Информационна кампания “Инвитро в България”, организирана от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, стартира по повод Европейската седмица на фертилитета. Председателят на асоциацията доц. Мария Юнакова и водещи специалисти в тази област представиха демографските тенденции в страната. Сред дискутираните теми бяха промяната в семейната култура за зачеване и раждане на дете, ролята на българските репродуктивни специалисти за повишаване на раждаемостта, държавната политика за организация и осигуряване на публично финансиране на хората с репродуктивни проблеми. Акцент бе поставен и върху постиженията и предимствата на инвитро лечението в България.
- Доц. Юнакова, на каква възраст българките раждат първо дете?
- Тенденцията и в България, и по света е непрекъснато изместване напред на репродуктивната възраст. През 2024 г. у нас огромен процент от фертилното население има деца над 34-годишна възраст. Максималният фертилен потенциал на жената е от 20 до 25 години. След това започва да намалява. Бащината възраст също не е без значение за репродуктивните възможности. За жалост, преобладаващата част от хората решава да има поколение в по-късна възраст, което неминуемо води до репродуктивни проблеми. Това увеличава ролята на асистираната репродукция.
- Каква е раждаемостта в България?
- Докато през 1994 г. има близо 79 442 родени деца, сега в България те са 53 428, което означава, че раждаемостта у нас е намаляла с 33% за последните три десетилетия. Да не забравяме обаче че общото население на страната значително е намаляло, включително и броят на жените и мъжете във фертилна възраст. Друга неблагоприятна от репродуктивна гледна точка тенденция е непрекъснатото покачване на средната възраст на майките при раждане на първо дете. Идеалът на българското семейство е да има поне две деца. Още преди десет години обаче данните сочат, че средният брой деца на жена е едва 1.72, което е под необходимите 2.1 за естествено възпроизводство.
Това е резултат от непрекъснатото увеличение на възрастта на майките, които раждат първо дете. Става почти непостижимо да се роди второ дете на семейството, когато репродукцията стартира след 30-годишна възраст. В момента средната възраст на майките при първо раждане вече достига 27,6 години. Това е сравнително млада възраст на фона на Европа, където средната възраст на първескините е 30 – 31 години. Но всички знаем, че тази средна стойност е изключително изкривена от раждането на деца от деца в една етническа група на нашето общество. Над 90% от жените в България раждат дете след 30-годишна възраст.
- Колко са бебетата, заченати и родени след асистирана репродукция?
- На фона на това, че все повече двойки отлагат родителството, нараства значително ролята на асистираната репродукция. Така асистираните репродуктивни технологии стават все по-търсени. Ако през 1994 г. 0,1% от родените бебета у нас са от бременност, постигната с асистирани репродуктивни технологии, през 2024 г. вече е 6,5% са родените инвитро. В Европа в последните две десетилетия между 4% и 9% от родените бебета са след прилагане на асистирани репродуктивни технологии. Това се случва заради напредващата възраст на хората, които решават да стават родители. От друга страна, асистираните репродуктивни технологии се развиват изключително и стават все по-успешни. В крайна сметка с нашата работа допринасяме за прираста на населението на България с 6,5%.
- Каква е успеваемостта на инвитро у нас?
- Като страна членка на Европейския съюз, България е поела ангажимента да докладва успеваемостта от асистираните репродуктивни технологии у нас в европейска структура за мониторинг на успеваемостта и на страничните ефекти. Ние участваме в една система на надеждно събирани данни. 26,3% е средната успеваемост на процедурите по асистирана репродукция у нас. Така по този показател се нареждаме до страни като Франция, Германия и Белгия, където са създадени инвитро процедурите и школите, от които сме се учили. Благодарение на нашия последователен труд и обучение ние прилагаме най-модерните техники и разполагаме със съвременно оборудвани лаборатории. Така нашата успеваемост е сравнима с най-добрите в тази област в Европейския съюз. Освен постигане на бременност ние гарантираме и безопасност на нашите пациенти.
Доц. д-р Мария Юнакова
- До какво биха могли да доведат небезопасните техники?
- Например до хиперстимулационен синдром (прекалено хормонално стимулиране на жените), което е свързано с риск от усложнения. Голям проблем в неонаталните и перинаталните резултати бе отчетен в началото на века – преждевременните раждания от многоплодни бременности (двуплодни и триплодни) и свързаните с тях заболеваемост и смъртност. Стандартно 9% са преждевременните раждания в световен мащаб, но в първите години на 21-ви век преждевременните раждания достигнаха 14%. Световната акушеро-гинекологична общност отчете, че това се дължи на многоплодните бременности след трансфериране на повече ембриони. Затова се въведоха строги регулации за трансферираните ембриони. Така и този проблем бе преодолян.
- Средно за колко време една двойка стига до инвитро?
- Сега двойките с фертилни проблеми у нас имат бърз достъп до публично финансиране и много възможности за избор на специализирана клиника за асистирана репродукция. И всички тези клиники работят по най-високите европейски и световни стандарти. Само в рамките на 1 – 2 месеца пациенти с индикации за инвитро стигат до желаната процедура. Но трябва да се докажат медицински индикации. Дезинформация е, че се чака една година, че повечето кандидати не се одобряват, че успеваемостта в България е много ниска или че не разполага с повечето техники, които се предлагат в Европа.
Напротив, нашите пациенти имат достъп до качествена асистирана репродукция, на европейско ниво. Желанието ни като репродуктивни специалисти не е да решаваме демографските проблеми на страната, а по-скоро приветстваме повишената информираност на обществото за асистираната репродукция. Приветстваме и прилаганите икономически и социални политики за подобряване на демографския прираст.
Мара КАЛЧЕВА
