Днес все повече изследвания сочат връзка между чревната микрофлора, имунитета и продължителността на живота. Разгледахме как микробиомът защитава тялото и защо състоянието му може да определи колко дълго и колко добре живее човек.
Дълго време се смяташе, че човешкото тяло съдържа приблизително 2 кг микроби. Тези данни обаче бяха опровергани от скорошни проучвания, които показват, че има приблизително 200 г.
Но това не е намалило значението на микробиома. В човешкото тяло микробите участват активно в имунната система, метаболизма и процесите на стареене, като по този начин оказват значително влияние върху здравето, продължителността на живота и качеството на живот.
Чревна микрофлора и имунитет
Съзряване и балансиране на имунната система
От най-ранните години от живота, чревният микробиом играе ключова роля в развитието на имунната система. Контактът с микрофлората „обучава“ имунната система да разграничава патогени от безвредни микроби. По този начин се поддържа баланс между защита и толерантност.
Чревните бактерии участват в съзряването на имунните клетки и определят тяхната активност. Бактериалните метаболитни продукти (като късоверижни мастни киселини) влияят на чревните имунни клетки, като помагат в борбата с възпалението.
Патогенна бариера
Полезните бактерии допринасят за образуването на чревна слуз и стимулират производството на антимикробни пептиди, които защитават организма. Дисбактериозата може да направи тази защитна бариера пропусклива за вредните бактерии и техните токсини. Това увеличава риска от инфекции и възпалителни заболявания.
Конкуренция с опасни бактерии
Здравословният чревен микробиом служи като естествена бариера срещу патогени. Полезните бактерии заемат екологични ниши и се конкурират с патогените за хранителни вещества. Те също така променят местната среда (например, като произвеждат киселини), което я прави неблагоприятна за растежа на вредни микроби.
Чревна микрофлора и продължителност на живота
Влиянието на микробиотата върху дълголетието до голяма степен се осъществява чрез имунната система. Микробният баланс предотвратява предимно хроничното възпаление, което се счита за един от ключовите механизми на стареенето.
Ролята на микробиотата обаче не се ограничава само до това. Проучвания върху столетници показват, че микробиомът влияе върху метаболизма, мозъчната функция и съдовата функция. Следователно, връзката между микробиотата и дълголетието е резултат не от един-единствен, а от сложен набор от взаимосвързани механизми.
Микробиота и метаболизъм
Чревната микробиота влияе върху това колко енергия тялото извлича от храната и как тя се разпределя между тъканите. Чревните микроби могат да увеличат или, обратно, да ограничат усвояването на калории, като по този начин повлияят на метаболизма.
Промените в състава на микробиотата могат да предизвикат развитие на инсулинова резистентност и натрупване на висцерални мазнини (мазнините, които обграждат вътрешните органи). Това значително увеличава риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания (което пряко влияе върху качеството на живот и продължителността на живота).
Микробиота, липиди и съдово стареене
Чревната микробиота участва активно в метаболизма на жлъчните киселини, холестерола и липидите. Тя влияе върху липидния профил на кръвта, като по този начин регулира съдовото възпаление.
По този начин, дисбалансът в микрофлората може да ускори стареенето на съдовете, като по този начин увеличи риска от атеросклероза, инфаркт и инсулт. Следователно, съставът на микробиотата се счита за важен фактор за сърдечно-съдовото здраве.
Чревна микрофлора и мозък
Чревната микробиота влияе директно върху мозъчната функция чрез така наречената „ос черва-мозък“. Много бактерии участват в синтеза и регулирането на невротрансмитери, включително серотонин, допамин и гама-аминомаслена киселина (GABA). Забележително е, че по-голямата част от серотонина (над 90%) в тялото се произвежда в червата.
Дисбалансът на чревната микрофлора е свързан с ускорено стареене на мозъка, увреждане на паметта и повишен риск от деменция и други невродегенеративни заболявания./Zdrave.to
