Нарушенията в храненето представляват заболявания, при които хората изпитват тежки промени в поведението си към консумираните продукти и количествата им, към свързаните с поемането на храна мисли и емоции. Тези състояния по последни данни засягат няколко милиона души в света. Това най-често са жени на възраст между 12 и 35 години. За хранителните разстройства и как психиката влияе върху храненето разговаряме с психотерапевта Радка Николова.
Визитка♦ Радка Николова е психолог, психотерапевт и хипнотерапевт. Завършва бакалавърска степен по психология в Нов български университет, а по-късно и магистратура по юридическа психология, последвана от множество обучения в сферата на психологията и психотерапията у нас и в чужбина, както и в сферата на пенитенциарната психология и работата с девиантно поведение. Сертифициран психотерапевт е по позитивна, транскултурална психотерапия; NLP, меадиатор и констелатор по Фамилни и системни констелации. Работила е в психологическата лаборатория към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Член е на Дружеството по позитивна психотерапия, на Българската асоциация по хипноза, на World Association for Positive and Transcultural Psychotherapy. |
- Г-жо Николова, какво е храната, от гледна точка на психотерапевта?
- Преди всичко тя е източник на енергия за нашите тела, но и също така, удоволствие. Често се питам, дали природата щеше да ни дари със всички вкусови рецептори и разнообразни и вкусни хранителни продукти, ако не трябваше да изпитваме удоволствие от храненето? Независимо от отговора, си остава фактът, че без храна няма живот. За да сме живи, обаче, е важно да спазваме баланс във всичко, което правим докато живеем, включително и тогава, когато се храним.
Всичко изглежда лесна задача, на фона на различните видове предлагана помощ от специалисти по хранене и диетика, от лекарите или вещи фитнес инструктори. И да, в някои случаи съветите на тези специалисти дават резултат, но в по-голямата си част това е една добре скалъпена илюзия, която не само не помага, но и често ни кара да се чувстваме виновни, неспособни, патологични лакомници.
- Защо се случва така?
- Съветите на специалистите по здравословно хранене изглеждат ясни и прости за изпълнение, но винаги има нещо, което саботира усилията ни да ги спазваме. Това най-често са нашите неосъзнати негативни емоции, които се опитваме да потушим с храната. Най-бързият и най-лесен начин да се справим със страха, обидата, мъката, отчаянието или вината е да си похапнем нещо вкусно, което ни доставя удоволствие и ни позволява поне за кратко да забравим за трудностите.
Посягайки към храната, сякаш се опитваме да изядем това, което ни мъчи. Така с течение на времето, това става основната ни стратегия за справяне с всяко предизвикателство, което стои пред нас. А храната се превръща в ежедневна доза антидот срещу отровните ни чувства. Неусетно започват да се трупат килограми, обграждайки тялото като своеобразен щит от мастна тъкан, която омекотява ударите от живота, които получаваме. Но, винаги настъпва момент, когато цифрите на кантара, безпощадното огледало и критичните погледи на околните нанасят върху личността ни поредната емоционална рана.
И точно тогава попадаме в зоната на онзи вододел, където трябва да изберем как да продължим. Дали да се вслушаме в позива на душата си и да се изправим лице в лице с болката и страховете си за да ги преодолеем или да се удавим в старите си навици за справяне, давайки ход на развитието на тежко хранително разстройство.
- От научна гледна точка, какво заболяване е хранителното разстройство?
- Най-общо в науката се включват състояния с проява на мания, свързана с храна, тегло и външен вид. Съществуват три основни вида нарушения: анорексия невроза, булимия невроза и разстройство на склонността към преяждане. В много случаи се срещат заедно с други психични разстройства като тревожност, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, проблеми с алкохола и злоупотребата с наркотици. Някои изследвания сочат, че наследствеността играе роля при развитието на нарушенията в храненето, но тези заболявания засягат и много хора, които нямат предишна семейна история.
Радка Николова
- Може ли едно травматично събитие да отключи хранително разстройство?
- Травматични събития като физическо или сексуално насилие често ускоряват развитието на хранителни разстройства. Преживелите травма често се борят със срам, вина, неудовлетвореност и чувство за липса на контрол. Хранителното разстройство се явява опит на човек да си възвърне контрола или да се справи с тези интензивни емоции. В някои случаи то е израз на самонараняване или неправилно насочено самонаказание за травмата. Нарушенията в храненето ясно илюстрират тесните връзки между емоционалното и физическото здраве. При лечението на тези заболявания е необходим комплексен подход.
- До какви по-сериозни последствия може да доведе нелекуваното хранително разстройство? Каква е ролята на психотерапевта в този процес?
- Без лечение може да се стигне до прекомерно затлъстяване или недохранване, проблеми със сърцето и други потенциално фатални състояния с летален изход. Но с подходяща медицинска помощ и интензивна психотерапия могат да се възобновят подходящи хранителни навици и да се върне по-добро физическо, емоционално и психологическо здраве. Важно е да се лекуват двете състояния едновременно, в един всеобхватен и интегриран подход. Психотерапията помага на хората с хранителни разстройства да разберат мислите, емоциите и поведението, които предизвикват тези нарушения и ги подкрепя при изграждането на адаптивни, позитивни модели за справяне с емоционалните травми.
- Как да не попаднем в порочния кръг на хранителните разстройства?
- Ако не се придържаме към здравословно хранене, често обвиняваме себе си и липсата на воля, без да проучваме други фактори, които могат да допринесат за трудностите ни в поддържането на здравословна диета и тегло. Независимо каква стратегия за справяне с емоционалните рани ще изберем, дали ще се тъпчем с храна, за да потиснем страданието, или просто ще спрем да се храним, наказвайки се за това, че не отговаряме на собствения си или нечий друг идеал, това е началото на пътя към хранително разстройство - защото най-често пропускаме да обърнем внимание на нашето психично здраве.
Да се обърнем към душата си и да разберем болката копнежите и страховете си. За да е здраво тялото ни е необходимо да се погрижим за здравето на душата си. Невъзможно е да променим тъмнината отвън, без да променим тази вътре в нас. Ако ни е твърде трудно да го постигнем сами, да потърсим професионална помощ. Добре е също да помним, че яденето е много повече от храната, която влагаме в устата си. То е акт на грижа към нас самите, а грижата е проява на обич, обич към себе си. Като едни грижовни стопани да се научим да даваме само най-доброто на тялото си, като не забравяме да се вслушаме в душата си.
- Прилагате в практиката си позитивна терапия. Разкажете ни за този метод.
- Според идеите на тази терапия, позитивното разбиране за човека произхожда от това, че всеки по рождение има две основни способности: да опознава и да обича. Методът се основава на дълбокото убеждение, че всеки е надарен с всички необходими умения, за да живее щастливо, и има достъп до неизчерпаемите възможности на живота за личностното си развитие. Замислено е от Създателя, че най-ценните неща, скрити вътре в нас или под формата на малки семена, узряват през целия ни живот. Носрат Пезешкиан казва, че човек е мина, пълна със скъпоценни камъни
Една от задачите му е да се намери скритото съкровище, да го вземе от дълбините на душата си и да го покаже на света под формата на природни инстинкти и таланти, които водят до себереализация. Позитивната психотерапия предоставя възможност за изразяване на мисли, чувства и поведение за хармонично развитие. В основата си е съпътстваща, подкрепяща и консултираща техника. Работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности.
Моделът на позитивната психотерапия не цели да обясни първоначалното възникване на конфликтите, а разбирането на човека в актуалната му житейска ситуация, от която се развива болестта му. В този смисъл обхваща всички психични, психосоматични и соматични заболявания, индивидуалната динамика на болестта и съдържателните й аспекти, намиращите се в човека способности да разрешава конфликти, да компенсира нарушения и функционални дефицити или да преориентира жизнената си ситуация и връзките с бъдещето.
Милена ВАСИЛЕВА
