Как протича процесът, при който един човек изпада в състояние на тревожност и отключва фобии. Какви методи да приложим, за да предпазим децата си от тях. Има ли начини за справяне със страховете и фобиите. На тези въпроси търсим отговорите от клиничния психолог и психотерапевт Даря Младенова.
Визитка♦ Даря Младенова е завършила психология в “СУ св. Климент Охридски“, с магистратура – Трудова и организационна психология. Специализирала е клинична психология в Австрийската академия по психология във Виена, а също и психотерапия, част 1, също в австрийската столица, където е работила като клиничен психолог в екипа на Phobius, Виена. В последните десет години се занимава основно с лечението на тревожни разстройства. Основател е на Phobius България – първия по рода си у нас център за лечение на фобии, паник атаки и страхове чрез виртуална реалност, който е позициониран в София. |
- Г-жо Младенова, каква е разликата между страх, тревожност и фобия?
- Страхът е една от седемте базови емоции на човека, които са съвсем нормални и полезни. Страхът влияе върху чувствата ни, върху начина ни на мислене и върху поведението ни всеки ден. Страхът е естествен защитен механизъм при реална опасност. Но понякога мозъкът ни преценява, че има опасност там, където всъщност няма. Тогава, вместо да ни пази от опасности, страхът започва да управлява живота ни и да го ограничава. Страхът е в сегашния момент. Тревожността пък е свързана с несигурност, с очакване за опасност – какво, ако не се справя и т.н. Така тревожността прави човека несигурен.
Фобията е патологията на страха. Тя се ражда от някакъв страх в детството, който неусетно расте, става свръхинтензивен ирационален страх от нещо конкретно, докато един ден застане между човека и света и ограничи силно качеството му на живот. Преди година ми се обади момиче, което повече от две години не бе излизало от дома си. Това се нарича агорафобия (страх от открити пространства и многолюдни места). Тя не можеше дори да си представи да излезе. Започнахме с това да започне да излиза пред входната си врата. Измина доста време, докато се освободи от страховете си.
- Какъв е механизмът, по който човек се страхува?
- Амигдалата в мозъка е центърът на страха. Когато мозъкът преценява, че сме в опасност, на секундата от надбъбречната жлеза се освобождават адреналин и кортизол. Сърцето се ускорява, а кръвта се преразпределя от вътрешните органи към ръцете и краката, за да се бием или да бягаме. Дишането ни се ускорява, което води до паника. Защо? Защото при силен страх човек вдишва и почти не издишва. Получава се едно плитко и учестено вдишване, което увеличава въглеродния диоксид в организма.
Така се засилва усещането, че човек се задушава. Ето защо при изключителна тревожност и паник атака трябва да седнете, да вдишате дълбоко през носа и да издишате през устата, като издишването трябва да е поне две секунди по-дълго от вдишването. И това да се прави в продължение поне на една минута. Това много помага и при страх, и при гняв. То включва парасимпатикуса – онази част от нервната система, която ни отпуска, релаксира, връща спокойствието ни.
- Какви фобии съществуват?
- Специфичните фобии са насочени към конкретно нещо – кучета, паяци, височина, летене, страх от повръщане... Социалните фобии са свързани с оценката на другите за нас – например притеснение да се говори пред публика или с други хора. Тези хора са с много ниска самооценка и вярват, че няма да бъдат оценени добре от другите.
Даря Младенова
- Какви са причините или поне рисковите фактори за фобиите?
- Практиката показва, че фобиите се появяват винаги като следствие на комбинация от причини. Ако нашите родители са имали тревожно разстройство, рискът и ние да отключим тревожно разстройство се качва с 30%. Това е генетична причина. Друга причина може да е хормонален дисбаланс. Ако изведнъж почувствате тревожност, изследвайте си хормоните. Понякога са високи нивата на кортизол. Когато са завишени хормоните на щитовидната жлеза, това обикновено предизвиква паникоподобни симптоми. Ако са занижени щитовидните хормони, предизвикват депресия.
Психическите фактори са свързани с модела на поведение, който сме възприели от нашите родители. Децата не чуват думите на родителите, гледат какво те правят и копират тяхното поведение. Ако родителят се страхува от нещо, децата приемат този страх като напълно основателен. Защото децата вярват абсолютно на родителите си. Начинът, по който приемаме емоциите си и говорим за тях, също е изключително важен фактор да отключим или не фобия.
- Как можем да се справим със страховете си?
- Ако искаме да се справим със страховете си, трябва да работим върху когнитивната им обработка, върху онези дисфункционални мисли, които ни пречат да живеем нормално. Трябва да свикнем с всички симптоми и да покажем на мозъка, че няма нищо опасно. Така пренаписваме информацията за мозъка и му влияем. Когато избягваме страха, толкова по-силен става той с времето и така фобията се засилва. Много често фобиите стават няколко. Лекувала съм човек с 14 фобии. Мозъкът свиква, че дадено нещо е опасно, и колкото по-често ние го избягваме, толкова повече задълбочаваме страха, за да се превърне във фобия.
- Как се лекува фобия чрез виртуална реалност?
- Поставяме човека в ситуацията, от която го е страх. Той е в защитена среда, в моя кабинет, убедил се е, че е в безопасност, и поетапно го срещам виртуално с това, от което най-много го е страх. Така човекът с фобия се научава, първо, да влезе в ситуацията, която го плаши, и второ, че може да се справи. Но е нужно да си даде време и да повярва на терапевта и на метода. Когнитивно-поведенческата терапия понякога стига до граници, които не могат да се прекрачат – финансови и времеви, защото пациентът трябва да отиде някъде, където да пребори страха си.
Голямото предимство на терапията чрез виртуална реалност е, че в кабинета има всичко, което е нужно – слагаш очилата и виждаш симулация на метро, издигане с асансьор, качване на високи сгради, летене със самолет и т.н. Просто пациентът влиза в компютърно генерирана напълно реалистична среда. И понеже мозъкът не може да различи дали това е реално или виртуално, той винаги реагира на тази среда. Но пациентът знае, че е в защитена среда. Страхът се преодолява само ако преживеем емоцията отново в тази ситуация и изградим нови емоции. Това е препрограмиране на мозъка чрез създаване на нови невронни връзки.
- Как да се преодолеят здравословно детските страхове, за да не се превърнат в тревожност и фобии?
- Страхът на детето трябва да се признае, а не да му казваме „няма нищо страшно, я се стегни“ или да му се подиграваме. Да кажеш например на момченце „мъжете не ги е страх“, ще счупи психиката му. В никакъв случай не го правете. Страхът е нещо нормално. Всяко дете трябва да мине през страховете си, за да стане здрава личност. Страховете се засилват или намаляват в зависимост от средата, в която живеят. Ако ние като родители не подкрепяме децата си, страхът може да се засили и да остане за цял живот. Трябва да изграждаме вътрешна увереност у децата си, те да се чувстват приети, разбрани и да споделят спокойно с нас какво чувстват.
Ако детето израсне в несигурна, стресова среда, мозъкът му се адаптира към отделянето на кортизол и то става зависимо от този хормон. Такова дете става конфликтна личност, когато порасне. То просто има нужда от драма в живота си, за да се отделя кортизол в организма му. Когато детето се чувства спокойно, разбрано, прието, обичано, страховете и кошмарите отшумяват. То просто има условията да изгради емоционална устойчивост и стабилност. За да помогнем на детето си обаче, ние трябва да сме здравословен пример за него.
Мара КАЛЧЕВА
