Стремителният успех на терапии с GLP-1 рецепторни агонисти като Оземпик и Маунджаро промени из основи лечението на затлъстяването в САЩ.
Зад колективния ентусиазъм обаче се очертава тревожна тенденция – рязко увеличаване на случаите на случайни свръхдози, включително сред деца.
Само с няколко седмични инжекции препаратите със семаглутид и тирзепатид осигуриха на милиони американци загуба на тегло, която доскоро изглеждаше трудно постижима. Днес почти един от всеки осем души в САЩ е на подобна терапия. С навлизането на медикаментите в домовете обаче нараства и рискът от неправилна употреба и инциденти.
Особено показателен е случаят със 7-годишната Джеса Милендър от щата Индиана. През декември 2024 г. детето по погрешка си инжектирало Маунджаро, предписан на майка ѝ. В рамките на часове последвали тежки симптоми – непрекъснато повръщане, силни коремни болки и крайно изтощение. След спешна хоспитализация момичето било на крачка от сериозно бъбречно увреждане.
„Тя вече не можеше да ходи, крещеше от болка, дори докато спеше“, разказва майка ѝ Мелиса Милендър. Детето се възстановява след интензивно лечение, а историята му е отразена от изданието Gizmodo.
Макар подобни случаи да остават сравнително редки, те вече не са изолирани. Центровете за борба с отравянията в САЩ отчитат тревожен ръст на сигналите.
Само в Индиана обажданията, свързани с GLP-1 медикаменти, са се увеличили повече от два пъти за година. В национален мащаб данните са още по-стряскащи – от 2019 г. насам сигналите за инжекции за отслабване са нараснали с близо 1500%, достигайки около 23 000 случая за шест години.
В повечето ситуации става дума за възрастни, допуснали грешка в дозировката или начина на приложение. Все по-често обаче се регистрират и инциденти с деца, които по невнимание влизат в контакт с лекарства, напълно неподходящи за тях.
Известните странични ефекти – гадене, повръщане и коремни болки – при свръхдоза или при уязвими пациенти могат да прераснат в животозастрашаващо състояние. Допълнителен риск представлява и разпространението на фалшиви препарати с неясен състав.
Парадоксът е очевиден: колкото по-достъпни и масови стават тези терапии, толкова по-голям става рискът от инциденти. Здравните експерти напомнят за базови, но често пренебрегвани правила – стриктно спазване на лекарските предписания, закупуване само от надеждни източници и най-вече съхранение на медикаментите далеч от деца.
Урок, който Мелиса Милендър е научила по трудния начин. Днес лечението ѝ се съхранява заключено в сейф. Един прост, но показателен жест, който напомня, че дори медикаментите, възприемани като „чудодейни“, остават мощни средства – способни да помагат, но и да застрашат живота за миг.
