Голямо проучване е открило връзка между хормонозаместителната терапия (ХЗТ) в менопаузата и умерено по-нисък риск от деменция при жените.
Резултатите са публикувани в списанието „Alzheimer's & Dementia“. Деменцията е по-често срещана при жените, отколкото при мъжете, а естрогенът участва в регулирането на мозъчната функция. След менопаузата нивата на естроген намаляват. Изследователите са изследвали поотделно жени с естествена и хирургична менопауза – последната в това проучване е дефинирана като отстраняване на матката и/или двата яйчника.
Изследователите са проследили 183 450 жени в постменопауза средно за 13,3 години - общо над 2,43 милиона човекогодини. През този период са регистрирани 3948 случая на деменция: 1993 от които са болест на Алцхаймер и 1955 - друга или неуточнена деменция. Данните са анализирани с помощта на статистически модели, отчитащи вида на менопаузата, генетичния риск, продължителността на естествената експозиция на естроген и възрастта при започване на хормонозаместителната терапия.
При жени, които са приемали ХЗТ поне една година или са продължили да я използват, рискът от деменция по каквато и да е причина е бил свързан с приблизително 10% по-нисък риск. Връзката обаче е била различна в различните групи. При жени с хирургична менопауза, ХЗТ е била свързана с приблизително 26% по-нисък риск от деменция, докато при жени с естествена менопауза не е установена статистически значима обща връзка. При жени с по-кратък период на естествено излагане на естроген – по-малко от 37 години – ХЗТ е била свързана с приблизително 16% по-нисък риск от деменция.
Възрастта при започване на терапията също играе значителна роля. Най-силна връзка е наблюдавана при започване на ХЗТ на възраст 51–56 години, с относителен риск по-нисък с приблизително 23%; при започване на възраст 46–50 години относителният риск е по-нисък с приблизително 13%.
В отделни анализи на жени с хирургична менопауза, хормонозаместителната терапия (ХЗТ) е била свързана с 28% по-нисък риск от деменция при тези, които носят генния вариант APOE ε4, и с 20% по-нисък риск при тези без него. Не е установено обаче статистически значимо взаимодействие между генотипа APOE ε4 и ХЗТ, така че тези разлики не могат да се интерпретират като доказателство, че генотипът определя ефективността на терапията.
Резултатите вече се обсъждат като потенциално значими за здравето на мозъка, но самите автори подчертават, че наблюдателният дизайн не позволява заключението, че ХЗТ предпазва от деменция. В проучването липсват данни за вида, дозата и начина на приложение на лекарствата, може да има объркващи фактори, а извадката на британската биобанка включва предимно хора от европейски произход от относително облагодетелствани социално-икономически групи.
Това проучване помага да се разбере по-добре как видът на менопаузата и времето за започване на терапията могат да бъдат свързани с дългосрочния риск от деменция. Това не е причина самостоятелно да предписвате или спирате хормонални лекарства.
В нашето обсъждане на хормоналната терапия по време на менопауза отбелязахме, че тя се използва при менопаузални симптоми и в специфични клинични ситуации, а решението за предписването ѝ се взема индивидуално с лекар, като се вземат предвид показанията и рисковете. Авторите на проучването също така отбелязват необходимостта от допълнителни рандомизирани проучвания, за да се потвърдят откритите асоциации.
