешните екипи?
- В стресова ситуация хората лесно могат да се объркат, но трябва да запомнят три неща. Първо: точното местонахождение (населено място, улица, апартамент, ориентир), за да не губят екипите време в лутане. Второ: какво се е случило и точния брой на пострадалите, за да се изпрати правилният тип екип (например реанимационен). Трето: видимото състояние – в съзнание ли е пострадалият и диша ли.
Никога не затваряйте телефона, когато звъните на 112 – пуснете го на високоговорител и следвайте указанията на оператора, докато оказвате помощ.
- Кои са основните пречки за навлизането на европейските стандарти за интеграция на парамедиците в българската система?
– В Европа парамедикът е самостоятелна, регулирана медицинска специалност с право на доболнична интервенция. В България липсва отделна регулаторна рамка и професията не е включена в Закона за здравето като самостоятелна длъжност в линейките. В момента сме на етап окончателно приемане на новите държавни образователни стандарти за обучение, които подготвихме на европейско ниво. Смятаме, че до 2-3 години ще видим реална интеграция на парамедиците. Това ще осигури по-бърза, по-качествена и достъпна спешна помощ. Оказването на първа помощ е необятна материя, тя обхваща доста специфични ситуации. Затова активно работим по проект за обучение по първа помощ в училищата още от началните класове. Нагласата ни е тези знания да се надграждат и обновяват всяка година, защото това е изключително важно както за децата, така и за възрастните.
Милена ВАСИЛЕВА
