В нощта срещу 25 октомври отново ще преминем към зимното часово време, като ще върнем стрелките на часовника с един час назад. Макар промяната да изглежда незначителна, тя може да се отрази на организма и на неговия естествен ритъм. С навлизането в периода с по-кратки дни и по-малко дневна светлина все по-важна става ролята на светлината за нашето здраве.
В предаването „Пулс” по NOVA NEWS вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова разказа как работят циркадните ритми и как организмът ни се синхронизира с промените в околната среда.
„Циркадните ритми са 24-часови ритми в нашето поведение, във физиологичните ни процеси. Те се генерират от биологични часовници в нас и синхронизират нашия вътрешен свят с този отвън”, обясни проф. Александрова.
По думите ѝ сновната роля за това има светлината, която се възприема от очите и изпраща информация към централния биологичен часовник в мозъка. „Светлината. Тя е тази, която се улавя от очите. Те ни помагат не просто да виждаме, но подават информация, че е започнал новият ден, че започва един нов цикъл, една нова малка страница в нашия живот”, посочи вирусологът.
Проф. Александрова сравни тази сложна система с оркестър, в който всеки музикант има собствен ритъм, но диригентът задава общата посока. По подобен начин централният биологичен часовник синхронизира периферните часовници в различните части на тялото. По думите ѝ те обаче се влияят и от други сигнали, сред които физическата активност и храненето.
Вирусулогът от БАН обясни още, че циркадните ритми са резултат от приспособяването на живите организми към движението на Земята и редуването на деня и нощта. „Животът на Земята се е приспособил към движението на планетата. Такива циркадни ритми има не само при хората, а и при животните, при растенията, при микроорганизмите”, обясни проф. Александрова.
