Стресът е неизбежна част от ежедневието и често се свързва единствено с негативни последици за здравето. Оказва се обаче, че той има и неочаквана положителна страна. Учени установиха, че хормонът кортизол, който организмът отделя при стресови ситуации, може да играе важна роля за запазването на спомените, пише Popular Mechanics.
Откритието поставя под въпрос широко разпространеното схващане, че кортизолът е непременно вреден. Докато реклами на хранителни добавки и различни продукти обещават да намалят нивата му, новото изследване показва, че този хормон участва в процесите, чрез които мозъкът решава кои преживявания да съхрани за дълго време.
Защо краткотрайният стрес може да бъде полезен
Не всеки стрес е вреден за организма. Когато мозъкът разпознае потенциална заплаха, той активира реакцията „бий се или бягай“, която подготвя тялото за бързо действие. Тази краткосрочна биологична реакция е естествен защитен механизъм.
Организмът обикновено може да се справя с подобни епизоди, когато те са последвани от достатъчно почивка и възстановяване, включително качествен сън.
Продължителният стрес, който може да продължи месеци или години, често има неблагоприятни последици за физическото и психическото здраве. Кратките стресови реакции обаче могат да подпомогнат определени процеси, свързани с паметта.
Учените отдавна знаят, че кортизолът влияе върху способността ни да запомняме информация. Изследователи от Йейлския университет решили да проучат по-подробно механизмите, които обясняват защо някои спомени постепенно избледняват, докато други остават ярки в съзнанието ни години наред.
В проучване, публикувано в научното списание Science Advances, екипът установява, че стресът може да променя начина, по който мозъкът обработва и съхранява емоционално значимата информация.
„Стресът силно влияе върху това, което научаваме и помним, като дава приоритет на запаметяването на емоционално възбуждащи и свързани със стреса спомени за сметка на неутралното съдържание“, обясняват авторите.
Според тях този ефект е свързан с повишените нива на хормоните, които организмът освобождава при стрес.
Как кортизолът определя кои спомени ще останат
Формирането на емоционалните спомени преминава през два основни етапа. Първоначално мозъкът разпознава дадено събитие като емоционално значимо. След това информацията се кодира по начин, който позволява дългосрочното ѝ съхранение и последващо припомняне.
Кортизолът оказва влияние и върху двата процеса.
Когато човек преживява силно емоционално събитие в стресова ситуация, мозъкът пренасочва част от ресурсите си към обработването на тази информация. Това води до промени в активността на различни невронни мрежи.
Предишни изследвания са показали, че кортизолът може да усилва активността на невронните системи, свързани с емоционалната възбуда.
Интересното е, че силната емоционална възбуда сама по себе си понякога може да затрудни запаметяването. Когато обаче е съчетана с определена стресова реакция, тя може да подобри съхраняването на спомените.
Мозъкът използва различни невронни мрежи за обработване на емоционални и неутрални преживявания. Кортизолът изглежда променя взаимодействието между системите, отговорни за паметта и емоционалните реакции.
Как учените изследвали влиянието на хормона
За да установят как кортизолът влияе върху силата и трайността на спомените, изследователите от Йейл провели експеримент с доброволци.
Участниците получили или таблетка хидрокортизон, който представлява фармацевтична форма на кортизола, или плацебо.
След това разглеждали поредица от изображения, способни да предизвикат различни емоционални реакции. През това време мозъчната им активност била проследявана чрез функционален магнитен резонанс (fMRI).
Доброволците трябвало също да оценят как се чувстват при разглеждането на всяко изображение.
Функционалният магнитен резонанс позволява на учените да наблюдават промени в кръвния поток и кислородното насищане, свързани с активността на различните мозъчни области.
По този начин изследователите успели да установят кои изображения предизвикват най-силна активност в регионите, участващи в емоционалните реакции.
На следващия ден участниците преминали тест, който проверявал колко добре са запомнили показаните изображения. Впоследствие експерименталната процедура била повторена.
Неочаквани промени в мозъчните мрежи
Учените анализирали мозъчните сканирания, за да открият невронните мрежи, чиято активност може да предскаже две неща – колко силна е емоционалната реакция на участниците и кои изображения ще бъдат запомнени по-късно.
Оказало се, че някои мозъчни мрежи са свързани и с двата процеса.
Кортизолът оказвал устойчиво влияние върху тях, но промените не били еднакви.
По време на формирането на спомените хормонът засилвал и стабилизирал активността на мрежите, свързани с емоционалната възбуда.
Особено отчетлив бил ефектът върху фронтопариеталната мрежа, която участва в координирането на поведението и когнитивния контрол, както и върху зрителната мрежа, отговорна за обработването на визуална информация.
Кортизолът засилвал връзките между отделните мрежи и разширявал участието на мозъчните системи, чиято активност предсказвала емоционалните реакции.
Изследователите установили също, че под въздействието на хормона мрежите, свързани с паметта, и тези, които обработват емоциите, показвали различна организация в сравнение с наблюдаваната при прием на плацебо.
Още по-важно било увеличеното припокриване между мозъчните мрежи, които предсказват запаметяването, и тези, свързани с емоционалната възбуда.
При доброволците, получили хидрокортизон, системите за памет давали по-голям приоритет на емоционално въздействащата информация.
Това предполага, че кортизолът може да помага на мозъка да подбира кои преживявания заслужават по-трайно съхранение.
Защо някои преживявания остават незабравими
Резултатите предлагат ново обяснение за способността на човешкия мозък да запазва особено ярки спомени от емоционално наситени ситуации.
Според учените кортизолът не просто усилва активността на определени мозъчни области, а променя начина, по който различните невронни системи взаимодействат при формирането на паметта.
„Кортизолът променя веригите, които предсказват запаметяването, като ги настройва да дават приоритет на емоционално възбуждащите стимули и ги доближава до веригите, свързани с емоционалната възбуда“, посочват авторите.
Те подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да бъде проверен предложеният механизъм и да се установи доколко резултатите могат да бъдат приложени към различни ситуации от реалния живот.
Откритието не означава, че повишаването на стреса е препоръчителен начин за подобряване на паметта. То показва, че кортизолът има по-сложна роля в човешкия организъм, отколкото често се предполага.
Докато хроничният стрес остава сериозен рисков фактор за здравето, краткотрайните стресови реакции могат да участват в механизми, които помагат на мозъка да съхранява информацията за важни емоционални преживявания.
Така хормонът, който обикновено се свързва с неприятните последици от напрежението, се оказва и част от биологичната система, благодарение на която някои моменти остават в паметта ни за цял живот.
