Нарастващата употреба на изкуствени подсладители поставя нови въпроси пред учените, след като изследване насочи вниманието към възможни дългосрочни ефекти върху метаболизма, включително такива, които могат да се предават между поколенията.
Проучването, публикувано в списание Frontiers in Nutrition, показва, че при лабораторни мишки приемът на подсладители като сукралоза и стевия води до метаболитни промени, които се наблюдават и при тяхното потомство – дори когато то не е консумирало тези вещества.
В експеримента участват 47 мишки, разделени в три групи. Едната получава чиста вода, а другите две – вода със сукралоза или със стевия в количества, съпоставими с тези при човешка консумация. След 16 седмици животните са размножени, като новородените не са били излагани на подсладители.
Въпреки това учените установяват промени в чревната микрофлора, понижени нива на полезни мастни киселини и изменения в гени, свързани с метаболизма и възпалителните процеси. Най-силен ефект е отчетен при сукралозата. При част от мъжките потомци се наблюдават признаци на нарушена регулация на кръвната захар, докато при женските тези ефекти са по-слабо изразени.
При стевията въздействието е по-ограничено и отслабва по-бързо, отбелязват авторите. Според водещия изследовател Франсиска Конча Селуме резултатите не бива да предизвикват тревога, а по-скоро да насочат вниманието към необходимостта от допълнителни проучвания. По думите ѝ става въпрос за фини изменения, които при определени условия могат да повишат риска от метаболитни нарушения.
Външни експерти също призовават за предпазливост. Диетолози отбелязват, че подобни механизми – особено свързани с влиянието върху чревния микробиом – са възможни и при хора, но към момента липсват преки доказателства.
От своя страна представители на индустрията подчертават, че подсладители като сукралоза и стевия са одобрени от здравните регулатори и се считат за безопасни при спазване на препоръчителните дози. Въпреки това специалистите съветват за умерена консумация и акцентират върху нуждата от дългосрочни изследвания при хора, които да потвърдят или отхвърлят наблюдаваните ефекти.
