Зимата вече си отива, въпреки че все още не е настъпила истинската пролет - такава, каквато я очакваме, а имунитетът ни след студените месеци е значително по-слаб. Това е причината циркулиращите в този период вируси да ни повалят бързо.
За засилване на имунитета през пролетта експертите препоръчват пълноценна разнообразна храна и избягване на съдържащите консерванти и много Е-та. Какво е характерно за пролетните вируси, обяснява проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Визитка♦ Проф. д-р Тодор Кантарджиев завършва Медицинския университет в София през 1981 г. Специализира микробиология, клинична имунология и епидемиология на инфекциозните болести, има и магистърска степен по Здравен мениджмънт. Квалифицира се в Берлин, Фрайбург, Мюнстер, Абърдийн. Председател е на Българската асоциация на микробиолозите, членува в редица научни дружества у нас, в няколко европейски страни и САЩ. Директор е на Националния център по заразни и паразитни болести. |
Пролетните вируси са група респираторни инфекции, подобни на грипните, но по-леки, характерни за сезона поради променливото време, отслабената имунна система и по-честото събиране на хора. Те включват парагрипни вируси, аденовируси и риновируси, които причиняват хрема, болки в гърлото, температура и кашлица. Проф. Кантарджиев разясни, че в момента циркулират няколко вируса, но най-много се говори за респираторния синцитиален вирус.
Този вирус се различава от всички останали по това, че най-вече боледуват малките деца, а наистина заплашени са недоносените. По специална програма у нас на недоносените се инжектират готови моноклонални антитела, които ги защитават от респираторния вирус. Вече има и ваксина, препоръчва се поставянето й и на млади хора, и на възрастни, но, за съжаление, тя все още не е достъпна у нас, засега – само в ЕС. В последните години стана ясно, че от този респираторен вирус боледуват и много възрастни, а заболяването преминава тежко
И най-особеното при него е, че за разлика от другите той засяга малките, тесни въздухоносни пътища и води до бронхиолит. Бронхиолитът е продължително заболяване, свързано с мъчителна кашлица при децата. Противоепидемичните мерки – маски, проветряване, миене на ръце, са в сила и при респираторния синцитиален вирус, и могат да снижат разпространението му. Ваксините осигуряват защита на бебето 6-10 месеца.
Антителата, които майката има след ваксинацията или прекарано заболяване, са три пъти повече в бебето. Това означава, че и степента на защита на новороденото е три пъти по-силна. Много е трудно да се различи от какво е причинена за една кашлица, коментира проф.Кантарджиев. Има обаче някои моменти, които могат да ориентират и лекари, и пациенти – за разлика от всички респираторни инфекции на горните и долните дихателни пътища, грипът е с най-кратък инкубационен период и обикновено до 24-48-ия час се проявява при 90% от хората.
Останалите вирусни инфекции започват с дразнене в гърлото и хрема и хората смятат, че ще им мине. На третия ден обаче се появява и кашлицата и нещата стават сериозни, а не както пациентите са мислели – че просто са настинали. Вирусологът обясни, че такова нещо като настинка няма, винаги има вирусна инфекция, а ако тя е тежка, има силни болки по мускулите и чувство за голяма умора. Студът сам по себе си не е причина да се разболеем, той води до преохлаждане на организма и отслабване на имунната система.
Проф. Тодор Кантарджиев
Той разказа как трима американски учени през 1931 г. правят следния експеримент: отиват на един от полюсите и се поливат с ледена вода, а после спят върху снега. И остават здрави, въпреки всичко. Така доказват, че не студът разболява, а има други причини. Те са свързани със събирането на много хора на едно място, които си предават вируса. Когато не се проветрява редовно, той циркулира спокойно и заразява все повече и повече. В същото време организмът ни е стресиран от ниските температури и е податлив към вирусните инфекции.
Ние се разболяваме не заради студа, а от вирусите и бактериите, затова са особено важни силната имунна система и хигиената. За здрав възрастен човек до пет вирусни инфекции годишно се считат за нормални, а при децата – до осем. Повод за притеснение има, ако заболяванията зачестят, протичат по-тежко или пациентите се възстановяват необичайно бавно. В такива случаи е препоръчително да се направи изследване на имунната система след консултация с лекар.
Професорът припомни своята уникална рецепта срещу кашлица – резени лимон, потопени в сода за хляб, които трябва да се изяждат след хранене - най-доброто средство за болно гърло. Инфекциите, които ни измъчват от няколко седмици, водят до 30% от гърлобола при възрастните хора и представляват 15% от неприятната суха непродуктивна кашлица, която при младите тече една седмица, а при по-възрастните продължава и две-три седмици. А експертите от Европейския портал за ваксиниране (ЕВП) припомнят, че през зимата имунната система често е подложена на особено напрежение: ниските температури, изсушеният от отоплението въздух в помещенията и пиковият сезон на вирусите натоварват тялото
През пролетта обаче имаме шанса да закрепим имунитета си и да се предпазим от инфекциите. Повече двигателна активност на чист въздух, балансирана диета, достатъчно сън, повече течности и възможно най-малко стрес помагат за поддържане на високо ниво на защитните сили. Най-често срещаните симптоми на бронхиолита, причинен от респираторния синцитиален вирус, включват кашлица, кихане, повишена температура, хрема, хрипове, болки в гърлото, главоболие, запушен нос, умора. При деца под 5 години вирусът причинява учестено дишане, затруднено преглъщане, дори сепсис, а при възрастните се наблюдават дезориентация и задух.
ЕПВ предупреждава още, че вирусът е често срещан и обичайно причинява нетежки симптоми, но е възможно да се стигне до сериозно заболяване и дори смърт при бебета на възраст под шест месеца, както и на хора над 65 години и такива с отслабена имунна система. В Европа в болница заради вируса влизат 250 000 деца на възраст под пет години, някои с нужда от интензивни грижи, и над 160 000 възрастни всяка година.
|
При кърмачетата и малките деца признаците на тежка инфекция от респираторен синцитиален вирус (РСВ), които изискват спешна медицинска помощ, са свързани със затруднено дишане. Ускореното шумно плитко дишане, разширяването на ноздрите при вдишване, паузите в дишането и хлътването на гръдния кош, както и посиняване или посивяване на устните, устата или ноктите, са признак за необходимост от незабавна лекарска намеса. Бебетата могат да развият сепсис — инфекция на кръвта, причиняваща различни тежки симптоми. При хората в напреднала възраст се стига дори до хронична обструктивна белодробна болест и сърдечно заболяване. РСВ се разпространява от човек на човек чрез частици, изпускани във въздуха от заразено лице (особено когато говори, пее, вика, киха, кашля и т.н.).Това трае от 3 до 8 дни, като започват да заразяват ден или два преди да почувстват симптомите. Бебетата и хората със слаба имунна система носят заразата дори над 4 седмици, въпреки че се чувстват по-добре. Капчиците попадат върху повърхности, до които се допират други хора, и така вирусът също заразява. |
Лора ВАЛЕНТИНОВА
