Учените редовно изучават различни видове гъби и откриват нови полезни свойства. В трюфелите са открити съединения, които биха могли да станат основа за болкоуспокояващи медикаменти. А ветрогоновата гъба, свързвана с народа ни с тръните, където расте, съдържа вещества, лекуващи изгаряния.
Хранителната стойност на гъбите също е добре проучена: те са нискокалорични и богати на протеини, фибри, витамини и биологично активни съединения. Има сериозни ползи от тяхното консумиране, една от които е подпомагане на чревната микробиота. Те съдържат хитин, който действа като пребиотик – храна за бактериите в дебелото черво, казва д-р Уляна Буйваленко, ендокринолог и диетолог в Novabiom. Тя обяснява, че
само 20-40% от гъбния протеин се абсорбира
Това е 93-96% от животинския протеин и 62-80% от растителния протеин, но така те не стават по-малко важни за храносмилането. Ниската смилаемост на гъбния протеин се дължи на наличието на хитин в клетъчните им стени, който тялото не може да разгради самостоятелно. Чревните бактерии ферментират хитин и други компоненти на гъбите, произвеждайки късоверижни мастни киселини.
Основната е бутират, с което укрепват чревната бариера, намаляват възпалението и поддържат имунитета. Гъбите съдържат и полизахариди и така стимулират растежа на бифидобактерии и лактобацили. Ядливите гъби са с високо съдържание на протеин, въпреки че количеството варира в зависимост от вида, етапа на растеж и хранителната среда.
Някои, като например печурки (A. bisporus), гъбите лъвска грива (H. erinaceus) и гъбите шийтаке (L. edodes)
съдържат толкова протеини, колкото животинските източници или повече в процентно изражение (млечни продукти, месо, яйца и морски дарове). Следователно гъбите могат да бъдат добър източник на протеини, ако не и заместител. Богати са на различни антиоксидантни съединения, включително ерготионеин, феноли, токоферол и витамин С. Всички те помагат в борбата със свободните радикали, които увеличават оксидативния стрес в организма.
Някои видове, като шийтаке, кладница и манатарка, са особено богати на ерготионеин, вещество с противовъзпалителни и цитопротективни ефекти. Тяхната концентрация е по-висока от тази на зърнените храни, зеленчуците и месото. Освен това гъбите служат като основа за производството на общоукрепващи средства и лекарства, стимулиращи метаболизма. Почти нямат мазнини. Печурките съдържат до 2,2 г на 100 г сухо тегло. 4–6% от мазнините обаче са полиненаситени мастни киселини, които са полезни за организма.
Те спомагат за понижаване на „лошия“ холестерол, имат положителен ефект върху зрението и имат противовъзпалителни свойства. Трите основни мастни киселини, присъстващи в ядливите гъби, са линолова, олеинова и палмитинова. Проучванията показват, че полизахаридите, получени от гъби, могат да потиснат прогресията на тумора чрез засилване на имунния отговор.
Това свойство е наблюдавано при близо 200 вида гъби. Специфични съединения с противотуморни свойства са изолирани от печурки, трън и лъвска грива.
Мицелът на гъбите понякога вреди на здравето
Учени откриха, че мицелът на гъбите е опасен заради неговата потенциална токсичност. Това важи с особена сила за видовете, събирани от гората. При някои хора има противопоказания да консумират гъби, най-често поради стомашно-чревни разстройства.
Ниската смилаемост на гъбния протеин и високото съдържание на хитин натоварват храносмилателната система, причинявайки подуване на корема, газове и дискомфорт, казва Уляна Буйваленко. Затова на хора с остри стомашно-чревни заболявания, подагра, тежка бъбречна недостатъчност или каквато и да е индивидуална непоносимост се препоръчва да не ядат гъби.
Друга опасност е неправилното бране на гъби
Те лесно абсорбират не само полезни микроелементи от почвата, но и тежки метали, пестициди и радионуклиди. Затова е важно да се обърне внимание къде берете гъби и колко чиста е почвата. Никога не берете гъби по магистрали, в границите на града, близо до промишлени предприятия или в полета, третирани с химикали. Ядлива гъба от замърсена зона може да бъде също толкова вредна за здравето, колкото и условно отровна.
Основната опасност е брането и консумирането на отровна гъба. Много ядливи и здравословни гъби имат свои двойници, известни още като фалшиви гъби, с които лесно могат да бъдат объркани. Това е измислила природата, за да опази полезните растения. По същия начин и други билки и важни продукти имат двойници. Но когато се берат фалшивите гъби, съществува сериозен риск за здравословното състояние и може да се стигне дори до летален изход.
Симптомите на отравяне се появяват след 30 до 120 минути и включват гадене, повръщане, диария, коремна болка, повишено слюноотделяне, изпотяване. Но могат да се проявят и едва след 6 или 24 часа, което е особено опасно поради латентния период. При първите признаци на отравяне незабавно се обадете на спешна помощ за линейка и запазете останките от гъбата за идентифициране на токсина. Избягвайте да приемате алкохол.
Антиеметични лекарства - средства, които се прилагат при гадене и повръщане, възникващи в резултат от инфекции на стомашно-чревния тракт, без да са ви предписани от лекар също не бива да се пият. След отравяне чревната микробиота е сериозно нарушена, което изисква дългосрочно възстановяване под медицинско наблюдение, включително с прием на пробиотици и щадяща диета.
Магдалена ГИГОВА
