Чатботовете с генеративен изкуствен интелект могат да създадат усещане за разбиране, да предложат персонализиран разговор и да осигурят психологическа подкрепа по всяко време. Все още обаче няма достатъчно надеждни данни, че са безопасна и ефективна алтернатива на работата с квалифициран психотерапевт.
Това показва нов научен обзор, публикуван на 23 юли 2026 г. в списанието npj Digital Medicine. Международният екип е анализирал 21 проучвания от 11 държави, публикувани между 2023 и 2025 г. Авторите определят резултатите като обещаващи, но подчертават, че повечето изследвани системи все още се намират на ранен етап на разработване и оценяване.
Основните предимства, посочвани от потребителите, са постоянната достъпност, анонимността, удобството и липсата на осъдително отношение. Много от участниците са възприемали разговорите като персонализирани, естествени и съпричастни.
Зад добрите оценки обаче остават сериозни въпроси за точността на отговорите, защитата на личните данни, прекомерното емоционално привързване и реакциите на системите при психична криза.
Анализирани са 21 проучвания
Учените са прегледали 1899 научни публикации, от които 21 са отговорили на предварително определените критерии. Четири от включените изследвания са проведени в Китай, още четири във Великобритания, три в САЩ и две в Австралия. Останалите са от Германия, Румъния, Кения, Киргизстан, Малайзия, Белгия и Перу.
Сред разглежданите приложения има ранни прототипи, пилотни проекти, клинични изпитвания и една система, използвана в реална медицинска среда. Повечето инструменти са били текстови чатботове без човешки образ или виртуален аватар.
Те са предназначени за хора с депресивни и тревожни симптоми, посттравматично стресово разстройство, хранителни разстройства и деменция, както и за близки, полагащи грижи за пациенти. В много от програмите са използвани техники от когнитивно-поведенческата терапия, психообразованието и практиките за осъзнатост.
Важно е да се направи разграничение между специално разработените терапевтични приложения и универсалните езикови модели. Обзорът разглежда предимно системи, създадени за конкретни психологически интервенции, а не обикновеното използване на общодостъпен чатбот като заместител на консултацията със специалист.
Потребителите оценяват високо удобството
В 19 от 21 проучвания е изследван поне един аспект от потребителското преживяване – удовлетвореност, лекота на използване, ангажираност, доверие, персонализация или усещане за терапевтична връзка.
Резултатите показват умерена до висока степен на приемане. Участниците често описват приложенията като удобен и неосъдителен източник на емоционална подкрепа. Особено ценени са възможността за разговор по всяко време, анонимността и усещането, че системата реагира спрямо конкретната ситуация.
При сравнение между генеративни и по-стари чатботове, които работят с предварително зададени отговори, потребителите обикновено предпочитат по-свободния разговор с изкуствения интелект. Той е възприеман като по-естествен, по-гъвкав и в някои случаи – като по-съпричастен.
Това усещане за емпатия обаче не доказва, че системата действително разбира преживяванията на човека. Езиковият модел разпознава закономерности в написаното и създава вероятен отговор. Той няма съзнание, личен опит или професионална отговорност, сравними с тези на обучен терапевт.
Емпатичният отговор невинаги води до подобрение
Един от основните изводи е, че високата удовлетвореност на потребителите не се превръща автоматично в значително клинично подобрение.
В част от сравнителните изпитвания генеративните системи са получавали по-добри оценки за персонализация и качество на разговора, но резултатите за намаляване на симптомите са били сходни с тези при по-прости чатботове. Това показва, че използваната терапевтична методика и цялостната структура на програмата могат да бъдат поне толкова важни, колкото езиковият модел.
Отделен метаанализ на 39 проучвания с рандомизирано разпределение установява малък, но статистически значим ефект на чатботовете върху симптомите на депресия и тревожност. Авторите го разглеждат като възможност за допълване на грижата или осигуряване на временна подкрепа, а не като доказателство, че технологията може да замени специалистите.
Интересът често намалява след първите седмици
Повечето интервенции са продължили между две и осем седмици. Това означава, че не е ясно дали положителните впечатления и евентуалните ползи се запазват в дългосрочен план.
В началото участниците често използват приложенията активно, но с времето интересът намалява. При една от програмите делът на активните потребители е спаднал от 79,3% през първата седмица до 19,3% през шестата. В друго осемседмично изпитване едва 12 от общо 301 записани участници са завършили целия период.
Изследователите свързват отлива с повтарящи се или неподходящи отговори, ограничени възможности за взаимодействие и постепенно намаляване на доверието. Част от хората са определили разговорите като повърхностни или недостатъчно автентични.
Неточните съвети могат да звучат убедително
Генеративният изкуствен интелект може да предостави неправилна, несвързана с контекста или клинично неподходяща информация. Проблемът е, че тези отговори често са формулирани уверено и съпричастно.
Така потребителят може да приеме даден съвет като професионален, дори когато той не е основан на надеждна медицинска преценка. Според авторите това може да намали критичността към получената информация и да доведе до погрешни решения, загуба на доверие или отлагане на реалната помощ.
Особено уязвими са хората в тежко емоционално състояние, които могат да възприемат системата като авторитет или да ѝ споделят повече, отколкото биха направили при обикновено онлайн търсене.
Риск от прекомерно доверие и зависимост
Персонализираните и емоционално наситени отговори могат да създадат усещане за близост. Някои участници в разгледаните проучвания са изразили притеснение, че могат да започнат да разчитат прекомерно на чатбота или да заменят с него контактите с други хора.
Според учените подобно привързване е възможно най-вече при уязвими потребители, които се чувстват изолирани или не получават достатъчно подкрепа. Система, която е винаги достъпна, отговаря търпеливо и привидно се съобразява с човека, може да създаде погрешно усещане за взаимна връзка.
Разработчиците трябва ясно да посочват възможностите и ограниченията на продуктите, да напомнят, че зад разговора не стои човек, и да насърчават контакт с реални специалисти, когато това е необходимо.
Най-големият въпрос са кризисните ситуации
Способността на чатботовете да реагират при суицидни мисли, самонараняване, психотичен епизод или друга остра криза остава сериозен проблем.
Проучване на общодостъпни и специализирани приложения за психично здраве установява значителни пропуски при разпознаването и овладяването на нарастващ суициден риск. Нито една от тестваните системи не е покрила изцяло предварително определените критерии за адекватна реакция, а някои са предоставяли неточни или неподходящи насоки.
Това не означава, че всеки отговор на изкуствения интелект непременно ще бъде опасен. Означава обаче, че при непосредствен риск за живота не трябва да се разчита на чатбот. Необходима е връзка с човек – медицински специалист, спешна помощ или доверен близък, който може да реагира в реалния свят.
Липсват общи стандарти за оценка
Различните изследвания са използвали несъпоставими методи за оценяване. Част от тях разчитат на валидирани психологически скали, докато други използват собствени въпросници или обикновени оценки от потребителите.
Различно са измервани и ангажираността, времето за използване, броят на разговорите, доверието и удовлетвореността. Затова не може надеждно да се определи коя система работи най-добре и кои нейни характеристики носят реална полза.
В много публикации липсва подробна информация за използвания модел, източниците на обучителните данни и техническите проверки. Част от изпитванията са проведени от екипите, разработили съответния продукт, което създава риск положителните резултати да бъдат представени по-благоприятно.
Какво трябва да се промени
Авторите призовават за по-дълги и независими клинични изпитвания, включващи различни възрастови, културни и социални групи. Необходими са общи стандарти за оценяване на безопасността, точността, терапевтичната връзка, доверието и реалния ефект върху симптомите.
Разработването трябва да става съвместно с психиатри, психолози, психотерапевти и бъдещите потребители. Важно е да има прозрачност за ограниченията на системата, начина на използване на личната информация и човешкия контрол при рискови ситуации.
Най-подходящата роля на подобни инструменти засега е като част от по-широка система за грижа – например за водене на дневник, напомняне за упражнения, обща психообразователна информация или подкрепа между срещите със специалист.
ИИ чатботовете могат да направят определени форми на психологическа помощ по-достъпни, особено за хора, които срещат финансови, географски или социални пречки. Научните доказателства обаче все още не позволяват те да бъдат препоръчвани като пълноценен заместител на психотерапията.
Зад убедителния и емпатичен тон не стои специалист, който може да постави диагноза, да проследи невербалното поведение, да поеме клинична отговорност или да се намеси физически при опасност. Засега технологията може да бъде помощник – но не и терапевт.
