Храната дава не само енергия на тялото, но също така влияе върху психичното здраве и емоциите. Това е особена сфера, която напоследък привлича все повече вниманието на учените в световен мащаб. Форумът за тревожно-депресивни състояния, който се проведе у нас, също търси отговори на тези сериозни въпроси. “От чинията до ума - храненето и психичното здраве”бе една от темите на дискусията. По нея разяснения даде специалистът по хранене и диететика д-р Татяна Матева.
Визитка♦ Д-р Татяна Матева е завършила медицина в МУ – Плевен през 1997 г. Има придобити специалности по хранене и диететика и по обща медицина. Работи в Русе, като съвместява практиката си на семеен лекар и диетолог. Повече от 10 години д-р Матева е секретар на регионалната организация на общопрактикуващите лекари в Русе, а от 2021 г. е член на контролната комисия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Съучредител е на Националната асоциация по практическа диететика и интегративна медицина, която организира и провежда диетологичните симпозиуми „Морски диетологични дни“ с подкрепата на Медицинския университет – Варна. Участва като изследовател в националното представително проучване за хранителните навици на децата в България. |
- Д-р Матева, какво представлява нутриционалната психология?
- Нутриционалната психология изследва връзката между храненето и психичното здраве; как различните хранителни модели, как макро- и микронутриентите влияят на настроението, на емоционалната устойчивост, на мисловните функции. Този дял от научното познание, съчетавайки невронауката, гастроентерологията и психологията, обяснява защо определени храни могат да подобрят психичното здраве, докато други го влошават.
Изключително важна е регулацията на емоциите посредством оста черва - мозък. Затова начинът ни на хранене може да е част от превенцията или от поддържащата терапия при психични или физически заболявания. Все повече клинични проучвания потвърждават, че храненето е мощен инструмент да постигнем психично здраве. Разбира се, диетата се съчетава с различни медицински терапии. Изграждането на здравословни хранителни навици пък е част от цялостната грижа за психичното здраве.
- Каква е връзката на храната с тревожността и депресията?
- Доказано е, че диети, богати на преработени храни, захари и наситени мазнини, предизвикват по-високи нива на тревожност и депресивни симптоми. Докато хранителни модели с по-голяма консумация на повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ненаситени мазнини се свързват с добро настроение и добра когнитивна функция. Ненаситените мастни киселини като Омега-3 и В витамините играят ключова роля в синтеза на невротрансмитерите.
Това са веществата, които улесняват предаването на нервните импулси, както и невротрансмитерите серотонин и допамин. Техният дефицит обаче води до емоционална нестабилност и слаба устойчивост на стрес. Точно затова чрез начина си на хранене може да подпомогнем синтеза на невротрансмитери. Възпалителните процеси в организма се предизвикват и от драстични ограничителни диети. Те влияят негативно и на психиката.
Когато нивото на кръвната захар е стабилно, в рамките на нормата, това подобрява настроението, концентрацията и други когнитивни функции. Връзката между храната и психиката е двупосочна. Състоянието на психиката много често определя нашия избор на храна. Затова научната общност разглежда храненето като част от мултидисциплинарния подход на лечение на психични заболявания, включително тревожност и депресия.
Д-р Татяна Матева
- Как чревната микрофлора влияе на психичното здраве?
- Микробиомът е съвкупност от милиарди микроорганизми, които живеят в храносмилателният тракт на човека. Генетичният материал, който носят тези микроорганизми, е много по-богат от човешкия геном. Връзката по оста черва – мозък включва нервни, хормонални и имунологични механизми. Един от основните пътища за тази връзка е нервус вагус – блуждаещият нерв, който свързва храносмилателната система директно с мозъка.
Освен това чревните бактерии произвеждат биологично активни вещества – късоверижни и средноверижни мастни киселини, витамини и невротрансмитери, които влияят на Централната нервна система. При добър баланс на микробиома се произвеждат вещества с противовъзпалителен и стабилизиращ ефект върху нервната система. Когато обаче имаме дисбаланс на микробиома, най-често от стрес, лошо хранене или от продължителен прием на антибиотици при заболяване, това води до повишен риск от тревожност и депресия.
Възпалителните процеси, които настъпват при нарушена чревна бариера, водят до по-високи нива на токсини и на провъзпалителни цитокини в кръвта. Провъзпалителните молекули достигат до мозъка и нарушават предаването на нервните импулси, а с това и когнитивните функции, а също влияят негативно на настроението на човека. Близо 90% от серотонина – хормона на щастието, се произвежда в червата. Така че нашето чревно здраве е тясно обвързано с усещането ни за щастие.
- Как конкретно да повлияем на чревната флора, за да намалим симптомите на депресия?
- На конгрес по хранене и диететика преди десетина години останах силно заинтригувана и впечатлена от употребата на психобиотици за лечение. Там се лансира концепцията за подобряване на психичното здраве чрез така наречените психобиотици. Това са определени пробиотични щамове с директно влияние върху психичното здраве. Те могат да намаляват симптомите на тревожност и депресия.
Добре проучени са лактобацилус халветикус и бифидобактериум лонгум. Тези психобиотици редуцират стреса и подобряват настроението. Факт е, че те може да повишат нивата на гама-аминомаслената киселина и да намалят възпалителните маркери в организма. Така по естествен начин бихме могли да повлияем на депресията. Но използването на психобиотици трябва да е част от цялостната терапия.
- Кои хранителни вещества имат пряко въздействие върху мозъка и настроението?
- Мозъкът е много чувствителен на хранителните вещества, с които се храним. Едни от най-важните хранителни вещества, от които мозъкът има нужда и търси, са Омега-3 мастните киселини, защото те изграждат клетъчните мембрани на невроните, подобряват комуникацията между тях и допълнително намаляват възпалението в организма. Хората, приемащи повече храни, съдържащи Омега-3 мастни киселини, рядко имат депресивни симптоми. Витамините от група В, особено В6, В9 (фолиева киселина) и В12, участват в синтеза на серотонин, допамин и норадреналин.
Ето защо недостиг на тези витамини може да доведе до понижено настроение, умора и проблеми с паметта. Магнезият е друг ключов минерал, който регулира стресовата реакция на организма, тъй като оказва успокояващо въздействие върху нервната система. Желязото като част от хемоглобина е необходимо за транспорта на кислород до мозъка и за нормалната мисловна дейност. Именно липсата на желязо се свързва с апатия и затруднена концентрация. Аминокиселините, които изграждат протеините (като триптофан и тирозин), също са критично важни. Триптофанът е предшественик на серотонина, а тирозинът е предшественик на допамина, тоест техният дефицит би ни лишил от хормоните на щастието.
Антиоксидантите – витамин С и витамин Е, полифенолите в плодовете и зеленчуците, пък предпазват мозъка от продължителния стрес, който може да увреди невроните и да ускори стареенето. По-малко се коментира ролята на цинка и на селена в регулацията на мозъчната активност. Но те също играят роля за регулирането на настроението и на когнитивните функции, тъй като участват в ензимни реакции, свързани с имунитета и възпалителния отговор. Така че балансираният прием на протеини, полезни мазнини и сложни въглехидрати от храната осигурява постоянна доставка на енергия за мозъка и подпомага нормалното му функциониране.
Мара КАЛЧЕВА
