Човешкото тяло понякога изпраща фини сигнали за промени в здравословното състояние, а външният вид на ноктите е сред детайлите, които лекарите могат да вземат предвид при преглед. Един от тях е белият полумесец в основата на нокътя, известен като лунула.
В повечето случаи видът и размерът на лунулата са напълно нормална индивидуална особеност. Ако обаче настъпи необичайна промяна в цвета или формата ѝ, особено когато е съчетана с други симптоми, това може да бъде причина наблюдението да бъде споменато пред лекар.
Лунулата се намира в основата на нокътя, непосредствено над кутикулата. Тя представлява видимата част от нокътната матрица - зоната, където се образуват новите клетки на нокътя. С нарастването им по-старите клетки постепенно се придвижват напред и така се оформя нокътната плочка.
Лунулите не изглеждат еднакво при всички хора. При някои те са ясно различими на почти всеки пръст, а при други се виждат основно на палците или остават частично скрити под кутикулата.
Обикновено са по-големи на палците и могат да стават по-малко забележими с напредването на възрастта. Липсата на видима лунула сама по себе си обикновено не е повод за тревога.
Промяна в цвета на лунулата
Определени изменения в цвета на лунулата са описвани във връзка с различни заболявания и състояния. Това обаче не означава, че човек може да разбере дали е болен само като погледне ноктите си.
Специалистите подчертават, че промените трябва да се оценяват заедно с общото състояние, останалите симптоми и при необходимост – с медицински изследвания. Самостоятелно цветът на лунулата няма достатъчна диагностична стойност.
Червеникава лунула е описвана при някои системни състояния, включително чернодробна цироза, определени белодробни заболявания и сърдечна недостатъчност. Това е неспецифична находка и наличието ѝ не означава непременно заболяване.
Синкав оттенък на полумесеца може да се наблюдава при редки състояния като болестта на Уилсън, както и при диабет или натрупване на сребро в организма, известно като аргирия.
Кафеникави промени в областта на лунулата са описвани при хора с хронично бъбречно заболяване или бъбречна недостатъчност. При бъбречни заболявания могат да се срещат и други характерни изменения на нокътната плочка.
Особена находка са т.нар. нокти на Тери. При тях почти цялата нокътна плочка изглежда непрозрачно бяла, обикновено с тясна розова до кафеникава ивица към върха, а лунулата може да не се различава. Те се свързват с някои хронични заболявания, включително чернодробни и бъбречни проблеми, но могат да се наблюдават и като част от процесите на стареене.
Жълтеникави промени в областта на ноктите също имат различни възможни причини. Жълт оттенък на лунулата е описван при лечение с тетрациклини и при синдрома на жълтите нокти. В други случаи пожълтяването на самата нокътна плочка може да бъде свързано например с гъбична инфекция, затова мястото и характерът на промяната са важни.
Ноктите не поставят диагноза
Промените в цвета, формата или структурата на ноктите могат да дадат на лекаря допълнителна информация, но причините за тях са многобройни. Освен системни заболявания те могат да бъдат свързани с травма, кожни заболявания, инфекции, лекарства или други локални фактори.
Затова една необичайна лунула не трябва автоматично да се приема като признак за сериозно заболяване. При много хора различията в размера, видимостта и цвета са безобидни индивидуални особености.
Кога е добре да посетите лекар
Повод за консултация може да бъде нова или трайна промяна на ноктите, особено ако се появи без очевидна причина и е придружена от други оплаквания.
Добре е да потърсите медицински съвет, ако наред с измененията на ноктите имате продължителна умора, необяснима загуба на тегло, задух, отоци, храносмилателни проблеми или други необичайни симптоми.
При преглед лекарят може да прецени дали промяната е безобидна или има основание за допълнителни изследвания. Cleveland Clinic също препоръчва значителните изменения на лунулите да се обсъдят със специалист, когато са съпроводени от други симптоми.
В много случаи промените по лунулата се оказват напълно безвредни. Когато обаче са част от по-широка клинична картина, те могат да бъдат още един детайл, който помага на лекаря да насочи диагностиката.
Ноктите действително могат да дадат определени сведения за състоянието на организма, но никога не разказват цялата история сами по себе си. Промените по тях трябва да бъдат разглеждани като възможна следа, а не като диагноза.
